Рандеву

В автобуса, жена към мъж:
– Здравей!
– ???
– Не ме ли позна?
– Не.
Тогава жената се обърнала обратно и се навела.
– А сега?
Мъжът се усмихнал:
– Ааааа, съседката от вилата…

Авиаций

Самолет на LOT (полските авиолинии) захожда за кацане на летище Кенеди. Поради натоварен трафик кулата го пращат на малка странична полоса, като предупреждават пилота, че пистата е доста по-късичка от другите, но все пак има предостатъчно място за кацане. Вече наближават пистата, пилотът е зает с уредите, а инженерът гледа пистата и казва на пилота „Леле, тая писта наистина е къса. Предлагам да пуснем колесарите още от сега.“. Пускат колесарите – едвам не се откъсват от въздушния поток, но устискват. Приближават още. Инженерът вика „Баси пистата, не е истина! Много е къса! Трябва да отворим въздушната спирачка още от сега.“. Отварят я, самолетът рязко намалява скорост, пилотът едвам го удържа във въздуха, пътниците почват да пищят. Приближават още, инженерът е в паника „Пистата е толкова къса, че ако не включим на реверс още сега, със сигурност ще се разбием!“. Пилотът включва на реверс, моторите аха да избухнат, но някак си издържат, пътниците са на кълбета, самолетът пада почти като камък надолу. Успяват някак си да кацнат и спират на милиметри от края на пистата. Бордовият инженер си избърсва потта от челото и вика „Братче, това кацане е за Гинес! Тия идиоти как са могли да направят такава къса писта!“. Пилотът се оглежда наляво, после надясно и вика „Да ама пък скивай к’ва е широка!

За чужденците в Англия, алкохола и още нещо…

1 бира – няма промени в произношението Ви
2 бири – наблюдава се известно подобрение в произношението
3 бири – наблюдава се известно подобрение и в речниковия запас
4 бири – завалянето на думи и смесването на думи от родната реч е нещо нормално
5 бири – рязко подобрение на речниковия запас от псувни – родни и чуждоземни
6 бири – за щастие неутрализира т.5, защото никой нищо не ви разбира
7+ бири – превключване на ‘мерикански английски с подчертано тексаски акцент

Писмо от отец Серафим до архимандрит Игнатий

Уважаемий архимандрит Игнатий,

Нисък поклон от отец Серафим, настоятел на новата църква в Шейтаново. Слава Богу, нещата в нашата скромна обител вървят добре, преживяваме с Божията помощ. Засега мирише повече на бои и азбест, отколкото на тамян, но послушникът Василий каза, че в нови постройки е винаги така и ако даде Господ, скоро ще се измирише. Всички се молим да се проветрява по-бързо. Също се молим за здравето на строителите, изградили толкова бързо този храм от стъкло и камък – да пази Господ трудоваците от строителните войски.

Както вероятно си спомняте, на последния събор тази година, Вие споменахте в своята реч съвременните технологии, които в името на Господа и в служба на Господа, можем да използваме като ми поръчахте да свържем нашия храм с Интернет, електрическа поща и домашна страница, както това вече е направил отец Инокентий от Божията обител на Пресвета Дева Мария. Три дни след това, следвайки Вашата препоръка аз взех половината от волните пожертвувания оставени от моите миряни и отидох на адреса, който ми написахте. Пресвета Богородице, оказа се че там храмът не е по-лош от нашия! А и като че ли повече енориаши се тълпят. С Божията помощ аз предадох необходимата сума пари като изтърпях насмешките на касиерката, заради дребните монети. И ето, срещу моето име изписаха Интернет! Бог ми е свидетел, че аз помолих да напишат името ми на православния старославянски език, но те ми отговориха, че засега това е невъзможно и написаха името ми с латински букви. При това ме наругаха, нарекоха ме маймуна, но аз смирено изтърпях всичко това.

Връщайки се в в храма, веднага позвъних по мобифона на отец Инокентий от Божията обител на Пресветата Дева и му съобщих радостната вест. Отец Инокентий веднага изпрати две телеграми от своя Интернет в нашия Интернет, но ние изобщо не ги получихме, въпреки че смирено ги очаквахме до петък. Тогава аз повиках послушник Василий и той каза, че за Интернет преди всичко е нужен компютър. Наложи се изцяло да изпразня касичката за волни пожертвувания и с Божията помощ се отправих в търсене на компютър като взех със себе си божия раб Василий в ролята на съветник.

