Преброителни новини

Ако пуснете преброители в дома ви, ще опишат квадратурата на жилището. Ако имате голям апартамент, а сте малко хора, в някои от стаите ви ще настанят американски войници от натовските бази в България! НАТО, вън от България!….
“Хора, съвсем скоро във всеки дом ще позвънят преброители. В никакъв случай не им отваряйте и не им позволявайте да ви преброяват!
Преброяване няма, това е измама на телевизиите, искат да ви инсталират 5G на телевизорите и да ви облъчват, за да правите коремни преси, да хвърляте пари през терасите, а младите момичета да ходят без дрехи.
Един приятел се преброи вчера и сега му къртят едната стена на апартамента, стеснявали му го, защото бил голям за сам човек.
Това преброяване е някакво ново, не се давайте да експериментират с вас!
Ако няма накъде, се пребройте само възрастните, но в никакъв случай не давайте да преброяват децата!
Една жена тази сутрин чух да казва, че в зависимост от данните, които попълваш, ти сменяли ЕГН- то и после хем не можеш да си изтеглиш парите от банката, хем кредити ти нашиват на твое име.
То броенето като цяло не е нещо лошо, но нещо не им вярвам, това броене нещо много бързо го броят, май ще изчакам следващото броене.
Комшийката каза, че ако ти се падне менте преброител ще трябва след време пак да се преброяваш, за това трябвало да се иска някаква бележка, ама то се чува, че се продавали менте бележки по 150лв. и не е сигурно в крайна сметка преброен ли си или не.
Вчера моя братовчедка сварила преброителя в асансьора докато се прибирала, днес си направила тест за бременност и се оказала бременна.
Мой колега каза, че е чул, че преброените щели да ги чипират, за да не могат да се броят по няколко пъти и да продават бележки на черно.
Чува се и че след години, част от преброените щели да умрат.
Не им вярвайте на тези преброители, в Холандия са отказали да се преброяват и сега слънцето там залязвало 2 часа по- късно и всички били много доволни!

Независимата жена

Тя стана тази сутрин, качи се в колата, направена от мъже, от метал стопен от мъжете;
Зареди бензин от суров нефт, добит и преработен от мъже;
Подкара по пътя, направен от мъжете;
Влезе в къщата, построена от мъжете;
Свари си кафе донесено от мъжете чак от Бразилия на газов котлон направен от мъже, на газ доставен по тръбопровод, построен от тях;
Натисна бутоните на компютъра сглобен и изобретен от мъжете;
Влезе в интернета, създаден от мъже и написа с букви от азбуката, създадена от мъжете:
„АЗ СЪМ НЕЗАВИСИМА ЖЕНА! ЗА КАКВО СА МИ ТЕЗИ МЪЖЕ?“

Иванчо и чехлите

Иванчо се прибира от училище и баща му вика:
– Иванчо, иди в на сестра си стаята и ми донеси чехлите.
Той влиза в стаята на сестра си и к’во да види- две красиви момичета. Иванчо им вика:
– А пък тате каза да ви оправя и двете…
Сестра му потресена възкликнала:
– Иванчо как може така да говориш на приятелките ми?
А той и казал:
– Искаш ли да питаме тате?
Отворил Иванчо вратата и вика:
– Татеее едната ли?
– И двете бе, простак!

След лятната ваканция

В час по професионална ориентация госпожата разговаря с децата:
– Пешо, какво работи баща ти?
– Боклукчия е, госпожо. – отговаря Пешко.
– Не така, мойто момче. – поправя го госпожата. – Казва се: баща ми е служител в отдел чистота.
След това се обръща към Гошко:
– Гоше, а твоят баща какво работи?
– Гробар е, госпожо.
– Не така. – поправя отново госпожата. – Казва се: баща ми е погребален агент.
– А твоя, Иванчо, какво работи? – пита госпожата.
– Моят баща, госпожо – изправя се Иванчо – е ди джей в „Мистик клуб“.
– Как така? – не разбира госпожата.
– Ами клисар е. Бие камбаната в църквата…

Ей така стават разделите

– Здрасти! Хайде да ходим да пием бири?! Че ми е едно скапано настроението…
– Какво се е случило?
– Мими ме заряза днес. Може да се напоркам.
– ???
– Тръгвам днес за университета, и докато пътувах ме заряза.
– Как така?
– Накратко. В метро беше шумно, не чувам, че ми звъни телефона. Пише ми sms: „Ще се видим ли днес?“, след малко пак получавам sms: „Що мълчиш?“, блъсканица в метрото – не мога да отговоря. После пък ми падна батерията, телефонът ми се изключи. Включвам го чак вкъщи, автоматичен sms: „Изпуснати 21 обаждания.“ И един след друг sms-и: „Не ми ли говориш?“, „Вече не ме обичаш?!“, „Защо мълчиш?“,“Не искаш да говориш с мен, даже телефонът ти е изключен!“, „Това беше! Повече не ми трябваш!“, „Край! Разделихме се! Не ми се обаждай!“
– Хайде да ходим за бири…

