Банкови облози

Дребничка възрастна госпожа влязла в Чейс Манхатън Банк и попитала дали може да си открие сметка.
– Естествено – казал управителят. – Колко искате да вложите?
– Три милиона долара – отвърнала възрастната госпожа.
Управителят ахнал.
– Това са много пари. По какъв начин ще ги преведете в сметката си?
– В брой. Нося ги в тази торба. Вижте сам, ако искате.
Управителят надзърнал в найлоновата торба, в която имало доста пачки новички, зелени банкноти. Това било твърде необикновено и той решил да осведоми президента на банката, който надлежно поканил възрастната госпожа в кабинета си, за да се заеме лично с въпроса.
Президентът бил самото очарование. Той наредил да донесат чай и бисквити за ценната нова клиентка на банката.
– Ако може да попитам, откъде се сдобихте с тези пари? – полюбопитствал президентът.
– От хазарт – отвърнала възрастната госпожа. Той се изненадал.
– От какъв хазарт?
– А, обзалагам се с хората за всевъзможни неща и обикновено печеля. Например залагам сто хиляди долара, че до утре на обяд топките ви ще станат квадратни. И приемам облог четири към едно. Имате ли да заложите двайсет и пет хиляди долара?
Президентът почти онемял.
– Не е морално да приема парите ви, защото се боя, че няма начин да спечелите този облог.
– Е, щом не искате да приемете облога, започвам да се питам дали тази банка е подходяща за парите ми.
Президентът в никакъв случай не искал да изгуби клиентката си.
– Да не бързаме – казал той. – Добре, приемам облога ви, щом сте абсолютно сигурна.
– Абсолютно – заявила дребничката възрастна госпожа. – И не се бойте за мен. Знам какво върша. До утре в дванайсет без петнайсет.
Същата нощ президентът на банката се будил през час, за да проверява дали топките му не са станали квадратни. Всичко в това отношение било наред. В дванайсет без петнайсет на другия ден дребничката възрастна госпожа дошла в банката заедно с адвоката си.
– Адвокатът ми е тук като свидетел – пояснила тя, когато влезли в кабинета на президента.
Точно в дванайсет президентът обявил, че печели облога, но дребничката възрастна госпожа поискала той да си събуе панталона, за да се увери. Банкерът се подчинил. Тя го опипала и заявила, че топките му не са квадратни.
– Предполагам, че печелите облога – казала госпожата и му връчила стоте хиляди долара. В това време адвокатът започнал да си удря главата в стената.
– Какво му става? – попитал президентът на банката.
– Оставете го този нещастник – отвърнала дребничката възрастна госпожа. – Разбирате ли, обзаложих се с него на един милион долара, че до днес на обяд ще съм хванала президента на Чейс Манхатън Банк за топките!…

Индианци в Космоса

Вожд на индианско племе събрал народа си и казва:
– Индианци! Ние велико племе ли сме?
– Дааа!
– Е тогава, защо нямаме ракета?
– Ми да си направим.
Взели и отсекли най-високата секвоя. Сърцевината я изчоплили с брадви, по стара испанска рецепта направили барут и натъпкали ракетата. Пуснали един дълъг фитил и таман да го запалят и се сещат:
– Къде ще я изстреляме?
– Ми по Ереван.
– Що по Ереван бре?
– Ми щот така или иначе друго не знам…
Така и направили – написали „По Ереван“ на ракетата и палнали фитила, събрали се наоколо, гледат… Чува се БУУУМ… Дим, пушек, всички се търкалят… Вожда без ръка, без крак се надига, гледа и казва:
– Баси мамата, представяте ли си в Ереван какво е!!!

За еврейските схеми

Един евреин започнал работа в голяма търговска фирма. Нещата, обаче, не потръгнали и шефовете му се чудели как да го уволнят. Решили да му възложат задача, която смятали за неизпълнима, затова го пратили да продава „Лада“ в Англия. Но не минал и месец, а той се върнал с договор за голяма доставка. Какво да правят – изпратили го в Япония, да продава компютри – позабавил се месец – два, но въпреки това пристигнал с договор. Оставала последната възможност: възложили му да продаде в Африка кожуси и радиатори. Минал месец, два, три, половин година, година… няма го. Шефовете вече се били успокоили, че си е умрял или е изяден, когато Давидов цъфнал уморен, отслабнал, но с договор!
– Е, как го правиш, човече?! Това е просто невероятно!
– Чак пък невероятно. Отивам в Лондон, вървя си по улицата и виждам местен евреин. Заговарям го, запознаваме се и от дума на дума той ме свързва с техните лобисти, след седмица в Парламента гласуваха закон и ей ти поръчката. В Япония отне повечко време да намеря евреин, но после всичко си вървеше по схемата: телефони – лоби. Събранието гласува закон и подписваме.
– Добре, ясно! Обаче в Африка – палта?! И защо се забави толкова?
– Защото се оказа, че там нямали депутати и Парламент. Та се наложи да им правя и Събрание, и избори… после – вече знаете…

