Гледах филм малко аз

Гледам филм. Интересен филм. Трилър. Някакъв тъкмо ще избива половин квартал и ще го прави толкова оригинално, че аз се приготвям да чуя плана му с нескрит интерес.
В този момент баща ми започва да разказва на висок глас как Джокович много сбъркал в еди кой си мач, па какво направил, па как сгрешил, па как можел да бие Марадона или койбешетам още в нам кой си гейм, или сет, или полувреме, или голямото междучасие, или асънамъ…
Като латерна. Развалена латерна.

Докато се осъзная вече слушам за бекхенди, форхенди, постановка на ръката, позициониране, стойки, чупки…и междувременно оня психопат е застлал междублоковите пространства с трупове и аз хал хабер си нямам как успя да го направи толкова ефикасно.

Реклама.
Баща ми мълчи като суек и не мъцва. То вагинални секрети, диарии, разстройства, гъбички по ноктите, бабалюги в ушите, секрети в носа, сълзи в очите, звезди в косите, цистит, тендовагинит, парадонтит, отит, чиклит, Била градини, Лидъл гащи, Кауфланд сикиджам, Капалъ чарши – всичко чух, видях, запомних, нищо не пропуснах, ше повърна!

Филмът продължава.
Оня замисля да очисти още един квартал. Решил го е още по-яко. Започва да разказва как ще го направи. СТРАШНО Е ИНТЕРЕСНО!
Някой натиска копчето „Вкл.“ на баща ми.
Утре да съм купил хляб, риба, маслини, вода, вино, мента, мастика, записваш ли, картофи, зарзали, прах за пране, сапун, син камък, зелен камък, аспирин, аналгин, беналгин, купроцин, стрихнин, шарлан, катран, паравериджан, записваш ли, сирене, кашкавал, бяла роза, синя пъпка, черен потник, зелен пипер, жълт кантарион, записваш ли…оня изрод е натръшкал и другия квартал и аз пак не знам как успя толкова хитро да ги попилее.

Реклама.
Някой натиска копчето „Изкл.“
Мултикукър, мулти-култи, матраци, та@аци, кървене на венците, мицеларна вода, кислородна вода, пак кървене на венците, един там го боли корема, друг кърви от ануса, някаква я свива вагината, друга има целулит над горната устна, болки в краката, спазми в скротума, малко дете ака, гадории, повърни, бат Гьорги – задушавам са…пак нищо не пропуснах, всичко се запечата в съзнанието ми – баща ми не продумва и чак си е стиснал джуките!

А, филма свършил. Почва „Двама мъже и половина“. Чичо Чарли се кани да каже някакъв изключително як лаф.
Баща ми започва да ми обяснява как утре с майка ми ще мислят име на костенурката и ме пита няма ли служба, откъдето да ѝ изкарам паспорт. На костенурката!!!
Чичо Чарли си е казал лафа и вече лежи блажено до поредната мацка, която е оправил.

Реклама.
Всички л@йна наново. После дават к’во ше дават. Повторението е майка на знанието. Мога да рецитирам всяка една глупост, която съм чул в рекламната пауза.
ТАА ГАД МЪЛЧИ И ЧАКА!!!! И ТОВА Е ВСЕКИ ПЪТ!!!!! НЕ СЪМ РАЗБРАЛ НИЩО ОТ СЮЖЕТА НА КОЙТО И ДА БИЛО ФИЛМ ИЛИ СЕРИАЛ! ОТ ГОДИНИ!!!