Уважаемий архимандрит Игнатий! Цената на компютъра беше такава, че никакви суми нямаше да ни стигнат, поради което се наложи да използвам дебитната си карта Борика. Купихме компютъра и към него, естествено, всякакви допълнения, както ме посъветва Василий. Върнахме се в черквата и Василий постави компютъра зад олтара, тъй като там имаме много розетки, а и телефонна такава. Сутринта отново позвъних на отец Инокентий по мобифона и той отново изпрати към нашия Интернет нова депеша, но ние отново нищо не получихме. Послушник Василий каза, че трябва да се обадим в Интернет службата и да разберем защо не работи електрическата поща. Поръчвайки му да се грижи за компютъра, аз отидох на двора да звъня. Между впрочем, не веднъж съм питал Василий, защо мобифонът в божията черква работи лошо, а под открито небе добре, но за съжаление, той не можа да обясни това. Не успях да се свържа веднага, а когато най-накрая успях да го направя, попитах как можем да получим електрическа поща в черквата. Бог ми е свидетел, че отново грубо ме охулиха, каза ми че съм поп трети, че съм маймуна и споменаха още нещо за “точка биджи”, което изобщо не го разбрах. Изтърпях смирено оскърбленията и подложих лявата си буза на мобифона, но те вече бяха затворили.

Този ден неприятностите не свършиха с това. Нашият клисар от сутринта беше пиян, а послушник Василий, може да разбира от мирски дела, но от камбани нищо не разбира. След като се помолих смирено, реших сам да се замъкна до Интернет службата и толкова се разбързах, че два пъти ме спираха от КАТ с молба веднага да им опростя греховете. Пристигайки в Интернет службата аз отхвърлих смирението и направо отидох при началника. Виждайки ме облечен в расо, той ми оказа радушен прием, топло ме приветства, почерпи ме с кафе, даде ми визитка и написа на нея за нашия Интернет много думи, нито славянски, нито гръцки дори. А след като чу моите смирени жалби, дълго ме уверяваше, че неговите работници не са ме обиждали, защото “поп”, “маймуна” и “точка биджи” по тяхному означава нещо съвсем друго. Оказа се, че с “точка биджи” те наименуват цялата майка България, а поп означавало протокол.

Къде се е чуло и видяло да съставят протоколи на попове! Не се стърпях и лукаво запитах какво е тогава значението на думите “Серафим маймунско а”, с които се нахвърлиха върху мене. Началникът се смути за миг и започна да лъже, че това е такава дума или по-точно буква или дори знак, която се изписва след името и адреса, та значи Серафим е моето име, а също и адрес, а значи излиза, че аз съм Серафим – маймунско а.

Той изрече още много подобни ереси. Аз не го прекъсвах и смирено го слушах, само твърдо го гледах в очите, шепнейки молитви и непрекъснато прекръствах себе си и него. Накрая силата Господна подейства. Под ясния ми поглед безсрамникът се смути и млъкна. Бог да го съди! Видях в душата му благороден стремеж да заглади вината на своите подчинени, но защо трябваше да ме лъже като че ли нищо не разбирам. По-честно щеше да бъде да се покае – щях да му опростя веднага греха. Не ми харесва това място, има нещо сатанинско, но не мога да се обоснова.

Връщайки се към черквата чух отдалече биенето на камбаните, които толкова изкусно се биеха, че от изненада влязох в канавката край пътя, като едва не сгазих човека, който лежеше там. Реших, че Господ е сътворил чудо като е накарал клисарят да изтрезнее и му е дал невероятна дарба. Оказа се обаче, че човекът на когото налетях в канавката беше мъртво пияният клисар. А звънът идваше от това, че послушник Василий през това време е монтирал на камбанарията хитро устройство, което се именува Сафуер. Оказа се, че с помощта на компютъра Сафуер възпроизвежда от лазерен диск звън на камбани. Казах на Василий веднага да махне от камбанарията дяволската техника и да отиде в задния двор, за да си изкупи греха. След това позвъних с мобифона на отец Инокентий, за да му се оплача, но той ми каза че отдавна бие камбанния звън чрез Сафуер и дори води службата на плейбек, когато не е добре с гласа. Потърсих в речника на великия български език думата Сафуер и не намерих такава. Повъртях я в ума си оттам и отсам, и ми се яви прозрение, че тя е смес от думите “Сатана” и “Луцифер”. Господ да ни пази и закриля!!!

