Велик е нашият войник

Действието се развива в далечното лето господине 1996-то. Моя милост вече старо куче в аскера. С какъв акъл, военните ме бяха направили сапьор, не ми е ясно до ден днешен.
Или не са забелязали налудничавия блуждаещ поглед, или бяха решили, че защото съм завършил техникум, има шанс да различа противотанкова мина от кравешко лайно. Дори за целта да ми се наложи, да използвам вкусовите си рецептори.
В тогавашния момент обаче, ме занимаваха съвсем различни проблеми. Същата сутрин бях получил писмо от любимата. Писмото беше дълго към четири страници и изпълнено със солидна доза нежност. Проблема беше, че цялото писмо би могло спокойно да се резюмира така: „Минаваш на чикии, той не е толкова хубав колкото теб, но е тук…”. Здрава женска логика, която ми се стовари, като саксия с бегония, върху случаен минувач. Лошото е, че когато си на 19 и си в казармата, с радост би избрал саксията.
Та седя си аз на чешмичката на плаца, гледам в една точка, като току що шомполиран, долната ми челюст любопитно се е приближила до топките ми, а пръстите ми се опитват да направят от писмото парченца, видни само през електронен микроскоп.
В този момент към мен се приближава Пецата/ака – редник Петков/. Пецата е рожба на едно Тетевенско село, 140 кила по чорапи и с лазурен поглед, на надзирател в централния с махмурлук. Говедото можеше да носи 40 кила противотанкови мини, 20 километра, без после да си връзва прав връзките на обувките.
Пецата беше подробно запознат, с настоящата ми психологическа епикриза и изобщо не одобряваше как реагирах на рутинната казармена история. Застана до мен и с ужасяващо делови глас ми съобщи, че в момента решава, дали да ми тегли такъв бой, че после да ме сглобяват в лабораторни условия, или просто приятелски да ми тресне веднъж главата в чешмата и да изкара от там всички глупости. После явно видя, че на мен лично в момента ми беше все едно, дали ще ми преаранжира физиономията и с тежка въздишка, като кон на който са свалили седлото, седна и той на чешмата.
Така ни завари сержанта на взвода, дявол го знае откъде се пръкна в събота, но явно и той беше запознат с тежката участ на сърцето ми и изпитанията стоящи пред дясната ми ръка.
Предишната седмица с Пецата бяхме налепили тапети в апартамента му, строен от строителни войски. Никога не бях предполагал, че мангалите от СВ имат такова влечение към изкуството и такова свободно виждане, за архитектурните форми . Явно някой беше вменил в дълг на строителите, в сградата да няма нито един 90 градусов ъгъл. За да налепиш правилно тапети в такава дупка, трябва или да си кривоглед астигматик, или пиян като трета смяна, началник движение в БДЖ-то. Ние естествено избрахме второто и също така естествено, се справихме блестящо със задачата. После немската овчарка на сержанта ме изведе на разходка в гората, изпика ме изчака ме да повърна и ме прибра обратно, но това е друга история.
Та нека се върнем при чешмичката, където в момента сержанта обясняваше на Пецата, че ни пуска гарнизонка и двамата, и той – Пецата, да вземел под ръка циврещата аморфна михлюза, тоест мен, и да налеел в мен толкова алкохол, щото да изчезнел кравешкия елемент в погледа ми.
Пецата чинно спазвайки субординацията, прие задачата, като заповед от висшестоящ и се зае с изпълнението.
Обади се на баща си – як тираджия, малко по-едър от отрочето си, който пристигна от Тетевен до Карлово за толкова време, щото после бях убеден, че стандартното оборудване на Опел Кадет, включва и телепорт.
Семейство Петкови, качиха мощите ми в колата и поехме обратно към Тетевенския Балкан. Започнах да ме наливат с бира още по пътя. Опитах се да обясня, че не обичам бира, но в семейия речник на семейство Петкови словосъчетанието „не искам”, се намираше, някъде между глаголите „насран” и „наебан”. Така че при съотношение във водоиместването 300 към 80 кила, нямах много голям избор – бях засмукал 5 бири още преди да пристигнем. Като резултат, долната ми челюст започна леко да се отдалечава от топките и да се приближава към горната такава – неочакван и недостатъчно изследван свиващ ефект, на Каменица Светло. Последва запознаване с родата – много мили хора, оказа се все пак, че най едрия член на семейството, е не бащата, а сестрата на Пецата. Проблема ми беше подложен на обсъждане. Диагнозата изяснена и лечението одобрено – накараха ме да изпия три големи сливови ракии. Към този момент вече, погледа ми беше започнал лека-полека, да възвръща излъчването си на нещо, претърпяло 50 000 години еволюция.
