Развод ми дай

– Здрасти! Хайде да ходим да пием бири?! Че ми е едно скапано настроението…
– Какво се е случило?
– Мими ме заряза днес. Може да се напоркам.
– ??????
– Тръгвам днес за университета, и докато пътувах ме заряза.
– Как така?
– Накратко. В метро беше шумно, не чувам, че ми звъни телефона. Пише ми sms: „Ще се видим ли днес?“, след малко пак получавам sms: „Що мълчиш?“, блъсканица в метрото – не мога да отговоря. После пък ми падна батерията, телефонът ми се изключи. Включвам го чак вкъщи, автоматичен sms: „Изпуснати 21 обаждания.“ И един след друг sms-и: „Не ми ли говориш?“, „Вече не ме обичаш?!“, „Защо мълчиш?“,“Не искаш да говориш с мен, даже телефонът ти е изключен!“, „Това беше! Повече не ми трябваш!“, „Край! Разделихме се! Не ми се обаждай!“
– Хайде да ходим за бири…

Дурекс и щъркелът

– Приятелката ми е бременна, а използвах презерватив!
– Слушай сега: имало едно време в гората един мъж с един чадър. По едно време се появил един тигър. Мъжът извадил чадъра, насочил го към тигъра, застрелял го и тигърът умрял.
– Ама това не е възможно, някой друг трябва да е застрелял тигъра.
– Именно!

Агитаций

Отишъл депутат на предизборна агитация в едно село. Казал си той речите, ама се мръкнало и решил да остане вечерта и да си тръгне на другия ден. Седнали в селската кръчма с част от електората, хапнали, пийнали… ама понеже депутатът бил свикнал само с качествен алкохол, ударил го първака в главата и той решил да се прибере. Ама не стигнал – проснал се край пътя и заспал.
Събудил се сутринта и какво да види – няма му го ролекса. Ядосал се той, обадил се тук-там и след два часа пристигнали полиция, НСБОП и започнали да претърсват селото. Тук ролекс, там ролекс – най-накрая го намерили в селския овчар.
– Кажи сега, къде намери тоя Ролекс? – попитал го депутатът.
– Епа, найдох го. – отвърнал овчарят.
– Сноще, доде прибирах овците, гледам един пиян спи покрай пътя. Викам си, що да става зян чиляка, и го онодих. После извиках батя ми, и той го оноди, два пъти. И братчедите, и те по реда си минаха. А часовника го взех за спомен.
– Мдаа, – казал депутатът. Хубав часовник, ама не е моя.
..

По действителен случай

Седя си аз в гумаджийницата, докато ми вулканизират една гума и по едно време пристигна едно „инфинити“ с доста мека гума и от него излезе супер лъскава мацка. Така и така, гумата да се напомпа.
Момчетата както си трябва, свалиха гумата, и в хода на работата един от тях небрежно попита:
– С какво да ви напомпаме гумата? – сякаш има варианти.
И тука вече се почна…
Мацката:
– А какво има?
И в този момент у гумаджията все едно се събуди демон:
– Ми имаме въздух с различни аромати: праскови, ягоди…
Всички гумаджии започнаха да хихикат, всеки зает с неговата си работа, но слухтейки към диалога на двамата.
– А колко струва?
Монтьорът:
– 200 лева. Всичките гуми.
Всички присъстващи вече едвам се сдържаха да не се разхилят на глас.
Мацката:
– Ми, добре. Искам ягоди тогава.
Гумаджиите умират от хилеж, всеки се опитваше да се сдържи, но не се получи.
Гумите бяха напомпани с „ягодов аромат“.
Мадамата без сянка на усмивка отброи двеста лева и потегли.
Всички плачат от смях.
След време пак съм очевидец: така се случи, че след няколко дни бях пак на монтаж в същата гумаджийница.
Пристигна същото „инфинити“, от него излезе един едър и солиден мъж и попита:
– Преди два дни тук сте правили гума на тая кола, нали?
Момчетата им се дръпнаха физиономиите.
– Кой точно прави гумата, на тази кола преди два дни?
Сега всички ще ни накажат, но няма как.
Излезе собственика и скромно, тъй, виновно каза:
– Ми, да… Моите момчета я правиха…
Мъжът:
– Такааа. Тука ли напомпахте на жена ми гумата с ягодов аромат?
Собственикът:
– Мии… Даа… Нниеее…
– Ето ти петстотин лева.
Собственикът:
– А…?
Мъжът:
— Три дни не съм спал от смях, на всички приятели разказах, всички паднаха да се хилят!
Гумаджиите отново в смях до сълзи…

