Натам вървят нещата

Влиза мъж в банката. Няма служител на гишето. От скука взима рекламна брошура, чете:
„Взимайки този лист, вие дадохте съгласие за сключване на договор за ипотечен кредит с 19 процента годишна лихва за срок от 10 години…“

 

Типичните лъжи на мъжете

– Кълна ти се…
– Всички членове в еректирало състояние са еднакви.
– Тайланд ме интересува само в културен аспект.
– Избрах си секретарка според професионалните и качества.
– Любовта е по-важна от секса.
– Вече три месеца не съм изпил капка алкохол.
– Винаги вдигам седалката на тоалетната, преди да се изпикая.
– Аз съм против легализацията на публичните домове.
– Когато бях млад, всички момичета тичаха след мен.
– Аз също обичам децата.
– В тази рокля изглеждаш много по-слаба.
– Всеки ден си взимам душ.
– Колко жалко, че майка ти не може да намине на гости.
– През целия си живот нито веднъж не съм бил на нощен клуб.
– Ще ти дам всичко, което поискаш.
– Никога не ти изневерявам.
– В задръстване винаги оставам абсолютно спокоен.
– Никога не плача пред телевизора, просто се прозях.
– Компютърът ми е нужен за работа.
– Рядко се поглеждам в огледалото.
– Разбира се, че помня кога е годишнината от сватбата ни!

Урок по предприемачество

В един бутик влиза жена, на видима възраст около 30. Красива, горда, модерна.
След нея се тътри дребен, невзрачен, около 50 годишен мъж със златен часовник на ръката. Брачните им халки са еднакви, значи съпрузи. Жената си избира скъпо кожено палто, облича го и започва да охка и пъшка от възхищение.
Мъжът бързо разбира намека и плаща 3000 евро за палтото. Жената благодари и си тръгва.
На следващия ден, в същия бутик, влиза същата жена, но вече, придружена от друг мъж – красив, млад, добре облечен, с брачна халка, но различна от нейната – значи любовник.
Персоналът е дискретен и си трае.
Жената се хваща пак за абсолютно същото палто, каквото е купил съпругът й. Историята се повтаря. Започва да охка и въздиша.
Мъжът брои 3000 евро, тя благодари, целува го и си тръгват.
На третия ден жената се връща в същия бутик, но вече сама. Връща едното палто и си прибира 3000 евро.
Мъжът й си мисли, че той е купил палтото, любовникът и той си мисли същото.
Няма ревност, няма скандали.
Мацката има скъпо палто и 3000 евро в джоба…

 

На врачка

Момиче отива при врачка. Врачката гледа в картите, гледа…
– В живота ти има две момчета.
– Да, Стоян и Митко.
– Виждам промяна.
– Оо, нее! Ще разберат и ще ме зарежат, нали?
– Не! Виждам празненство, годеж!
– Стоян ще ми предложи?
– Не точно! Митко ще предложи.
– Ами той не е лошо момче!
– Не ме прекъсвай! Митко ще предложи на Стоян…

Рибарски истории

Трима рибари били неразделни. Навсякъде заедно ходили и все бистрели кой с каква стръв, с какви такъми и с какво да лови по-добре. По едно време единият изчезнал и се чуло, че се е оженил. Другите били направо в шах. Успели да го видят един ден и го заразпитвали:

– Абе брат, я раздуй каква е тая твоята жена, че ни заряза заради нея? Сигурно е много красива?
– А, красива – една кривогледа скумрия е.
– Сигурно е много богата?
– Богата? Сега и нейният кредит изплащам.
– Значи трябва да е много добра в леглото?
– Като пън е, само дето мига с очи.
– Е за какво си я взел тая пача бе?
– Да знаете какви глисти има…

За интелекта

Султанът ходил по чужбина. Връща се, извиква везира и ще му реже главата. Ядосан бил, защото в чужбина мъжете чукат все професорки, лекарки, доцентки, а той само някакви тъпи ханъми. Треперейки, везирът го помолил да му даде три дни като му обещал да оправи работата.
След три дни везирът щастлив съобщава на султана:
– Ваше величество, в харема имате вече 28 професорки, 14 лекарки и 10 доцентки. Коя да Ви доведа?
– Абе, я доведи тази с най-големия гъз.