След това започна страшното. Оказа се че в селото празнуват изпращане на войник – едно наистина нещастно стечение на обстоятелствата. Конфигурацията беше напълно стандартна. Двора на фабриката за дървени профили, много маси с бели покривки, много хора. Средно количество алкохол в кръвта, на присъстващите балканджии, около 3.6 промила, ако броим и децата. Спрях да броя бирите, а и не мисля, че в този момент, мозъка ми би се справил с подобни големи числа. За сметка на това започнах да говоря, предимно глупости и предимно на висок глас. Вписах се в обстановката, като стара мома в секс-шоп. Хората ме харесаха , в смисъл – ей го на, и свестни Софиянци имало, тоя тука му се е изместил центъра на погледа от пиене, пък и носи – абе наше момче. В реката до фабриката, защо паднах, нямам идея. Предполагам съм отишъл да пикая, което обясняваше и защо съм паднал по очи. Кога в навалицата загубих сем. Петкови и защо по дяволите, се опитах да включа най-голямата фреза във фабриката, предизвиквайки паника, също не тая спомен.
В последствие, като се опитах да възстановя вечерта, се получаваха накъсани кадри, като реклама на второстепенен екшън.
Няколко от местните ме влачат/бутат/дърпат/крепят в посока към къщата на домакините ми: „Аре бе момче, стегни ги тия макарони, какво си се спаружил, като рибарски хуй”.
Аз вече сам в двора на къщата, седя и не мога да реша: Дали да си легна при свинята в кочината, точно до портата, на която съм се подпрял, или да се опитам да намеря къде по дяволите е входа на тая къща/мътни спомени, че май имаше вход/. Аз, отчаяно търсещ тоалетната. Аз, седящ в основата на стълбата към втория етаж и подскачайки от крак на крак, чакам бащата на Пецата, който пък е в горния край на стълбата, да слезе и да се разминем. Аз, осъзнавайки след половин час подскачане на място и почти напикал се, че това горе не е бащата на Пецата, а закачалка със зимното му палто, която едва ли скоро ще слезе по стълбата. После нещата станаха много бързо. Качих се по стълбите на втория етаж, където помнех, че е тоалетната. Влетях почти тичайки, разкопчавайки си дюкяна и залитайки в предполагаемата тоалетна. Свеж полъх, ниско парапетче, ръцете се борят с дюкяна, краката бутат напред и паднах от балкончето. Оказа се, че вратата в която влетях, водела към малкото балконче на втория етаж. Как съм се преметнал – не знам. Ако бях трезвен сигурно щях да си счупя нещо. Лошото беше, че съм отново в изходна позиция, лежащ в калта пред кочината на прасето, което вече се беше събудило и смутено грухтеше. Предполагам си мислеше, нещо то рода на: тия тъпи човеци, не могат ли да се упражняват да летят в по-свинско време, абсолютна човещина, ще спра да наддавам от това недоспиване.
Вече не ми се пикаеше. Предполагам съм я свършил тая работа при падането – дано не е било в полет. Качих се отново по стълбата, по която, поради стечението на обстоятелсвата, вече втори път се качвах, но не бях слязъл нито веднъж.
Тихичко влязох в стаята, която ми бяха дали да спя. Естествено отново обърках стаите. Любопитното е, че задачата да се движа тихо беше заела целия капацитет на мозъка ми. Само така мога да си обясня, че стигнах до средата на стаята, преди да осъзная, че в стаята свети, а в леглото майката и бащата на Пецата правят секс. Предполагам, че те са били по изумени от мен. Някакъв пиян тип, наклонен под неестествен ъгъл и стоящ прав напук на всичко, което те знаят за физиката, освен това целия в кал и с широка усмивка на лицето, изразяваща бащино благоволение, към младите, които са решили да полудуват рано сутрин. Майката едва успя да промълви: „Отсрещната врата момченце”, аз се усмихнах разбиращо и паднах. После сигурно са ме сложили да си легна.
Това е историята. От тогава хич не обичам бира. Когато няколко месеца по-късно, излязох от казармата, въпросната мацка ми се обеси отново на врата. За мен обаче, нещата вече не бяха сериозни и скоро я зарязах. Не на последно място, защото всеки път, като правехме секс и се сещах как лежа в калта до прасето и гледам учудено балкончето над мен. Не върви всеки път, като правиш секс и да те напушва смях… нали…

