Политически коректно

Папата пристига за първи път на посещение в Париж. На гарата е посрещнат от тълпа журналисти, които го връхлитат и започват да му задават въпроси.
Един от тях се провиква:
– Какво е вашето отношение към парижките публични домове?
Папата си мисли: „Да кажа, че е положително, не ми позволява санът, ако кажа, че е отрицателно, ще си загубя аудиторията… Накрая измислил оригинален изход от положението. Направил учудена физиономия и пита:
– А, в Париж има ли публични домове?
На следващата сутрин топ новината във всички вестници е:
„Първите думи на папата, пристигайки в Париж бяха – Има ли тук публични домове?“

Двама седят на маса в бар късно през нощта. На бара мадама седи на „кончето“ леко разкрачена. Мъжете гледат, че под полата се чернее и се ловят на бас.
– На бас, че е без бикини.
– Глупости, с черни бикини е, личи си.
Извикват сервитьора, дават му 5 лв. и го пращат да провери.
Той изпуска кибрит, вижда връща се и вика.
– Братчета, нито е с бикини, нито е без бикини – мухи са...

Мутра пука гума пред няква лудница. Развива 4-те болта, но ги изпуска в шахтата до колата. Мъчи се да вдигне капака- без успех. Един луд го гледа и съветва:

– Човек, вземи по един болт от другите три джанти и с по 3 болта ще можеш да се прибереш.

Мутрата изпълнява препоръката и учудено пита лудия:

– Как се сети за болтовете? Та ти си гений, какво правиш в лудницата?

– Батка, ние тук сме луди, а не прости…

Жена си прави прическа, преди да замине на екскурзия до Рим.
– И къде, муци, казваш, че ще ходиш – пита фризьорката й.
– До Рим.
– Ау-у-у, ужасен град, гмеж, мръсотия, просто ужас! И с какво ще летиш?
– С Ал-Италия.
– Най-гадната авиолиния на света! Самолетите стари, стюардите – грозни, храната – отврат. И къде ще отседнеш там?
– В малко бутиково хотелче, казва се Тиесте.
– Бутиково – дръжки! Била съм там, отвратно е, ужасно обслужване, хлебарки по стаите. И какво ще правиш, докато си там?
– Ще разгледаме Колизеума, ще отидем до Ватикана, можем да видим и папата…
– Ще видиш на куково лято! Най-много да излезе на едно балконче, голям колкото главата на топлийка и ти ще си една от хилядите, които ще си мислят, че са го видели.
След месец жената се връща от Рим
и е отново при фризьорката.
– Е, и как беше, муци? – пита тя.
– Невероятно – самолетът ни беше чисто нов, само дето ни се дублираха местата, но ни настаниха в първа класа и няма да ти разправям – шампанско, черен хайвер, млад стюард, който тичаше за всяка моя поръчка. А пък хотелчето – приказка! Току-що го бяха реновирали и ние бяхме първите гости, така че ни настаниха в президентския апартамент безплатно…
– А във Ватикана ходи ли? – пита злобно фризьорката.
– Ходих, муци, и да знаеш какво стана! Както си вървим, до нас се приближи швейцарски гвардеец, потупа ме по рамото и каза, че папата имал навик да кани на лична аудиенция случайни посетители и че на нас се е паднала тази чест. Влязохме в неговите покои, той дойде, аз коленичих пред него, той сложи ръката си върху рамото ми и знаеш ли какво ми каза?
– Какво?
– Чадо мое, кой те е подстригал така идиотски?!

Пред родилния дом… Един куп мъже, всеки от които крещял с пълен глас към жена си:
– Марияяяя! Излез да те цункааам!
– Таняааа! Покажи ми бебенцетооо!
– Дафинкеее! На кого приличааа?
– Катяааа! Момче ли е или момичеее?
Изведнъж, сред всички тези щастливи мъже, се появил някакъв здравеняк с ушанка и ватенка, който също отправил поглед към родилния дом и мощно изревал:
– Иванеееее! Иване, беее!
Всички млъкнали и го загледали ужасени… Но човекът продължил да вика:
– Иванеее! Покажи се бе, Иванеее!
Хората седели като гръмнати, някои взели и да се кръстят, а човекът с ушанката погледнал към покрива на родилния дом и пак изкрещял:
– Иванеее! Взел съм ти кафе, ела долу като оправиш керемидите…

After I retired, my wife insisted that I accompany her on her trips to Walmart. Unfortunately, like most men, I found shopping boring and preferred to get in and get out. Equally unfortunate, my wife is like most women – she loves to browse.

Yesterday my dear wife received the following letter from the local Walmart

Dear Mrs. Woolf,

Ден първи:
Качих се в една китайска раница
и преминах българската граница!