След като се прекръстих и поръсих компютъра и камбанарията със светена вода, отново извиках послушник Василий и му заповядах да продължи да поправя Интернет. Василий прочете визитката с неславянските думи, възкликна на висок глас “Как веднага не се сетих, че е поп три” и седна зад компютъра, без да забележи моето неодобрение. Той се потруди над компютъра до късно и направи всичко, след което ми донесе лист с трите телеграми от отец Инокентий, в които пишеше “тест”, “тест” и “тест”. Поне да беше употребил някоя божия дума. Струва ми се, че дявол е обсебил отец Инокентий, но не мога да го докажа.

На другият ден следобед, послушник Василий започна да прави домашна страница на нашата черква. Сваляше от стените иконите и ги поставяше в кутия, излъчваща мъртвешки бял цвят. Казваше, че сканира. Потърсих такава дума в речника на великия български език и не я намерих. Чувствам, че тука има нещо сатанинско, но не мога да се обоснова.

Василий се мъчи до тъмно, но нещо не се получаваше. Каза че с нашия Интернет е станала нова беда и той трябва да отиде до службата за Интернет, за да се оправи. Цяла сутрин той се умилкваше около мен, за да го взема, но аз реших да опазя младата му душа от греха и да не го взимам на онова сатанинско място.

Уважаемий архимандрит Игнатий! Наистина нямам думи да опиша какво се случи там! При мен дойде дългокос мъж, представи се като администратор Александър и каза, че началникът му е казал всичко за мене и му е наредил да ми окаже пълно съдействие. Аз, каза той, всичко ще оправя и ще Ви покажа. Заведе ме в задните стаи, където имаше много компютри, заведе ме до своя компютър и в него аз видях очи в очи дявола! Дявол с рога и вила скачаше по екрана! Бързо се прекръстих и строго попитах администратор Александър какво означава всичко това, но той отговори мъгляво нещо за “обикновен линукски скринсейвър”, но все пак махна дявола от екрана. След това седна пред компютъра, набра моето име с неславянските букви, направи някакви заклинания и заяви, нахалникът му с нахалник, че нямам права! Аз се възмутих от тази наглост, но администратор Александър отговори, че веднага ще ми даде нужните права. Сега, казва, ще направя чмод. Аз не знам какво е това “чмод” и опасявайки се от нови беди и неприятности, се наведох над рамото му, за да видя какви копчета натиска. Господи, помилуй! Кълна се във всички светии, че не ми се е привидяло! Дългокосият мъж набра моето име и “chmod 666”…

Веднага проклех целия дяволски Интернет! Избягах от там по-бързо и от вятъра и досега се моля Господ да ми прости за това, което моите очи видяха. Заключих послушник Василий в килията, като му заповядах да пости и да се моли. А компютърът и всичките му дяволски чаркове хвърлихме с клисарят в реката.

Архимандрите Игнатий, стойте по-далеч от Интернет, тъй като Сатаната ни изкушава!

ПОСТСКРИПТУМ:
Спаси ни нас, Господи! Царството на дявола на земята е много близо! Чувствам го, но не мога да се обоснова.

Искрено Ваш: отец Серафим
15 декемврий 2000 г., Шейтаново

Правителството обяви, че с оглед на политическата си позиция, ще промени емблемата си с нова – презерватив. Презервативът ограничава производството, унищожава следващото поколение и Ви дава усещане за сигурност, докато всъщност Ви прекарват…