На раздяла

Какво казва мъжът на жена си, когато тя, с куфар в ръка, му казва:
– „Това е краят. Напускам те, отивам при друг.“
Атеист:
– „Не вярвам.“
Будист:
– „Стига да си щастлива.“
Католик:
– „Аз съм виновен.“
Евреин:
– „Ще ти го върна.“
Православен:
– „Стига да е от нашата вяра.“
Агностик:
– „Не може ли да си и с двама ни?“
Мюсюлманин:
– „Една повече, една по-малко…“
Меланхолик:
– „Ще се самоубия!“
Холерик:
– „Ще те убия!“
Апатик:
– „Добре.“
Песимист:
– „Знаех си…“
Оптимист:
– „Задръж ключа – за всеки случай.“
Реалист:
– „Взела си моя куфар.“
Наивник:
– „Кога ще се върнеш?“
Рационалист:
– „Нямаш аргументи.“
Скептик:
– „Сигурна ли си?“
Романтик:
– „Но аз те обичам!“
Философ:
– „Защо точно днес?“
Адвокат:
– „Това ще ти струва скъпо…“
Банкер:
– „Това ще ми струва скъпо…“
Либерал:
– „Най-сетне свободен!“
Комунист:
– „Длъжен съм да те деля с други.“
Природозащитник:
– „Вземи колелото.“
Социалдемократ:
– „Уважавам решението ти.“
Българин:
– „Да вървиш на майната си.“

Банкови облози

Дребничка възрастна госпожа влязла в Чейс Манхатън Банк и попитала дали може да си открие сметка.
– Естествено – казал управителят. – Колко искате да вложите?
– Три милиона долара – отвърнала възрастната госпожа.
Управителят ахнал.
– Това са много пари. По какъв начин ще ги преведете в сметката си?
– В брой. Нося ги в тази торба. Вижте сам, ако искате.
Управителят надзърнал в найлоновата торба, в която имало доста пачки новички, зелени банкноти. Това било твърде необикновено и той решил да осведоми президента на банката, който надлежно поканил възрастната госпожа в кабинета си, за да се заеме лично с въпроса.
Президентът бил самото очарование. Той наредил да донесат чай и бисквити за ценната нова клиентка на банката.
– Ако може да попитам, откъде се сдобихте с тези пари? – полюбопитствал президентът.
– От хазарт – отвърнала възрастната госпожа. Той се изненадал.
– От какъв хазарт?
– А, обзалагам се с хората за всевъзможни неща и обикновено печеля. Например залагам сто хиляди долара, че до утре на обяд топките ви ще станат квадратни. И приемам облог четири към едно. Имате ли да заложите двайсет и пет хиляди долара?
Президентът почти онемял.
– Не е морално да приема парите ви, защото се боя, че няма начин да спечелите този облог.
– Е, щом не искате да приемете облога, започвам да се питам дали тази банка е подходяща за парите ми.
Президентът в никакъв случай не искал да изгуби клиентката си.
– Да не бързаме – казал той. – Добре, приемам облога ви, щом сте абсолютно сигурна.
– Абсолютно – заявила дребничката възрастна госпожа. – И не се бойте за мен. Знам какво върша. До утре в дванайсет без петнайсет.
Същата нощ президентът на банката се будил през час, за да проверява дали топките му не са станали квадратни. Всичко в това отношение било наред. В дванайсет без петнайсет на другия ден дребничката възрастна госпожа дошла в банката заедно с адвоката си.
– Адвокатът ми е тук като свидетел – пояснила тя, когато влезли в кабинета на президента.
Точно в дванайсет президентът обявил, че печели облога, но дребничката възрастна госпожа поискала той да си събуе панталона, за да се увери. Банкерът се подчинил. Тя го опипала и заявила, че топките му не са квадратни.
– Предполагам, че печелите облога – казала госпожата и му връчила стоте хиляди долара. В това време адвокатът започнал да си удря главата в стената.
– Какво му става? – попитал президентът на банката.
– Оставете го този нещастник – отвърнала дребничката възрастна госпожа. – Разбирате ли, обзаложих се с него на един милион долара, че до днес на обяд ще съм хванала президента на Чейс Манхатън Банк за топките!…