Как мъжете да четат обяви от жени

– Около 40-те съм /на 49 години е/
– Обичам приключенията /Спала е с всички в квартала/
– С атлетично тяло /Няма цици/
– Емоционално стабилна /На медикаменти е/
– Феминистка /Кучка/
– Имам свободен дух / Развява се като призрак/
– Търси приятелство /Опитва се да докаже, че не е курва/
– Забавна съм /Дразнеща е/
– Старомодна съм /Не очаквай свирка/
– Отворена съм за нови идеи /Отчаяна е/
– Страстна съм /Не носи на алкохол/
– Рубенсов тип /Тлъста е/
– Романтична съм /Изглежда добре само на свещи/
– Малко пълна /Много пълна/
– С пропорционало тяло /Висока като кон, но и тежи толкова/
– Търся мъжа на сърцето си /някой, който може да я изтърпи/
– Самотна съм /Някой вече се се е застрелял, за да
се спаси от нея/
– Млада по сърце /Пенсионерка/

Сентенций

Седи мъдрец и размишлява. Към него притичва развълнуван човек:
– Преди малко оттук мина един убиец, видя ли накъде тръгна?
– Какъв убиец?
– Убиец, бе! Такъв, който убива хора.
– Палач?
– Не, бе, който убива без причина.
– Войник?
– Не, този убива хора в собствените им домове.
– Аааа, разбрах, никакъв лекар не съм виждал да минава…

Аритметика

– Здравейте, вашият номер беше избран, можете да спечелите голямата ни награда, ако отговорите правилно на един въпрос.
– Добре викам, много обичам да печеля награди.
– Въпросът е от областта на математиката обаче.
– Няма страшно, отговарям им, аз съм инженер, имам научна степен, преподавател съм в университет.
– Добре! За да спечелите нашата голяма награда – два билета на първия ред на концерта на Веско Маринов,трябва да отговорите на въпроса „Колко прави две плюс две?“
– Осем – веднага им отговорих.
..

Шаро е още малко кутре…

В бедна селска къща на двора си говорят петела, котката и кучето:
Петела:
– Приятели, утре за последен път ще ви събуждам. Няма кокошки за ебане, изядоха ги, освен това стопанката каза, че в неделя щяла да прави пилешка супа, това е камък в мойта градина. Ще бягам.
Котката:
– И аз ще бягам. Продадоха кравата, няма за мен млекце, излових всички мишки. Отивам у комшиите.
Кучето:
– Аз ще изчакам три дена. Стопанката каза, че ако до три дни няма пари вкъщи, щяла да прави минети на Шаро…

Американска мечта по гръцки

Действието се развива в Северна Гърция, по време на гладните 60 години на миналия век. На една местна мома (да не я наричаме красавица) ѝ писнало да кара на маслини и козе мляко и решила да емигрира в Америка.
Добре, ама – пари няма! Затова тя отишла в кръчмата, където се събират моряците, огледала се и приближила най-куцото коте от тях. Младеж, който – видимо – единствената жена, която бил виждал, е била майка му. “Ще ти сбъдна всички сексуални желания – казала му тя – само да ме качиш на кораб до Америка и да ме храниш и поиш по пътя”. Момъкът не чакал дълго да го навиват. Казал ѝ, че още на другата сутрин тръгват с отлива и тя трябва да е преди изгрев на пристанището. Скрил я в една спасителна лодка, завил я с чергилото и корабът тръгнал. Десет дена я хранил с вафли и поил с портокалада, а пък тя му се отдавала по всички, известни от рисунките по старогръцките вази, начини. На единайсетия ден един страшен мустакат капитан отметнал чергилото на лодката и изкрещял:
– Ти какво правиш тук, ма?!
– Каквото и да правя, платила съм си! – нафукано рекла младата гъркиня. – А и вече десет дни плаваме, няма как да ме върнете обратно…
– Ти хубаво си си платила – рекъл капитанът – ама това е фериботът за Тасос…