Под Карантината…

Година 2042. Европа е прегазена от 926-та вълна на вируса. Въведено е ново летоброене, което започва след Първата вълна. Най-разпространената официална религия е „Свидетелите на Корона“. Всяка страна е изградила храмове на СЗО в големите си градове, където правоверните доктори проповядват брифинги всяка сутрин. Посещенията са задължителни. В началните училища е въведен предмет „Коронознание“. Маски се импплантират на новородените веднага след раждането, а всички обекти на Лафка са превърнати в пунктове за продажба на задължителните седмични ваксини. За възрастни и социално слаби има специални карти за намаления, които се финансират от социалното министерство. Всички паркове отдавна са обзаведени с едноместни пейки, а всеки вход на жилищен блок е задължен да има инсталирани UV лампи и пръскачки с обеззаразителна течност. UV осветлението е задължително и в асансьорите, а и те са преоборудвани с по-слаби двигатели, които правят невъзможно качването на повече от едно лице. При установено нарушение, асансьорите автоматично спират, вратите бликират и се изчаква пристигането на религиозната СЗО-полиция, която да отведе нарушителите в изолатори за изпълнения на неизбежната 2-годишна карантинна присъда, която е залегнала в законите на всяко развито общество. Градските часовници по централни места и обществени сгради са задължително оборудвани с брояч на заразените и яко умрелите по света. Иконата на Свети Мутафчийски е задължителен религиозен аксесоар за всеки цивилизован човек. За България, той е официално обявен за Мъченик, който е геройски загинал след инцидент по време на брифинг. Видеото, когато той сваля за малко маската за да си изчисти очилата, а доктор Борисов кихва до него неволно, все още просълзява хората.

Флиртувах малко аз…

Аз на първа среща.
Тя пита:
– С какво се занимаваш?
Аз (спомням си, че жените харесват лоши момчета):
– Продавам наркотици.
– Моля?!
Пак аз (спомням си, че харесват и чувствителни мъже):
– На деца в нужда!

Сватбени инструкций…

Младоженецът и кумът обсъждат с диджея музиката за сватбата:
– Значи, поздравяваш сватовете с Megadeth и после моите родители с Motorhead.
– Ок, разбрах, а „Бяла роза“ кога?
– Не сега. Значи за кума и кумата ще пускаш Slayer, Death, Warbringer и Havok.
– Ок, а „Бяла роза“ кога?
– За булката и младоженеца подбери нещо от пънк бандите. По-закачливо така, Toy Dolls, разбираш ли?
– Да, ясно. Ама не разбрах, кога да пусна ”Бяла роза“?
– По-нататък. За родителите нещо по-класическо – Nightwish и като се напият Fleshgod Apocalypse.
– Аха, ама „Бяла роза“ кога?
– Гледай сега… За гостите подбирай от съвременен хеви метъл до хардрок от седемдесетте, нали?
– Да, де добре. Ама “Бяла роза” кога?
Тук кумът не издържа, става и просъсква през зъби:
– Виж сега, в моето семейство имаме стара традиция, от шест поколения. Кумът застрелва диджея, веднага щом пусне “Бяла роза“. Не ме разбирай криво, ама е добре да я пуснеш по към края, да не прекъснем сватбата твърде рано. Разбираш ме, нали?