Индианци в Космоса

Вожд на индианско племе събрал народа си и казва:
– Индианци! Ние велико племе ли сме?
– Дааа!
– Е тогава, защо нямаме ракета?
– Ми да си направим.
Взели и отсекли най-високата секвоя. Сърцевината я изчоплили с брадви, по стара испанска рецепта направили барут и натъпкали ракетата. Пуснали един дълъг фитил и таман да го запалят и се сещат:
– Къде ще я изстреляме?
– Ми по Ереван.
– Що по Ереван бре?
– Ми щот така или иначе друго не знам…
Така и направили – написали „По Ереван“ на ракетата и палнали фитила, събрали се наоколо, гледат… Чува се БУУУМ… Дим, пушек, всички се търкалят… Вожда без ръка, без крак се надига, гледа и казва:
– Баси мамата, представяте ли си в Ереван какво е!!!

За еврейските схеми

Един евреин започнал работа в голяма търговска фирма. Нещата, обаче, не потръгнали и шефовете му се чудели как да го уволнят. Решили да му възложат задача, която смятали за неизпълнима, затова го пратили да продава „Лада“ в Англия. Но не минал и месец, а той се върнал с договор за голяма доставка. Какво да правят – изпратили го в Япония, да продава компютри – позабавил се месец – два, но въпреки това пристигнал с договор. Оставала последната възможност: възложили му да продаде в Африка кожуси и радиатори. Минал месец, два, три, половин година, година… няма го. Шефовете вече се били успокоили, че си е умрял или е изяден, когато Давидов цъфнал уморен, отслабнал, но с договор!
– Е, как го правиш, човече?! Това е просто невероятно!
– Чак пък невероятно. Отивам в Лондон, вървя си по улицата и виждам местен евреин. Заговарям го, запознаваме се и от дума на дума той ме свързва с техните лобисти, след седмица в Парламента гласуваха закон и ей ти поръчката. В Япония отне повечко време да намеря евреин, но после всичко си вървеше по схемата: телефони – лоби. Събранието гласува закон и подписваме.
– Добре, ясно! Обаче в Африка – палта?! И защо се забави толкова?
– Защото се оказа, че там нямали депутати и Парламент. Та се наложи да им правя и Събрание, и избори… после – вече знаете…

Интервю с плеймейтка

– Здравей, Винчи.
– Здравей, Кольо.
– Много се радвам, че ми гостуваш. Прекрасна си!
– Благодаря.
– Ще се представиш ли на нашите читатели?
– Ъммм… даа… казвам се Винченция-Шарлот, от София, на 24 години, модел.
– Мислех, че си родена в Ямбол?
– Да, но вече съм в столицата.
– С какво се занимаваш в момента?
– Модел съм на невидими дрехи. Освен това вчера завърших и първата си роля в киното. Филмът се казва: „Червената Шапчица отзад”.
– Какъв е сюжетът?
– А?!
– Ъммм… за какво се разказва?
– Ами, отивам в гората за гъби, а там Вълкът и Ловецът ме претърсват за оръжие, а после правят любов с мен.
– Интересно. Какво правиш в свободното си време?
– Ходя на фитнес и си разглеждам Фейсбука. Обожавам да скачам с бънджи, но още не съм го правила.
– Обичаш ли да четеш книги?
– Да.
– Кои са ти любимите писатели?
– Винету и Царп Лъх.
– Аха… Според теб вярно ли е общото схващане, че манекенките сте леки момичета?
– Това са глупости. Никога не бих си легнала с някой за пари… освен ако има 20 лева.
– Какви мъже харесваш?
– Да са богати, ако е възможно и културисти. Но за мен външният вид не е от значение. Важно е какъв е човекът отвътре – колко пари има. Държа мъжът до мен да е финансово осигурен, да ме води по барчета и да кара кола с три букви.
– УАЗ?
– Ххаахах не, БМВ или Ауди.
– Ауди е с четири букви.
– Не мисля.
– Някой да те е злепоставял? Коя е най-голямата лъжа, която си чувала за себе си по медиите?
– Че съм любовница на Митьо Пищова, а аз само френска му правих и то един път.
– Какво смятат родителите ти за това с което се занимаваш?
– Напълно ме подкрепят – татко емигрира в Антарктида.
– Имала ли си гаджета футболисти?
– Само девет – не ги харесвам. С другите спортове съм по-добре.
– Веганка ли си?
– Глупости, от български произход съм.
– Има ли завист сред моделите?
– Да. На мен ми завиждат за ума и красотата – аз винаги се уреждам. Мразя глупостта и лицемерието.
– Имаш ли някакви корекции по тялото?
– Никакви, само съм повдигала кожата на колената си.
– За какво мечтаеш?
– Да посетя Дубай, че още не съм била в Гърция. Обичам пътешествията, но засега съм ходила само до Бургас. Мечтая малоумниците да ми завиждат. Искам да стана ужасно известна – всички глупаци да говорят за мен.
– Един по… такъв въпрос… С колко мъже си била?
– С двама.
– Ъъъъъъ… днес ли?
– Че ти за кога питаш!?
– Винчи, благодаря за интервюто. Какво ще пожелаеш на нашите читатели?
– Да бъдат себе си и имот!!!
Николай Крумов