Джурналистика

Папата пристига за първи път на посещение в Париж. На гарата е посрещнат от тълпа журналисти, които го връхлитат и започват да му задават въпроси.
Един от тях се провиква:
– Какво е вашето отношение към парижките публични домове?
Папата си мисли: „Да кажа, че е положително, не ми позволява санът, ако кажа, че е отрицателно, ще си загубя аудиторията… Накрая измислил оригинален изход от положението. Направил учудена физиономия и пита:
– А, в Париж има ли публични домове?
На следващата сутрин топ новината във всички вестници е:
„Първите думи на папата, пристигайки в Париж бяха – Има ли тук публични домове?“

Мийте ги тия прости кърджалийски…

Двама седят на маса в бар късно през нощта. На бара мадама седи на „кончето“ леко разкрачена. Мъжете гледат, че под полата се чернее и се ловят на бас.
– На бас, че е без бикини.
– Глупости, с черни бикини е, личи си.
Извикват сервитьора, дават му 5 лв. и го пращат да провери.
Той изпуска кибрит, вижда връща се и вика.
– Братчета, нито е с бикини, нито е без бикини – мухи са.
..

Лудите, лудите да са живи!

Мутра пука гума пред няква лудница. Развива 4-те болта, но ги изпуска в шахтата до колата. Мъчи се да вдигне капака- без успех. Един луд го гледа и съветва:

– Човек, вземи по един болт от другите три джанти и с по 3 болта ще можеш да се прибереш.

Мутрата изпълнява препоръката и учудено пита лудия:

– Как се сети за болтовете? Та ти си гений, какво правиш в лудницата?

– Батка, ние тук сме луди, а не прости…

Рим-уване

Жена си прави прическа, преди да замине на екскурзия до Рим.
– И къде, муци, казваш, че ще ходиш – пита фризьорката й.
– До Рим.
– Ау-у-у, ужасен град, гмеж, мръсотия, просто ужас! И с какво ще летиш?
– С Ал-Италия.
– Най-гадната авиолиния на света! Самолетите стари, стюардите – грозни, храната – отврат. И къде ще отседнеш там?
– В малко бутиково хотелче, казва се Тиесте.
– Бутиково – дръжки! Била съм там, отвратно е, ужасно обслужване, хлебарки по стаите. И какво ще правиш, докато си там?
– Ще разгледаме Колизеума, ще отидем до Ватикана, можем да видим и папата…
– Ще видиш на куково лято! Най-много да излезе на едно балконче, голям колкото главата на топлийка и ти ще си една от хилядите, които ще си мислят, че са го видели.
След месец жената се връща от Рим
и е отново при фризьорката.
– Е, и как беше, муци? – пита тя.
– Невероятно – самолетът ни беше чисто нов, само дето ни се дублираха местата, но ни настаниха в първа класа и няма да ти разправям – шампанско, черен хайвер, млад стюард, който тичаше за всяка моя поръчка. А пък хотелчето – приказка! Току-що го бяха реновирали и ние бяхме първите гости, така че ни настаниха в президентския апартамент безплатно…
– А във Ватикана ходи ли? – пита злобно фризьорката.
– Ходих, муци, и да знаеш какво стана! Както си вървим, до нас се приближи швейцарски гвардеец, потупа ме по рамото и каза, че папата имал навик да кани на лична аудиенция случайни посетители и че на нас се е паднала тази чест. Влязохме в неговите покои, той дойде, аз коленичих пред него, той сложи ръката си върху рамото ми и знаеш ли какво ми каза?
– Какво?
– Чадо мое, кой те е подстригал така идиотски?!