Напред, науката е слънце

Кокошките в една птицеферма заболяват от тайнствена болест и въпреки всички усилия на ветеринарния лекар, една по една си отиват. Собственикът на фермата разбира, че без помощта на науката ще изгуби всичко. Вика биолог, който поглежда птиците, преглежда някои от тях и накрая казва, че не разбира какво става и не може да помогне. Следващият специалист е химик – той прави няколко теста, мери нещо, но на края и той се отказва. Последен е, разбира се, физикът. Той пристига, застава отстрани и наблюдава дълго кокошките, без да пипа нищо. После сяда, вади бележник и химикалка и бързо пише нещо. Накрая скача възбудено и обявява:
– Готово! Открих! Въпросът е решен, но има малък проблем – за сега решението е валидно само за сферични кокошки във вакуум!…

Правилната стръв


Стои си един рибар пие ракия и лови риба, ама не кълве. По едно време хванал едно малко рибе, но докато махал куката го изтървал в чашката с ракия. Извадил погнусен рибката с два пръста и я хвърлил обратно в езерото. В следващия момент рибата почнала лудо да кълве и за 10 минути рибарят напълнил кофата и си тръгнал.
Вътре в кофата две риби си говорят:
– Ей туй малкото как ни излъга! Хващал бил само за малко… черпел с ракия и пускал…

Кълве ли?

Веднъж учениците седели на брега на рекичката с въдици в ръце. Приближил се Учителят.
– Не кълве ли? – поинтересувал се Той.
– Не кълве – въздъхнали учениците.
– Няма и да кълве, – казал Учителят – рибата няма клюн!
Потресени от мъдростта на Учителя, учениците зарязаха тази тъпотия и решиха да бият рибата с бомби…

Рандеву

В автобуса, жена към мъж:
– Здравей!
– ???
– Не ме ли позна?
– Не.
Тогава жената се обърнала обратно и се навела.
– А сега?
Мъжът се усмихнал:
– Ааааа, съседката от вилата…

Авиаций

Самолет на LOT (полските авиолинии) захожда за кацане на летище Кенеди. Поради натоварен трафик кулата го пращат на малка странична полоса, като предупреждават пилота, че пистата е доста по-късичка от другите, но все пак има предостатъчно място за кацане. Вече наближават пистата, пилотът е зает с уредите, а инженерът гледа пистата и казва на пилота „Леле, тая писта наистина е къса. Предлагам да пуснем колесарите още от сега.“. Пускат колесарите – едвам не се откъсват от въздушния поток, но устискват. Приближават още. Инженерът вика „Баси пистата, не е истина! Много е къса! Трябва да отворим въздушната спирачка още от сега.“. Отварят я, самолетът рязко намалява скорост, пилотът едвам го удържа във въздуха, пътниците почват да пищят. Приближават още, инженерът е в паника „Пистата е толкова къса, че ако не включим на реверс още сега, със сигурност ще се разбием!“. Пилотът включва на реверс, моторите аха да избухнат, но някак си издържат, пътниците са на кълбета, самолетът пада почти като камък надолу. Успяват някак си да кацнат и спират на милиметри от края на пистата. Бордовият инженер си избърсва потта от челото и вика „Братче, това кацане е за Гинес! Тия идиоти как са могли да направят такава къса писта!“. Пилотът се оглежда наляво, после надясно и вика „Да ама пък скивай к’ва е широка!

За чужденците в Англия, алкохола и още нещо…

1 бира – няма промени в произношението Ви
2 бири – наблюдава се известно подобрение в произношението
3 бири – наблюдава се известно подобрение и в речниковия запас
4 бири – завалянето на думи и смесването на думи от родната реч е нещо нормално
5 бири – рязко подобрение на речниковия запас от псувни – родни и чуждоземни
6 бири – за щастие неутрализира т.5, защото никой нищо не ви разбира
7+ бири – превключване на ‘мерикански английски с подчертано тексаски акцент

Писмо от отец Серафим до архимандрит Игнатий

Уважаемий архимандрит Игнатий,

Нисък поклон от отец Серафим, настоятел на новата църква в Шейтаново. Слава Богу, нещата в нашата скромна обител вървят добре, преживяваме с Божията помощ. Засега мирише повече на бои и азбест, отколкото на тамян, но послушникът Василий каза, че в нови постройки е винаги така и ако даде Господ, скоро ще се измирише. Всички се молим да се проветрява по-бързо. Също се молим за здравето на строителите, изградили толкова бързо този храм от стъкло и камък – да пази Господ трудоваците от строителните войски.