Корона кино афиш

Пазарувай трудно

7 години в карантина

Брифингинатор

Пандемични войни – невидима заплаха

Пандемични войни – маскираните атакуват

Пандемични войни – отмъщението на брифингите

Пандемични войни – нова ваксина, нова надежда

Пандемични войни – короната отвръща на удара

Пандемични войни – завръщане по парковете!

И те така с полите в Шотландия…

Шотландско село. Старейшината свиква сбор и обявява:
– Имам за вас две лоши новини! Първата е, че нашият лорд възстанови правото си на първата брачна нощ.
– Тоя пък нормален ли е? За какво му е на тоя дърт педераст?
– А това е втората лоша новина…

Притискаща дипломация

Веднъж попитали Хенри Кисинджър, бивш държавен секретар на САЩ:
– Какво представлява „притискащата дипломация“?
Кисинджър отговорил:
– О, това е уникален еврейски метод. Ще ви обясня с пример. Да речем, че искате да омъжите дъщерята на Рокфелер за обикновено селско момче от България.
– Какво? Как може да стане такова нещо?
– Много лесно. Отивам в едно българско село, избирам си един приятен младеж и му казвам.
– Искате ли да се ожените за американска еврейка?
Той объркано отговаря:
– У нас тук е пълно с момичета.
Аз продължавам:
– Да, но тя е дъщеря на милиардер!
Младежът се почесва по главата и казва:
– Е, това променя нещата…
Тогава отивам в Швейцария на среща в банката и питам:
– Искате ли да имате за президент на банката българско селянче?
– Фу, – отговарят от банката.
– А ако той е бъдещия зет на Рокфелер?
– Е, това разбира се променя нещата..
Отивам при Рокфелер и му казвам:
– Искате ли за зет български селянин?
А той възмутено:
– Какво говорите, в нашето семейство всички са финансисти!
Казвам му:
– Да, но той е председател на управителния съвет на швейцарската банка!
Рокфелер се замисля и клати глава:
– О, но това променя нещата! Сюзи, ела тук. Господин Кисинджър ти е намерил годеник. Той е президент на Швейцарската банка!
Сюзи недоволно мърмори:
– Ох, все финансисти, скучни и неприятни.
Но аз й казвам:
– Да, но той е едно здраво и силно българско момче!
А тя с възторг:
– О-о-о! Това променя нещата…

Приказка от 1001 нощ…

Султанът ходил по чужбина. Връща се, извиква везира и ще му реже главата. Ядосан бил, защото в чужбина мъжете чукат все професорки, лекарки, доцентки, а той само някакви тъпи ханъми. Треперейки, везирът го помолил да му даде три дни като му обещал да оправи работата.
След три дни везирът щастлив съобщава на султана:
– Ваше величество, в харема имате вече 28 професорки, 14 лекарки и 10 доцентки. Коя да Ви доведа?
– Абе, я доведи тази с най-големия гъз…

ВАЖНО от ЩаБа:

При съмнение за висока температура и поради изчерпване на термометрите в аптеките, МЗ препоръчва да се поставят три сухи царевични зърна в дупето. Ако излязат пуканки, веднага се обадете на Бърза Помощ!
Пояснение: Само зърна, не цели кочани…

БДЖ – пътуването с нас е пестене на време и удоволствие…

Влак. Във всяко купе влиза кондукторката и пита вежливо:
– Има ли тук чужденци?
Навсякъде и отговарят, че няма. Тя излиза в коридора и извиква:
– Пешо, изключвай климатика, тук всички са наши!