Ваксинаций

– Сега само леко ще ви бодна и сме готови.
– Нали ваксината е комбинирана с чип?
– Естествено, госпожо. Министерството ни задължава.
– Чие производство е, на Бил Гейтс ли е?
– Да, оригинална – „Гейтс чипинг ваксинг уиндоус къмпани“.
– Щото напоследък има някакви аналози – италиански и испански, не били толкова добри.
– О, ментета има много, да. Има даже шведска – на „Акуадестилакуа“, за по-големи стада. Хоп, готово!
– О, само това ли е?
– Не съвсем. Чипът вече е под кожата ви, остана захранването и антената.
– ?
– Ами нали разбирате, че за да ви контролира правителството, то трябва да приема сигнал от чипа ви?
– Да.
– Значи чипът трябва да е с предавател и съответно с антена.
– Четох, че всичко е вградено вътре.
– Къде го четохте?
– Имаше няколко настенни монографии.
– Настенни?
– Да, на стената ми във Фейсбейс.
– Аха. Там пишеше ли нещо за дължината на вълната?
– Не, каква вълна? И цунами ли ще ни пусне мръсникът Бил?
– Не, още не знам дали е финансирал цунами. Дължината на вълната, която се използва за да ви следим е около 15 см. По законите на физиката, антената трябва да е точно толкова дълга. Така че – ето ви това устройство. То прилича на писалка и няма да ви пречи – сложете го в чантата си и го носете навсякъде с вас. При буря – внимавайте, ако не сте си заземили чантата е възможен електрически разряд във вас.
– Ами, щом трябва… Това ли беше?
– Не. Вземете и тази кутийка и също я сложете в чантата си.
– Втора антена? 5G нали? Ще я запаля!
– Не, не, това е захранването – малко, литиево-йонно акумулаторче. Тежи само 200 грама и се зарежда веднъж на 6 месеца. Фирмата гарантира, че рискът от експлозия е под 10 на 1000.
– Аха. Захранването става дистанционно, нали?
– Не. Тесла сте чели явно?
– Само биографията му и слушах албума на Холдсуърт „Уордънклиф тауър“ – един много интересен и бих казала…
– Момент, само да уточним. Захранването става по кабел – ето включваме го към батерията, а другия край го включваме в този едва забележим USB вход на задника ви, където настоявахте да ви боднем ваксината.
– И това е всичко?
– Да, остана само да изтеглите приложението „Гейтс-крипи-чипи“ за телефона – ще можете да следите параметрите на чипа, покритието и нивото на заряда, защото от това зависи нивото на имунитета ви.
– То не било сложно.
– Да, както виждате – няма нищо сложно или конспиративно, свободна сте, простакесо.
– Обиждате ли ме?
– Естествено. Да не забравите и зарядното.

Защо е сложно да се пише софтуер, обяснение за филолози

Представете си, че сте писател и поддържате проекта Война и Мир. По задание трябва да се напише нов епизод, в който Наташа Ростова се разхожда под дъжда в парка.
Звучи просто – пишете „заваля дъжд“, запис. Програмата гърми с грешка „Наташа Ростова умря“. Започва се неколкодневно ровене – как е умряла, защо е умряла… Оказва се, че Пиер Безухов е бил в парка с обувки с гладка подметка, подхлъзнал се е в дъжда, изпуснал е пистолета си, пистолетът е гръмнал, куршумът е рикоширал в един стълб и е убил Наташа Ростова.
Как може да се оправи това? Да смените обувките на Пиер Безухов? Да заредите пистолета с халостни патрони? Решавате да махнете стълба. Запис и нова грешка – „Поручик Ржевски умря“.
Оказва се, че в следващата глава поручикът се обляга на стълба, който току що сте махнали…

Астрономия vs Астрология

Иванчо видял падаща звезда, но в бързината не можал точно да дефинира желанието си. На другия ден получил чисто ново колело с цици.