Родилни мъки

Пред родилния дом… Един куп мъже, всеки от които крещял с пълен глас към жена си:
– Марияяяя! Излез да те цункааам!
– Таняааа! Покажи ми бебенцетооо!
– Дафинкеее! На кого приличааа?
– Катяааа! Момче ли е или момичеее?
Изведнъж, сред всички тези щастливи мъже, се появил някакъв здравеняк с ушанка и ватенка, който също отправил поглед към родилния дом и мощно изревал:
– Иванеееее! Иване, беее!
Всички млъкнали и го загледали ужасени… Но човекът продължил да вика:
– Иванеее! Покажи се бе, Иванеее!
Хората седели като гръмнати, някои взели и да се кръстят, а човекът с ушанката погледнал към покрива на родилния дом и пак изкрещял:
– Иванеее! Взел съм ти кафе, ела долу като оправиш керемидите…

Shopping theraphy

After I retired, my wife insisted that I accompany her on her trips to Walmart. Unfortunately, like most men, I found shopping boring and preferred to get in and get out. Equally unfortunate, my wife is like most women – she loves to browse.

Yesterday my dear wife received the following letter from the local Walmart

Dear Mrs. Woolf,

Over the past six months, your husband has caused quite a commotion in our store. We cannot tolerate this behavior and have been forced to ban both of you from the store. Our complaints against your husband, Mr. Woolf, are listed below and are „documented by our video surveillance cameras“:

1. June 15: He took 24 boxes of condoms and randomly put them in other people’s carts when they weren’t looking.

2. July 2: Set all the alarm clocks in Housewares to go off at 5- minute intervals.

3. July 7: He made a trail of tomato juice on the floor leading to the women’s restroom.

4. July 19: Walked up to an employee and told her in an official voice, ‘Code 3 in Housewares. Get on it right away’. This caused the employee to leave her assigned station and receive a reprimand from her Supervisor that in turn resulted in management getting involved causing management to lose time and costing the company money.

5. August 4: Went to the Service Desk and tried to reserve a bag of chips.

6. August 14: Moved a ‘CAUTION – WET FLOOR’ sign to a carpeted area.

7. August 15: Set up a tent in the camping department and told the children shoppers they could come in if they would bring pillows and blankets from the bedding department – to which twenty children obliged.

8. August 23: When a clerk asked if they could help him he began crying and screamed, ‘Why can’t you people just leave me alone?’ Emergency Medics were called.

9. September 4: Looked right into the security camera and used it as a mirror while he picked his nose.

10. September 10: While handling guns in the Sports department, he asked the clerk where the antidepressants were.

11. October 3: Darted around the Store suspiciously while loudly humming the ‘ Mission Impossible’ theme.

12. October 6: In the auto department, he practiced his ‘Madonna look’ by using different sizes of funnels.

13. October 18: Hid in a clothing rack and when people browsed through, yelled ‘PICK ME! PICK ME!’

14. October 22: When an announcement came over the loud speaker, he assumed the fetal position and screamed ‘OH NO! IT’S THOSE VOICES AGAIN!

15. October 24: Took a box of condoms to the checkout clerk and asked where the fitting room was.

And last, but not least:

16. October 27: Went into a fitting room, shut the door, waited awhile, and then yelled very loudly, ‘Hey! There’s no toilet paper in here.’ One of the Staff passed out!

Междувременно в бъдещето

2080-та година. Връщаш се вкъщи от екскурзия до Марс. Сваляш екзоскелета, казваш на ваната да се напълни. Телепортираш се в хола. Копираш от мозъка спомените си и качваш снимки във Фейсбук. Накрая влизаш във ваната, а водата ледена!!! Съвсем си забравил, че Топлофикация прави профилактика…

Историй от резервато

Сър Вайвъро: Френският кечист “Андре гиганта“ веднъж изпил 191 бири за период от 6 часа.

Бай Кольо: Т’ва нищо не е ! Слушай бакьо ти… еднаж одих на госкье у бай Чиро “пръчегата“ и му изпих пет литра вино и изедохме с него половин яре. След като той се надра като скасан чорап и заспа на столо, язе наденах стопанката му – Минка “пръчовицата“, жена му де на он боклук пръчегата… Директно там на масата и се качих докато оне беше изплезил езико и хъркаше, а от устата му капеха лиги – оти се беше надрал зверски… а я млатех жена му…
И т’ва продължи 5 години…. ода му на госкье и като се поопиеше тоо боклук тъп язе Бакьо ти Кольо, кратех жена му… Зверски…
Убаво ама онаа умре след некоо и друга година, разболе се нещо и си замина пръчовицата… и онее бай ти пръч стана вдовец… Нещо го налегна дъмлата и почна да не изтрезнева по цели дни и нощи и да не оди на работа… Обедне, разпродаде що дека имаше имущество и почна да пада по улиците гладен и пиян… та така я караше тоо цървул бая и фана та зима че об’ръна тоо ми ти човек резбата по едно време… и язе к’во да права… почнах да му давам по два по пет лева и да го крата него… и до ден днешен си го праскам когато ми се доьебье, бачо… Ма нек’коф си изпил сто бири… ма т’ва нищо не е бе!