Обява…

Скромен, вежлив, водещ здравословен начин на живот, без вредни навици, чистоплътен, старателен, точен млад човек с приятна външност търси скромно умно момиче за съвместно прекарване на вечерите в четене на поезия и дискусии върху философски теми. Външността няма значение.
Пишете на: necrofil_sadist@hell.com

Бонба!

Днес правителството на Северна Корея направи официално изявление, че ще използва ядрените технологии изключително и само за мирни цели. Мирните цели се намират на териториите на САЩ и Япония…

Маскирай трудно…

Всичко живо шие. Маски.
Сега секи ден, секи час, насякъде има матриал!

Шивашките цехове, цеховете за шипков мармалад и алтернатори за BMW – 12 и 24 волта, малките предприятия специализирали в производството на шунка и контакти за трифазен ток, заводите за амониева селитра и джезвета за турско кафе, в „Алтънбаш“, в „Сосите Женерал“, в „Дунарит“, големите корпорации – до вчера бълващи оригинални анцузи на Адидас и консерви котешка храна с дроб и далак от амурски тигър днес шият маски, в кланиците шият маски, в свинекомплексите шият маски, по селскостопанските летища шият маски, в складовете за кисело зеле на ишлеме шият маски, в околоземна орбита шият маски, на м@йната си шият маски…….
И всички те имат страница, група, сдружение или кръжок във фейсбук.

Маските, тези произведения на съвременното изкуВство биват:

Двуслойни
Трислойни
Триста и осемнайсе слойни
С активен въглен
С дюза
Без дюза
С инжектор
С полуоска
С опорен лагер на кардана.

С филтър на устата – който филтър на свой ред бива (освен горивен, маслен и филтър купе):

С костилки от череша
С костилки от кайсия
С костилки от джанка
С брашно от рожков
С глутен
Без глутен
С парабени
Без парабени
С чамов талаш
С гинкобилоба
С бял равнец
С индрише

Продължаваме със следните категории маски:

С бяла магия
Срещу черна магия
За бременни
За кърмачки
За първескини
За многодетни
За стерилни
За стерилност предизвикана от спонтанна вазектомия при мъжете и генетична стерилност при жените, която се предава от майка на дъщеря

Също маските биват:
Дизайнерски
Недизайнерски
Тъкани
През пет плета преплитани
С шевици
Без шевици
бЯли
РозАви
Пембяни
Цвят кафе с мляко
Цвят кафе с мляко и захар
Цвят кафе с мляко и захар и щипка канела
Аз съм волна пипируда и литя от цвят на цвят

Стойността на маските варира от два и четирийсе, минава много набързо през осемтяхто лева и стига до цената на свинско трупно контрафиле в сос от бял трюфел с био кардамон отглеждан в резерват край Мексико.

Според вида, материята, цвета и не на последно място – нравствения морал на ушилият маската, самата маска, самата тя предпазва от:

Коронавирус
Хрема
Обикновен грип
Необикновен грип
Тендовагинит
Разширени вени
Пърхут
Лека, средна и тежка форма на олигофрения
Тетанус
Бяло течение
Огнестрелна рана (стига да не е от нож)
Ухапване от акула
Изяждане от мечка
Изнасилване от тюлен
Удар с ковашки чук в капачката на лявото коляно
Шум в ушите
Коклюш
Концерт на Графа и Михаела Филева
Възпаление на космите в носа

Под постовете, рекламите, спонсорираните клипове, игралните, документалните, анимационните и научно популярните статуси за маските, коментарите са от типа:

„CENA?“
„ЦЕНА?“
„Ако обичате да ми кажете цената“
„ЕСЕ“
„ESE“
„Извинявайте, аз само да попитам…“
„Къдей са намира магазина?“
„Kadei sa namira magazinat?“
„Искам да поръчам един тир с маски в телесен цвят и три стека олио Калиакра! Адресат ми го има в оказателят.“
„Следя…“

Незнам, незнам…

Кажете ми в коя платформа да се регистрирам, че да се науча онлайн как се шие, или плете, или сковава презерватив, щото като следвам уроците по БНТ 2 и всеки път излиза калашник…