Както вероятно си спомняте, на последния събор тази година, Вие споменахте в своята реч съвременните технологии, които в името на Господа и в служба на Господа, можем да използваме като ми поръчахте да свържем нашия храм с Интернет, електрическа поща и домашна страница, както това вече е направил отец Инокентий от Божията обител на Пресвета Дева Мария. Три дни след това, следвайки Вашата препоръка аз взех половината от волните пожертвувания оставени от моите миряни и отидох на адреса, който ми написахте. Пресвета Богородице, оказа се че там храмът не е по-лош от нашия! А и като че ли повече енориаши се тълпят. С Божията помощ аз предадох необходимата сума пари като изтърпях насмешките на касиерката, заради дребните монети. И ето, срещу моето име изписаха Интернет! Бог ми е свидетел, че аз помолих да напишат името ми на православния старославянски език, но те ми отговориха, че засега това е невъзможно и написаха името ми с латински букви. При това ме наругаха, нарекоха ме маймуна, но аз смирено изтърпях всичко това.

Връщайки се в в храма, веднага позвъних по мобифона на отец Инокентий от Божията обител на Пресветата Дева и му съобщих радостната вест. Отец Инокентий веднага изпрати две телеграми от своя Интернет в нашия Интернет, но ние изобщо не ги получихме, въпреки че смирено ги очаквахме до петък. Тогава аз повиках послушник Василий и той каза, че за Интернет преди всичко е нужен компютър. Наложи се изцяло да изпразня касичката за волни пожертвувания и с Божията помощ се отправих в търсене на компютър като взех със себе си божия раб Василий в ролята на съветник.

Уважаемий архимандрит Игнатий! Цената на компютъра беше такава, че никакви суми нямаше да ни стигнат, поради което се наложи да използвам дебитната си карта Борика. Купихме компютъра и към него, естествено, всякакви допълнения, както ме посъветва Василий. Върнахме се в черквата и Василий постави компютъра зад олтара, тъй като там имаме много розетки, а и телефонна такава. Сутринта отново позвъних на отец Инокентий по мобифона и той отново изпрати към нашия Интернет нова депеша, но ние отново нищо не получихме. Послушник Василий каза, че трябва да се обадим в Интернет службата и да разберем защо не работи електрическата поща. Поръчвайки му да се грижи за компютъра, аз отидох на двора да звъня. Между впрочем, не веднъж съм питал Василий, защо мобифонът в божията черква работи лошо, а под открито небе добре, но за съжаление, той не можа да обясни това. Не успях да се свържа веднага, а когато най-накрая успях да го направя, попитах как можем да получим електрическа поща в черквата. Бог ми е свидетел, че отново грубо ме охулиха, каза ми че съм поп трети, че съм маймуна и споменаха още нещо за “точка биджи”, което изобщо не го разбрах. Изтърпях смирено оскърбленията и подложих лявата си буза на мобифона, но те вече бяха затворили.

Този ден неприятностите не свършиха с това. Нашият клисар от сутринта беше пиян, а послушник Василий, може да разбира от мирски дела, но от камбани нищо не разбира. След като се помолих смирено, реших сам да се замъкна до Интернет службата и толкова се разбързах, че два пъти ме спираха от КАТ с молба веднага да им опростя греховете. Пристигайки в Интернет службата аз отхвърлих смирението и направо отидох при началника. Виждайки ме облечен в расо, той ми оказа радушен прием, топло ме приветства, почерпи ме с кафе, даде ми визитка и написа на нея за нашия Интернет много думи, нито славянски, нито гръцки дори. А след като чу моите смирени жалби, дълго ме уверяваше, че неговите работници не са ме обиждали, защото “поп”, “маймуна” и “точка биджи” по тяхному означава нещо съвсем друго. Оказа се, че с “точка биджи” те наименуват цялата майка България, а поп означавало протокол.

