Семейни идилиЙ…

Търкам с пясък една тава на мивката в двора и тъй съм я лъснала, че видех като в огледало за задно виждане моя съпруг , с гуменки в ръце, как се измъква по бял чорап навънка.
Викам си-да му врътна ли една тава в тиквата или да го оставя да се измъкне и да тръгна като сянка след него… Ударих го с тавата, тъй реших.
Падна по гръб, врътна бялото на окото и се кротна. Аз измих още пет – шес тави, три тигана изтърках, 50 буркана стъклени преплакнах и седнах под асмата малко да почина.
Гледам го тоз лежи в несвяст, па от лявата му страна се търкалят тебеширите на кака Минка на внучката. Станах, взех единия тебешир, та го очертах Митето, както съм гледала в От Местопрестъплението.
Вземах апарата, нащракАх малко снимки, една пинцета зех и найлонови торбички , наскубах му коса и някой друг сопол и ги разпределих чинно с етикети за ДНК проби.
Мале, как съм се залисала, чак нокът му изтръгнАх за следствието, па тоя от болка ли що ли взе, че се събуди. Стана, залитна и като виде тебеширената фигура пак паднА. Взе да се опипва, търси рана май.
Аз му викам:
– Мите, Хорейшио беше тука, прострелян си в далака, не ти дават много живот… Не е там далака бе пиле, то не мое сичко да ти е между краката…
Както и да е. Казах му да ляга в очертанието и да не мърда, че екипа скоро пристига, ще го карат в моргата при патолога.
Лежи.
Нека лежи, че имам два тона сливи да закарам с комбито за ракия и дорде наготвя после, дорде се изкъпя, епилация тъй онуй, тоз да кротува.
Бе ще му кажа после, че са сбъркали в лабораторията. Ай, отивам, че да не мръкне…

Автор: Master

Тъмен Джедай

Оставете коментар