По Артър Конан Дойл

Уотсън много се притесняваше за здравето на Холмс, който постоянно пушеше и в стаята не се виждаше от дим. Една сутрин докторът стоеше с омразната лула в ръка, когато изведнъж го озари вдъхновение. Без да се колебае си я пъхна цялата отзад.
– Ето това ще помогне! – казваше си Уотсън. – Миризмата и вкуса няма как да не го откажат!

Холмс не се отказа от вредния си навик, а докторът вече не можеше без сутрешната си лула…

Провансалска история

– 112 слушаме ви?
– Улете айдук дома!!! Бръже!
– Моля!?
– Айдук, айдук се улете, дождайте!
– Успокойте се, не се разбира нищо какво казвате!
– Ама я съм спокоен, бръже дождайте додека е увреме! Обикаля и крадне!
– Как се казвате и на каква възраст сте? От къде се обаждате?… Не разбираме проблема!
– Дидиии, Пешо на 30 от Самоков! Ти!?
– Аз съм диспечерка, няма значение възрастта ми и как се казвам! Обяснете сега спокойно какъв е проблема?
– Ке откàчим след малко! Оу, д-о-м-а у-л-е-т-е а-й-д-у-к и к-р-а-д-н-е! Я г-о в-и-д-и-м п-р-е-з д-ж-а-м-о!!! С’а разбра ли?
– Ама нищо не Ви се разбира! Има ли някой с опасност за живота?
– Да бе, да, има!
– Кой? Вие ли?
– Не, Я! Айдуко! Освен да го питам как му е името, от дека е и на колко е, а?
– Не сте застрашен Вие, така ли?
– Нема, нема, заеби. Влàзам с копачо, прашчай линейка да го прибира, види ми се с Ковид.

 

И втора част:

– ААУУооооооо……/докато още чука на свободно/
– 112 слушаме ви !?
– Ауооо, чуете ли?
– Чуваме, кажете?
– Извръгалях се с коуото, немоéм….охх…
– Кое? Какво сте?
– Пу мамичката ти де’ба, оняден с айдуко па’ ли с тебе оратéх?
– МОЛЯ?
– Ехх, нишо! Дождайте! Пешо съм на 30 от Самоков!
– Какъв е проблема, господине? Успокойте се!
– Оххх, ама ногата доле, крачульете се усукая у веригата на колото и….
– Чакайте, чакайте! Нищо не ви се разбира!
– …И СЕ ИЗВРЪГАЛЯХ, ВИКАМ! И с’а…
– Но…
– …Чекай да ти обЯсним, беее! Трай малко!…И с’а ме кине ногата, не моем да стапям. Спушчи линейка да ме пробира!
– Не знам какво ми казвате, но за линейка само ви разбрах.Кой е пострадал, вие ли?
– Не, мамка му дееба-колото! Епа Я, кой?
– Вие ли сте пострадал?
– Мани, мани…ич не се разпра’ай. Ке се спушчим по éнерция некакво с колото дóдома.
– Господине! Правите го все по-трудно! Какво говорите?
– Е как по-лесно да го напра’йм, бе? Едвам одим, а па да се наведем да турим веригата ИЧ! А сиктир.
Двама си разговарят:
– Ти знаеш ли,че Петров загина?
– Как така?!
– Ами върнал се пиян вкъщи, запалил цигара, дивана пламнал…
– Ааа, значи изгорял…
– Не, бе -изскочил на терасата, докато бушували пламъците…
– Ааа, значи скочил през терасата и се пребил…
– Не, бе – отдолу вече пожарникарите били разпънали платното, той отскочил от платното и обратно към прозореца си полетял…
– Значи, все пак изгорял?!
– Не, бе – той се ударил в дограмата и обратно полетял надолу…
– Значи все пак се разбил…
– Не, бе – там нали са пожарникарите с платното. Отскочил от платното направо на шосето, а там минавал един КАМАЗ с брезент….
– Ааа, значи КАМАЗ-ът го е сгазил…
– Не, бе – отскочил от брезента на КАМАЗ-а обратно на платното на пожарникарите, оттам към прозореца…
– Еее как е загинал тогава?!
– Ами на всички им писна и го застреляха…