Къде се е чуло и видяло да съставят протоколи на попове! Не се стърпях и лукаво запитах какво е тогава значението на думите “Серафим маймунско а”, с които се нахвърлиха върху мене. Началникът се смути за миг и започна да лъже, че това е такава дума или по-точно буква или дори знак, която се изписва след името и адреса, та значи Серафим е моето име, а също и адрес, а значи излиза, че аз съм Серафим – маймунско а.

Той изрече още много подобни ереси. Аз не го прекъсвах и смирено го слушах, само твърдо го гледах в очите, шепнейки молитви и непрекъснато прекръствах себе си и него. Накрая силата Господна подейства. Под ясния ми поглед безсрамникът се смути и млъкна. Бог да го съди! Видях в душата му благороден стремеж да заглади вината на своите подчинени, но защо трябваше да ме лъже като че ли нищо не разбирам. По-честно щеше да бъде да се покае – щях да му опростя веднага греха. Не ми харесва това място, има нещо сатанинско, но не мога да се обоснова.

Връщайки се към черквата чух отдалече биенето на камбаните, които толкова изкусно се биеха, че от изненада влязох в канавката край пътя, като едва не сгазих човека, който лежеше там. Реших, че Господ е сътворил чудо като е накарал клисарят да изтрезнее и му е дал невероятна дарба. Оказа се обаче, че човекът на когото налетях в канавката беше мъртво пияният клисар. А звънът идваше от това, че послушник Василий през това време е монтирал на камбанарията хитро устройство, което се именува Сафуер. Оказа се, че с помощта на компютъра Сафуер възпроизвежда от лазерен диск звън на камбани. Казах на Василий веднага да махне от камбанарията дяволската техника и да отиде в задния двор, за да си изкупи греха. След това позвъних с мобифона на отец Инокентий, за да му се оплача, но той ми каза че отдавна бие камбанния звън чрез Сафуер и дори води службата на плейбек, когато не е добре с гласа. Потърсих в речника на великия български език думата Сафуер и не намерих такава. Повъртях я в ума си оттам и отсам, и ми се яви прозрение, че тя е смес от думите “Сатана” и “Луцифер”. Господ да ни пази и закриля!!!

След като се прекръстих и поръсих компютъра и камбанарията със светена вода, отново извиках послушник Василий и му заповядах да продължи да поправя Интернет. Василий прочете визитката с неславянските думи, възкликна на висок глас “Как веднага не се сетих, че е поп три” и седна зад компютъра, без да забележи моето неодобрение. Той се потруди над компютъра до късно и направи всичко, след което ми донесе лист с трите телеграми от отец Инокентий, в които пишеше “тест”, “тест” и “тест”. Поне да беше употребил някоя божия дума. Струва ми се, че дявол е обсебил отец Инокентий, но не мога да го докажа.

На другият ден следобед, послушник Василий започна да прави домашна страница на нашата черква. Сваляше от стените иконите и ги поставяше в кутия, излъчваща мъртвешки бял цвят. Казваше, че сканира. Потърсих такава дума в речника на великия български език и не я намерих. Чувствам, че тука има нещо сатанинско, но не мога да се обоснова.

Василий се мъчи до тъмно, но нещо не се получаваше. Каза че с нашия Интернет е станала нова беда и той трябва да отиде до службата за Интернет, за да се оправи. Цяла сутрин той се умилкваше около мен, за да го взема, но аз реших да опазя младата му душа от греха и да не го взимам на онова сатанинско място.