Поуката е важна

В училище децата получили за домашно да разкажат по една история, свързана с професията на близките им, в която да има поука. На следващия ден учителката проверила как са се справили с домашното.
– Аз съм от фермерско семейство – започнало да разказва първото детенце. ? Веднъж с татко тръгнахме към пазара да продаваме стока. Бяхме сложили кошница с яйца на предната седалка. Но при една неравност на пътя колата подскочи, кошницата падна и яйцата се счупиха. Поуката е да не слагаме всички яйца в една кошница.
– Нашите също са фермери ? споделило второто. – През пролетта сложиха яйца да се мътят, но само от половината се излюпиха пиленца. А поуката е да не броим пилците, преди да са се излюпили.
– Моята леля е летец ? прекъснало фермерската сага трето. – През войната самолетът й бил улучен и се наложило да скочи с парашут на вражеска територия. Леля ми разполагала само с бутилка уиски, една картечница и брадва. Докато падала с парашута, изпила уискито. Когато се приземила, изтребила голяма част от враговете с картечницата. Когато патроните й свършили, започнала да ги посича с брадвата, докато тя се изтъпила. Останалите удушила с голи ръце.
– И каква е поуката от тая история? – възкликнала ужасена учителката.
– Да стоите далеч от леля, когато е пила!

Нови странични ефекти

Продължават да пристигат тревожни сигнали за употребата на Астра Зенека.
Този път нещастието застигна жена-лекар на 40 години. 2 седмици след като се ваксинира, съпругът и я напусна и отиде при 20 годишна, неваксинирана медицинска сестра.

Говорят си децата на мутри…
– При мен вчера дойде Дядо Коледа…
– Да, бе, той не е истински.
– Истински е, проверих.
– Как?
– Питах го – колко струва Снежанка за нощ, а той казва – 50 лева. Веднага е ясно, че е от гората – не ги знае цените.

Мнението на (с)експерта

Скъпа Наталия Кобилкина,
Надявам се, че ще можеш да ми помогнеш. Миналия ден тръгнах на работа, а мъжът ми остана да гледа ТВ вкъщи. Около километър и половина след като потеглих, колата ми аварира насред улицата.
Върнах се пеша до дома, за да помоля мъжа ми да ми помогне.
Когато се прибра, не повярвах на очите си. Той беше в спалнята с дъщерята на съседите.
Аз съм на 32, мъжът ми е на 34, а момичето е на 19 години!
Женени сме от 10 години! Когато поисках обяснение от него, той ми призна, че с момичето имат връзка от 6 месеца.
Имам нужда от твоята помощ. Какво да правя?
Петя
ОТГОВОР:
Скъпа Петя,
Ако колата блокира след като е карана кратко разстояние, това може да се дължи на редица проблеми с двигателя. Започни с проверка на тръбопровода за горивото. Ако е чист, провери вакумните тръби и маркучите на всмукателния колектор, както и кабелите за замасяване.
Ако не е нито едно от тези неща, тогава има проблем със самата горивна помпа, която дава ниско налягане на инжекторите.
Надявам се, че това ще ти помогне.

Бългериън модел

Светът говори за Българския модел за справяне с пандемията. Здравният министър дори заяви, че моделът вече се прилага в редица държави. Затова държавната администрация започна усилена работа по кратко ръководство на модела, което ще бъде изпратено на всички правителства по света.
С гордост прилагам английската версия, разработена от експертите към Министерството на Външните работи:
BULGERIAN MODEL
(inglish version)
1. Put naked diushetzi in sport zala, photo end send to medii.
2. Close parks end planina.
3. Speak za chuvali for trups.
4. Close restorant in ulitza, open restorant in hotel.
5. Open dnes, close utre.
6. Open shtabs end komisii. Close shtabs end comisii.
7. Send pileta to Dubai for maski. From Dubai have furmi vmesto maski.
8. Order vaksini not ready.
9. Transport vaksini in krenvirshi bus.
10. Keep vaksini in old hladilniks.
11. Open green koridori. Close green koridori.
12. Make people feel vinovni.
13. Make people feel strah.
14. Go back to nomer 1 end start otnovo.

 

Хакер против директор на столова

Ден 1-ви
Хакер влиза в обществена столова и с възмущение забелязва, че всеки може да развие солницата и да сипе вътре каквото и да е. Прибира се той вкъщи и пише гневно писмо на директора: „Аз, meG@Duc|, открих уязвимост на солниците във Вашата столова. Злоумишлено лице може да сипе в тях отрова. Вземете мерки спешно!“

Ден 2-ри
Директорът сред прочие делови писма прочита горното и вдига рамене: „На кой идиот може да му дойде това на ума?“

Ден 5-ти
Хакерът идва в столовата и сипва във всички солници отрова. Загиват 300 души, директора три месеца го влачат в следствие и съд и го оправдават за липса на престъпен състав. Хакерът пише писмо в стил „Видяхте ли?!!“

Ден 96-ти
Директорът купува солници със специално проектиран катинар с код. Посетителите чувстват, че някаква идея в тоя живот им убягва.