Универсален войник…

– Скъпи мамо и тате,

Най-накрая получих достъп до компютър и реших да ви напиша този имейл.
Аз съм добре. Първите два месеца минаха много бързо. Ще ви разкажа с няколко думи с какво се занимаваме тук.
Събуждането е в 5.30 сутринта. Първият ден си станах както на село в 4, обаче старшината ме накара са се върна в леглото и да пазя тишина. Така че в началото на деня мързелувам – не се занимавам вече нито нито с кокошки, нито с прасета. Скука.
Сутрин ни слагат по една раница на гърба и ни карат да бягаме. Старшината ме пита защо не се потя, аз му отвърнах, че разстоянието е по-късо от колкото бягах всяка заран с раницата до училище. Момчетата от града са много зле на края на това упражнение, ако старшината не гледа нося по някой на гръб, тъкмо да ми заякнат краката.
Редовно ни карат да гърмим, обаче явно съм в курса за начинаещи. Тук се стреля легнал по неподвижни мишени!!! Много по-лесно от стрелбата по косери или пъдпъдъци! Пък и никой не гърми по теб, както правят ония тъпаци от съседното село! Така че медалите тук са за мен.
Редовно ни карат да се боричкаме, както правим в къщи с батковците ми. Много са чупливи градските момчета, малко да стиснеш и нещо изпуква. Тук за срам на цялото село изгубих… Веднъж. Един младеж, към сто и тридесет килограмов, се спъна и падна отгоре ми. Аз, както знаете, съм 65 килограма, точно на половина. Не успях да се измъкна изпод него и му дадоха победата. Втория път вече имах готовност – като се засили се мръднах една крачка встрани, и после му се хвърлих на гърба. Стана много по-лесно, отколкото със селския бик. Стиснах му врата и той изпука. Няма страшно, старшината каза, че това е тренировъчен инцидент и родителите му няма да ни съдят!
Топла вода има всеки ден, още не мога да разбера защо…
Старшината не ни бие, мисля че му има нещо. Може да е вегетарианец, или сектант…
Храната тук е на корем. Или по-скоро беше на корем. Първия път като казаха, че можем да ядем колкото си искаме, аз набързо глътнах двадесет и пет кюфтенца. Не бяха лоши, обаче на мама са по-хубави. От тогава старшината ми дава да изяждам не повече от двадесет. Това не е проблем, сядам до някое градско момче на обяд, гледам го втренчено, и той ми дава половината си порция. И изкарвам до вечерта. Сменям ги, да не се оплаче някой.
Първата седмица три момчета ме дръпнаха зад спалните помещения, искаха май да ме ступат. Понеже се чувствали засегнати от моите успехи, не можело то така, новобранци да ги излагат. Няма страшно! Родителите им няма да ни съдят! Даже двама ще се върнат в строя, съвсем скоро, до два месеца. Като има зараснат костите. Третият май ще си полежи заедно с оня, големия. Понеже малко се спъна, и съвсем леко го бутнах срещу стената на бараката, и главата му мъничко влезе вътре. И пак се чу „пук“. Докторите казаха, че скоро и двамата ще излязат от кома. Така че, няма грижи!
Моля ви, кажете на батковците ми Тошо и Гошо да дойдат веднага! Да се запишат, след толкова ядене и игри, даже дават и пари! Бързо, преди онези тъпаци от съседното село да се усетят и местата да свършат!
Мамо и тате, обичам ви и ми липсвате! Тук е хубаво, дано ме харесат.

Ваша дъщеря:
Стойка

Семейни идилиЙ…

Търкам с пясък една тава на мивката в двора и тъй съм я лъснала, че видех като в огледало за задно виждане моя съпруг , с гуменки в ръце, как се измъква по бял чорап навънка.
Викам си-да му врътна ли една тава в тиквата или да го оставя да се измъкне и да тръгна като сянка след него… Ударих го с тавата, тъй реших.
Падна по гръб, врътна бялото на окото и се кротна. Аз измих още пет – шес тави, три тигана изтърках, 50 буркана стъклени преплакнах и седнах под асмата малко да почина.
Гледам го тоз лежи в несвяст, па от лявата му страна се търкалят тебеширите на кака Минка на внучката. Станах, взех единия тебешир, та го очертах Митето, както съм гледала в От Местопрестъплението.
Вземах апарата, нащракАх малко снимки, една пинцета зех и найлонови торбички , наскубах му коса и някой друг сопол и ги разпределих чинно с етикети за ДНК проби.
Мале, как съм се залисала, чак нокът му изтръгнАх за следствието, па тоя от болка ли що ли взе, че се събуди. Стана, залитна и като виде тебеширената фигура пак паднА. Взе да се опипва, търси рана май.
Аз му викам:
– Мите, Хорейшио беше тука, прострелян си в далака, не ти дават много живот… Не е там далака бе пиле, то не мое сичко да ти е между краката…
Както и да е. Казах му да ляга в очертанието и да не мърда, че екипа скоро пристига, ще го карат в моргата при патолога.
Лежи.
Нека лежи, че имам два тона сливи да закарам с комбито за ракия и дорде наготвя после, дорде се изкъпя, епилация тъй онуй, тоз да кротува.
Бе ще му кажа после, че са сбъркали в лабораторията. Ай, отивам, че да не мръкне…

…a long time ago in a galaxy far away…

– Докторе, отдавна сънувам герои от STAR WARS…
– Хмм, интересно… и от кога започна този проблем?
– Преди много, много години, в една далечна галактика…

Как е правилно – на по бира или НАП обира?

Уважаеми господине!
Приложено Ви връщаме Вашата данъчна декларация за корекция. Това се налага поради обстоятелството, че нямате право в колона „Издържани лица” да вписвате „Правителство, парламент, държавни и местни чиновници и няколкостотин хиляди цигани…