Уважаемий архимандрит Игнатий! Наистина нямам думи да опиша какво се случи там! При мен дойде дългокос мъж, представи се като администратор Александър и каза, че началникът му е казал всичко за мене и му е наредил да ми окаже пълно съдействие. Аз, каза той, всичко ще оправя и ще Ви покажа. Заведе ме в задните стаи, където имаше много компютри, заведе ме до своя компютър и в него аз видях очи в очи дявола! Дявол с рога и вила скачаше по екрана! Бързо се прекръстих и строго попитах администратор Александър какво означава всичко това, но той отговори мъгляво нещо за “обикновен линукски скринсейвър”, но все пак махна дявола от екрана. След това седна пред компютъра, набра моето име с неславянските букви, направи някакви заклинания и заяви, нахалникът му с нахалник, че нямам права! Аз се възмутих от тази наглост, но администратор Александър отговори, че веднага ще ми даде нужните права. Сега, казва, ще направя чмод. Аз не знам какво е това “чмод” и опасявайки се от нови беди и неприятности, се наведох над рамото му, за да видя какви копчета натиска. Господи, помилуй! Кълна се във всички светии, че не ми се е привидяло! Дългокосият мъж набра моето име и “chmod 666”…

Веднага проклех целия дяволски Интернет! Избягах от там по-бързо и от вятъра и досега се моля Господ да ми прости за това, което моите очи видяха. Заключих послушник Василий в килията, като му заповядах да пости и да се моли. А компютърът и всичките му дяволски чаркове хвърлихме с клисарят в реката.

Архимандрите Игнатий, стойте по-далеч от Интернет, тъй като Сатаната ни изкушава!

ПОСТСКРИПТУМ:
Спаси ни нас, Господи! Царството на дявола на земята е много близо! Чувствам го, но не мога да се обоснова.

Искрено Ваш: отец Серафим
15 декемврий 2000 г., Шейтаново

Правителството обяви, че с оглед на политическата си позиция, ще промени емблемата си с нова – презерватив. Презервативът ограничава производството, унищожава следващото поколение и Ви дава усещане за сигурност, докато всъщност Ви прекарват…

Под Карантината…

Година 2042. Европа е прегазена от 926-та вълна на вируса. Въведено е ново летоброене, което започва след Първата вълна. Най-разпространената официална религия е „Свидетелите на Корона“. Всяка страна е изградила храмове на СЗО в големите си градове, където правоверните доктори проповядват брифинги всяка сутрин. Посещенията са задължителни. В началните училища е въведен предмет „Коронознание“. Маски се импплантират на новородените веднага след раждането, а всички обекти на Лафка са превърнати в пунктове за продажба на задължителните седмични ваксини. За възрастни и социално слаби има специални карти за намаления, които се финансират от социалното министерство. Всички паркове отдавна са обзаведени с едноместни пейки, а всеки вход на жилищен блок е задължен да има инсталирани UV лампи и пръскачки с обеззаразителна течност. UV осветлението е задължително и в асансьорите, а и те са преоборудвани с по-слаби двигатели, които правят невъзможно качването на повече от едно лице. При установено нарушение, асансьорите автоматично спират, вратите бликират и се изчаква пристигането на религиозната СЗО-полиция, която да отведе нарушителите в изолатори за изпълнения на неизбежната 2-годишна карантинна присъда, която е залегнала в законите на всяко развито общество. Градските часовници по централни места и обществени сгради са задължително оборудвани с брояч на заразените и яко умрелите по света. Иконата на Свети Мутафчийски е задължителен религиозен аксесоар за всеки цивилизован човек. За България, той е официално обявен за Мъченик, който е геройски загинал след инцидент по време на брифинг. Видеото, когато той сваля за малко маската за да си изчисти очилата, а доктор Борисов кихва до него неволно, все още просълзява хората.

Флиртувах малко аз…

Аз на първа среща.
Тя пита:
– С какво се занимаваш?
Аз (спомням си, че жените харесват лоши момчета):
– Продавам наркотици.
– Моля?!
Пак аз (спомням си, че харесват и чувствителни мъже):
– На деца в нужда!