Ден 97-ми
Хакерът забелязва, че дупките в солниците пропускат сол в двете посоки. И не само сол. Той пише възмутено писмо на директора и пикае във всички солници. 300 човека престават да посещават столовата, 30 попадат в болница с отравяне. За капак пише на директора СМС „Как е?“ Директора три месеца го мотаят по съдилища и му дават година условно.

Ден 188-ми
Директорът се заклева до края на живота си да няма нищо общо със заведения за хранене и мирно ще пренася дървени трупи в Сибир. Инженерите разработват нова конструкция солници с едностранна клапа. Междувременно сервитьорките прибират старите солници и раздават сол по заявка.

Ден 190-ти
Хакерът гепва 1 нова солница от стола и вкъщи изучава устройството й. Пише гневно писмо на новия директор: „Аз, meG@Duc|, задигнах 1 солница и намирам този факт за възмутителен! Всеки може да задигне солница от Вашата столова!“ Директорът – заклет трезвеник – прочита писмото, прибира се вкъщи и удря една водка.

Ден 193-ти
Хакерът отива в стола и вижда, че всички солници са закрепени към масите с вериги. На поредната сбирка на хакерите се похвалва със своите успехи и получава заслужена награда за защита интересите на обществото и потребителите. За щастие директорът не научава за това и няма да се пропие преждевременно.

Ден 194-ти
В рамките на гениално обмислена операция всички хакери от сбирката се промъкват в столовата и изсипват всичката сол в джобовете си. Хакерът meG@Duc| пише възмутено писмо на директора, че в тази столова няма никаква грижа към потребителя и всеки може да лиши честния човек от сол за един миг. Спешно са нужни дозатори на солта, работещи след логване с парола.

Ден 196-ти
Инженерите с пот на лицата работят над нов модел солница, докато сервитьорките пак раздават сол по заявка. Директорът си взема отпуск и заминава на Сейшелските острови, където се храни само в стаята си в хотела, избягвайки закусвални, ресторанти и барове.

Ден 200
Посетителите на столовата с ужас откриват, че за да си сипят малко сол, трябва да отидат при сервитьорката и да си покажат личната карта, за да получат специален 8-символен код за еднократна употреба за активиране на солницата. За черния пипер процедурата се повтаря.

Ако програмистите строяха къщи

1.03. Ура! Предложиха ни огромен договор за построяването на 12 етажен жилищен блок. У всички има бурен ентусиазъм. Изпихме от радост 2 каси бира.

2.03. На възложителя не му се харесва израза, “когато стане, тогава”. Иска да кажем, конкретни срокове. Идиотът нищо не разбира от високи технологии.

3.03. Обсъждахме сроковете. Изпихме 3 каси бира. Петров казва, че ще стане за 4 месеца. Значи за 8 месеца. В договора записахме 12 месеца, но едва ли ще се оправим за по-малко от 16.

6.03. Петров отиде да върне бутилките.

8.03. Празнуваме 8 март. Във фирмата няма жени, така че никой не ни пречи на празника.

2.04. Петров казва, че трябва да започнем работа. Какво му стана на този човек. Изчистихме строителната площадка и закачихме красиви плакати “Строежът се изпълнява от компания “Allstroy” (www.allstroy.bg)”. С чувство на изпълнен дълг играем “Quake”.

20.04. Дойде възложителят, пита как върви работата. Сложихме го да играе Quake и го оставихме да ни бие всички.

21.04. Обсъждахме проекта. Сидеров предлага панелна архитетура. Петров настоява, че всичко трябва да се строи по стария начин от тухли, а не по ламерски. Най-радикалния проект предложи Алекс. Предлага да построим няколко десетки дървени бараки и да ги съединим с подземни тунели. На Запад било модно. Напомнихме му, че все пак клиента иска 12 етажен блок. Опитахме се да решим въпроса, чрез дуели на Quake. Алекс с неговите дървени бараки, бързо отпадна, но резултата между Сидеров и Петров излезе равен. Решихме всеки да строи по свой план и след това да ги съединим, за да не падне.

