Политически коректно

Отивайки за първи път в Париж и виждайки Айфеловата кула, шейх Бин Абдул си помисли:
– Бах тия франсета, как са боднали сондата в центъра на града…

– Скъпи, дебела ли съм?
– Не си.
– Кажи ми го на ушенце.
– Не си дебела.
– Кажи го и на другото.
– Еее, верно ли ще ме караш да обикалям?

Филмът „Дюн“ е документален за Сливен:

• Войни за територия;
  
• Хората се страхуват от странни същества в покрайнините на града;
• Проблеми с водата;
• Постоянно някакви хора се колят;
• Постоянно духа вятър…

– Какво е общото между диарията и електромобилите?
– Страхът че няма да стигнеш до вкъщи…

В болницата на съседни легла в ортопедията се запознават двама пациенти. От дума на дума и единият пита:
– А ти как попадна тук?
– Ами реших да стана ловец. И като питах какво се прави ми казаха да взема една пушка да чакам пред някоя дупка и каквото излезе да стрелям. Стори ми се лесно и реших да пробвам. Застанах пред една малка дупка. Чаках, чаках, изскочи заек – гръмнах го. Застанах пред една по-голяма. Чаках, чаках, изскочи лисица, гръмнах я. Това реших да застана пред една голяма дупка. Чаках, чаках, изскочи влака – и ето ме тук. Ами при теб какво стана?
– Аз реших да стана рибар. Попитах как се прави и ми казаха – „купуваш въдица и червеи и почваш да ловиш“. „А червеи откъде?“ попитах аз. „Вземаш една батерия, забиваш двата края в земята и червеите излизат. Реших да пробвам – взех батерия, забих двата края – излязоха едни червейчета, налових си риба. Ама си рекох – с малко ток, малки червеи и съответно малки рибки. Взех един акумулатор, забих кабелите – наизлязоха едни едри тлъсти червеи, налових едри муцуни. И тогава реших да пробвам с кабелите от електропровода.
– И какво, токът ли те удари?
– Не той, изскочиха миньорите с кирките…

Родени през 90-те обясняват на родени през 60-те, колко лошо е било през 80-те…

Пенка отиде да ѝ подстрижат само връхчетата, но фризьорът някак си я убеди да махне целия мустак…

Тя стана тази сутрин, качи се в колата, направена от мъже, от метал стопен от мъжете;
Зареди бензин от суров нефт, добит и преработен от мъже;
Подкара по пътя, направен от мъжете;
Влезе в къщата, построена от мъжете;
Свари си кафе донесено от мъжете чак от Бразилия на газов котлон направен от мъже, на газ доставен по тръбопровод, построен от тях;
Натисна бутоните на компютъра сглобен и изобретен от мъжете;
Влезе в интернета, създаден от мъже и написа с букви от азбуката, създадена от мъжете:
„АЗ СЪМ НЕЗАВИСИМА ЖЕНА! ЗА КАКВО СА МИ ТЕЗИ МЪЖЕ?“

Иванчо се прибира от училище и баща му вика:
– Иванчо, иди в на сестра си стаята и ми донеси чехлите.
Той влиза в стаята на сестра си и к’во да види- две красиви момичета. Иванчо им вика:
– А пък тате каза да ви оправя и двете…
Сестра му потресена възкликнала:
– Иванчо как може така да говориш на приятелките ми?
А той и казал:
– Искаш ли да питаме тате?
Отворил Иванчо вратата и вика:
– Татеее едната ли?
– И двете бе, простак!

В час по професионална ориентация госпожата разговаря с децата:
– Пешо, какво работи баща ти?
– Боклукчия е, госпожо. – отговаря Пешко.
– Не така, мойто момче. – поправя го госпожата. – Казва се: баща ми е служител в отдел чистота.
След това се обръща към Гошко:
– Гоше, а твоят баща какво работи?
– Гробар е, госпожо.
– Не така. – поправя отново госпожата. – Казва се: баща ми е погребален агент.
– А твоя, Иванчо, какво работи? – пита госпожата.
– Моят баща, госпожо – изправя се Иванчо – е ди джей в „Мистик клуб“.
– Как така? – не разбира госпожата.
– Ами клисар е. Бие камбаната в църквата…

След третата игла, Гошо започна работа в голяма IT компания като… 5G рутер…