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН КОРОНА ВИРУС

Ден първи:
Качих се в една китайска раница
и преминах българската граница!

Ден втори:
Ха!? Българинът ръцете не мие,
дезинфектанта директно го пие!

Трети ден:
Дълбоко в бронхите се скрих,
но с гроздова ракия се пропих.

Четвърти ден:
В гърдите съм, но как да пиша,
тук от фини частици се не диша!

Пети ден:
В белия дроб – катран и дим,
но българинът е.. непобедим!

Шести ден:
Реших към червата да свия…
Но, о, Боже, и тук има ракия!

Седми ден:
Този човек няма ли да се лекува,
или само на майка ще ме псува!?

Осми ден:
Мислех, че българинът е лесен,
докато не се наяде с…чесън!

Девети ден:
Отстъпвам крачка по крачка,
ще емигрирам с някоя храчка.

Десети ден:
Тук няма да стъпя пак,
вдигам белия флаг!
Народ с ракия въоръжен,
не може да бъде унищожен!
Това е от мен, край,
отивам си в Китай!

Западна vs източна медицина

Ходил един пич на екскурзия в Азия – Южна Корея, Виетнам, Тайван, Китай, Индия, Тайланд… Навсякъде ползвал услугите на тамошните жрици на любовта, ама изглежда без много предпазни средства, защото около две седмици след като се върнал, оная му работа започнала да се подува, да отича и придобила някакъв морав цвят със зелено-жълти петна…

Отишъл веднага при специалист, който го прегледал, направил всички необходими изследвания, консултирал се и с колеги и накрая казал:

– Слушай, приятел! – хванал си някаква много странна и рядка болест, която е някаква кръстоска между монголски трипер и сиамски сифилис, за която лек няма, така че трябва спешно да се оперира – трябва да ти ампутираме члена.

– А, не…! Ама как така бе, докторе !? Ами аз с какво ще чукам, а !? Как така ? Неее…, не давам! – Искам мнение и от друг лекар.

И отишъл при един китайски специалист по близко и далечно-източни болести, който също го прегледал и попитал:

– И цека, какво тлевожи?

Нашият му разказал всичко – за екскурзията, за доктора, за прегледа, за ампутирането също. Китаецът казал:

– Какфи бългаски лекали, фсе да лъжи, фсе опелация – пали да земи…! Цабува банталон, цабува гасти…! Хатъка… Скаца сека с двети клака…! Скаца, скаца…, по-високу, по-цилно… скаца, скаца, скаца… Ха, фидя ли, фидя ли? – Цам падна…!

Среща с милиционер

– Добър ден господине, сержант Иванов, моля документите за проверка!

– Знаете ли за какво Ви спирам?
– Ъъъ… малко бързичко карах. (плаха усмивка)
– По – точно с 237 км/ч при ограничение 50! Хмм (чете името от документа) Генадиии, бързаме ли за някъде?
– Ъъъ… той Петър (сочи към пътника от дясно)… той щото каза, че тоя „Кадет“ бил бракма независимо от чип тунинга…
– Петър значи! Значи и двамата сте в кюпа! Виж сега Генади, при тая скорост направо ти късам книжката,че и кръщелното ще ти взема! Но да видите сега, че и аз съм човек, давам ви шанс – теглите чоп и единият идва с мен ей там в храстите да го наеба!
Генади и Петър се съвещават – „Да ебе, да ебе – колко да ебе?… като си стиснеш силно гъза и то може и нищо да не стане… трябва да се рискува… без книжка е тежко“
Хвърлят чоп и… Генади тръгва с наведена глава и бавни крачки към храстите.
30 минути по – късно вече шофират. Петър плахо разчупва тишината:
– К’во стана…?
– А, нищо… ебе си човекът…