30.04. Първият етаж е готов. Показахме го на възложителя. Той се интересува, защо в различните стаи таваните са различно високи, защо от стените падат тухли и защо няма врата а трябва да се влиза през прозореца. Обяснихме му, че това са ограничения на демо-версията. Тръгваме да празнуваме горди от себе си.

10.05. Петров изтрезня първи и дълго псува. Мислехме, че Алекс е изпил всичката бира. Оказа се по лошо. Забравили сме за основите. В проекта са описани, но документацията я четат само идиоти.

11.05. Разрушихме първия етаж. Обидно е.

11.07. Работим. Петров довършва втория етаж, Сидеров – петия. Алекс е направил асансьорната шахта до деветия етаж, но при силен вятър се клати подозрително. Засега сме я подпрели с дървено скеле.

17.07. Алекс прави терасите и покрива. На земята. После ще ги вдигнем с кран.

13.08. На Сидеров не му се засрещат панелите. Дупката е почти метър. Сидеров помоли Петров, но той каза,че има достатъчно работа и изобщо без знание на вътрешната архитектура на панелите нищо не може да се направи.

14.08. Разбихме няколко панела за да може Петров да изучи вътрешната архитектура. Петров псува и казва, че проектантите на панелите са пълни идиоти.

17.08. Петров запуши дупката. Панелите малко се изкривиха, но това е дреболия. Между панелите останаха малки процепи, които Петров залепи с тиксо. Казва, че ще работи стига да не вали дъжд.

1.09. Строителният комбинат пусна нова версия панели, с повишена устойчивост и здравина, с вградени стенни шкафчета. Истината е, по форма и размер не са съвместими със старите и са три пъти по тежки. На каква архитектура разчитат в строителния комбинат?

16.09. Дойде Алекс, пълен с идеи. Предлага да направим всички прозорци в блока със различни размери. Възложителят щял да ги хареса. Казахме му да не се ебава.

2.10. Петров стигна до 5 етаж. Горд е от себе си. Обърнахме му внимание, че стените са под ъгъл 40 градуса. Той псува, вика, каза че сме идиоти и нищо не разбираме. После обеща да помисли.

3.10. Дойде възложителят. Пита защо стената е наклонена под ъгъл 40 градуса. Обяснихме му за кориолисовата сила. Той ни изслуша, после каза, че той от строителство не разбира, но до неговата къща има точно такъв блок и всички стени са прави. После този идиот Алекс се лепна за него и му разказа за изменените прозорци. Възложителят естесвено ги хареса. Мамка му.

4.10. Питаме Алекс, дали ще се наложи да разбием всичко заради неговите прозорци. Уверява ни, че няма нужда – в стандартните панели има недокументирана функция.

5.10. Петров призна, че със стената има проблем. Казва че неправилно сложил, някаква тухла. Но за да разбере коя, трябва да ги провери всички. По-лесно е да направи всичко наново.

6.10. Убеждаваме Петров, че да построи всичко наново няма да му стигне времето. Демострираме му изчисления с калкулатор. Петров псува, вика, каза че калкулатора са го измислили идиоти. После се съгласи, да правим всичко от панели и с мъка отиде да се напие.

8.10. Разбихме тухлената част. Повредихме и част от панелната. Цялата сграда скърца и се клати заплашително. Укрепихме я с дървени подпори и отидохме да играем Quаkе.

17.10. Петров се върна от запоя. Работим.

7.11. Празнуваме 7 ноември – или както се нарича сега? Комунисти във фирмата няма, затова никой не разваля празника.

15.11. Спомнихме си, че крана стига само до 8 етаж. Пратихме Сидеров за нов кран. Играем Quаkе. Алекс победи Петров. Расте нова смяна.

24.11. Върна се Сидеров. Не е намерил кран, но достави ескаватор. Предлага да изкопаем дълбока шахта и да построим блока не на горе, а на долу. Казва, че никъде в договора не пише, че блока трябва да е на повърхността.

25.11. Направихме мозъчна атака за крана. На последната бутилка бира намерихме решение. Зарязваме основното строителство. Ще строим 4 етажен блок. После ще сложим крана на покрива му.

25.12. Празнуваме католическото Рождество. Католици във фирмата няма, затова никой не разваля празника.

14.01. Нищо не помня. Главата ме боли. Коя година сме?

2.02. Най после сме готови със 12-я етаж. Утре ще сложим покрива, който направи Алекс.

3.02. Алекс е идиот. Покрива пада редовно. Засега сме го подпрели с крана. Ще мислим, какво да правим по нататък.

4.02. Алекс казва, че не виновен. Просто 12 етаж на Сидеров е пет метра по-широк и четири метра по-висок от 12 етаж на Петров. Става ясно, че са строили от различни панели. Но Алекс все пак е идиот, защото неговия покрив не става и за двата варианта. Асансьорната шахта също.

5.02. Лепихме, закрепвахме покрива. Петров казва, че ще издържи ако не завали сняг.

7.02. Заваля сняг…

10.02. Направихме покрива от щпертплат и тенекия и боядисахме всичко. Да се надяваме, възложителят няма да забележи.

11.02. Тествахме ансансьора. Спира между етажите, но може да се излезе от кабината. На четните етажи с пълзене, на нечетните с подскачане. Да не забравя да го опиша в документацията.

12.02. И изобщо ансансьора работи много бавно. Петров псува всички идиоти. Казва, че ще започне да го оптимизира.

13.02. Петров оптимизира ансансьора. Той се засили, проби покрива и отлетя в неизвестна посока. Добре, че покривът е от щпертплат и се оправя лесно. Падна и асансьорната шахта. Спомнихме си, че така и сменихме дървените подпори с нещо по-надежно. Нищо. Да се ходи пеша е полезно.

15.02. Започнахме довършителните работи. Някъде постояно изчезват бояджии. Обадихме се да пратят още.

17.02. Изясни се, че заради грешка на Сидеров, вратите на апартаментите от втори до шести етаж, се отварят само отвън. В резултат на това на тези етажи е пълно със заклещени бояджии, които не могат да излязат. Сидеров обеща да я оправи. Засега ги храним през отдушниците.

20.02. Алекс най накрая направи изменящите се прозорци. Тествахме. Изясни се, че при промяна на размера са разбиват стъклата. Освен това се наблюдават и някои странични ефекти. Например от гостната на един апартамент може да се влезе в банята и тоалетната на друг. Освен това постоянно изчезват вратите и падат балконите. Да се жалваме в строителния комбинат е безполезно – ще кажат, че не дават гаранция за недокументирани функции.

21.02. Дойде възложителят. Пита може ли да направим незначителни промени в проекта. И по точно, вместо 12 етажен блок, да построим няколко десетки дървени бараки и да ги съединим с подземни тунели. Чел, че така било модно на Запад. Неутрализирахме Алекс, още преди да си отвори устата и вежливо и твърдо обяснихме на възложителя, че не е прав.

22.02. Балконите продължават да падат, макар че не пипаме прозорците. Явно е независим бъг. Какъв е късно да търсим, така че махнахме и останалите. Ще опитаме да обясним на възложителя, че сме го направили за оптимизация

23.02. Празнуваме 23 февруари. Военни във фирмата няма, затова никой не ни пречи на празника. Жени също няма затова никой не раздаде подаръци. Обидно е.

25.02. Алекс се опита да довърши изменящите се прозорци. В резултат половината се свиха до нулев размер и не искат да се върнат обратно. Казахме му да не се ебава повече, че ще стане по лошо.

27.02. Спомнихме си, че сме забравили да направим входа. Мислим няма ли да падне блока, ако го пробием сега. Сидеров казва – по-добре да не рискуваме. Петров, го нарече идиот и се съгласи. Да не забравя да опиша в документацията, че влизането през прозореца е особеност на дизайна.

1.03. Как така първи март ?! Откъде?! Вчера беше… Мамка му! Кой да знае, че този смотан февруари е 28 дни. Излиза, че трябва да сме готови вдруги ден, а не след седмица.

2.03. На работа. Работим 24 в денонощие, непробудно.

3.03. Убедихме възложителя, че ни е нужен още един ден за финално тестване. Мдаа, добре поработихме вчера… В крайна сметка не е толкова страшно.Голяма работа, че някои врати са на пода, други на тавана или от 10 етаж водят направо на улицата, че някои апартамените е невъзможно да се достигнат, в други тоалетната е заедно с кухнята, че в половината няма вода, а в останалата ток, че канализацията се излива на шестия етаж и се наложи да направим стълбите между осмия и деветия етаж въжени? НО главното е да – покажем блока на възложителя по правилния маршрут. А да – и да сложим снимки на мястото на изчезналите прозорци…

4.03. Yes! Yes! Направихме го! Отбелязваме предаването на обекта. Пия малко, трябва да успея да изчезна, преди всичко това си е-о майката.