Интервю с плеймейтка

– Здравей, Винчи.
– Здравей, Кольо.
– Много се радвам, че ми гостуваш. Прекрасна си!
– Благодаря.
– Ще се представиш ли на нашите читатели?
– Ъммм… даа… казвам се Винченция-Шарлот, от София, на 24 години, модел.
– Мислех, че си родена в Ямбол?
– Да, но вече съм в столицата.
– С какво се занимаваш в момента?
– Модел съм на невидими дрехи. Освен това вчера завърших и първата си роля в киното. Филмът се казва: „Червената Шапчица отзад”.
– Какъв е сюжетът?
– А?!
– Ъммм… за какво се разказва?
– Ами, отивам в гората за гъби, а там Вълкът и Ловецът ме претърсват за оръжие, а после правят любов с мен.
– Интересно. Какво правиш в свободното си време?
– Ходя на фитнес и си разглеждам Фейсбука. Обожавам да скачам с бънджи, но още не съм го правила.
– Обичаш ли да четеш книги?
– Да.
– Кои са ти любимите писатели?
– Винету и Царп Лъх.
– Аха… Според теб вярно ли е общото схващане, че манекенките сте леки момичета?
– Това са глупости. Никога не бих си легнала с някой за пари… освен ако има 20 лева.
– Какви мъже харесваш?
– Да са богати, ако е възможно и културисти. Но за мен външният вид не е от значение. Важно е какъв е човекът отвътре – колко пари има. Държа мъжът до мен да е финансово осигурен, да ме води по барчета и да кара кола с три букви.
– УАЗ?
– Ххаахах не, БМВ или Ауди.
– Ауди е с четири букви.
– Не мисля.
– Някой да те е злепоставял? Коя е най-голямата лъжа, която си чувала за себе си по медиите?
– Че съм любовница на Митьо Пищова, а аз само френска му правих и то един път.
– Какво смятат родителите ти за това с което се занимаваш?
– Напълно ме подкрепят – татко емигрира в Антарктида.
– Имала ли си гаджета футболисти?
– Само девет – не ги харесвам. С другите спортове съм по-добре.
– Веганка ли си?
– Глупости, от български произход съм.
– Има ли завист сред моделите?
– Да. На мен ми завиждат за ума и красотата – аз винаги се уреждам. Мразя глупостта и лицемерието.
– Имаш ли някакви корекции по тялото?
– Никакви, само съм повдигала кожата на колената си.
– За какво мечтаеш?
– Да посетя Дубай, че още не съм била в Гърция. Обичам пътешествията, но засега съм ходила само до Бургас. Мечтая малоумниците да ми завиждат. Искам да стана ужасно известна – всички глупаци да говорят за мен.
– Един по… такъв въпрос… С колко мъже си била?
– С двама.
– Ъъъъъъ… днес ли?
– Че ти за кога питаш!?
– Винчи, благодаря за интервюто. Какво ще пожелаеш на нашите читатели?
– Да бъдат себе си и имот!!!
Николай Крумов

По Артър Конан Дойл

Уотсън много се притесняваше за здравето на Холмс, който постоянно пушеше и в стаята не се виждаше от дим. Една сутрин докторът стоеше с омразната лула в ръка, когато изведнъж го озари вдъхновение. Без да се колебае си я пъхна цялата отзад.
– Ето това ще помогне! – казваше си Уотсън. – Миризмата и вкуса няма как да не го откажат!

Холмс не се отказа от вредния си навик, а докторът вече не можеше без сутрешната си лула…

Провансалска история

– 112 слушаме ви?
– Улете айдук дома!!! Бръже!
– Моля!?
– Айдук, айдук се улете, дождайте!
– Успокойте се, не се разбира нищо какво казвате!
– Ама я съм спокоен, бръже дождайте додека е увреме! Обикаля и крадне!
– Как се казвате и на каква възраст сте? От къде се обаждате?… Не разбираме проблема!
– Дидиии, Пешо на 30 от Самоков! Ти!?
– Аз съм диспечерка, няма значение възрастта ми и как се казвам! Обяснете сега спокойно какъв е проблема?
– Ке откàчим след малко! Оу, д-о-м-а у-л-е-т-е а-й-д-у-к и к-р-а-д-н-е! Я г-о в-и-д-и-м п-р-е-з д-ж-а-м-о!!! С’а разбра ли?
– Ама нищо не Ви се разбира! Има ли някой с опасност за живота?
– Да бе, да, има!
– Кой? Вие ли?
– Не, Я! Айдуко! Освен да го питам как му е името, от дека е и на колко е, а?
– Не сте застрашен Вие, така ли?
– Нема, нема, заеби. Влàзам с копачо, прашчай линейка да го прибира, види ми се с Ковид.

 

И втора част:

– ААУУооооооо……/докато още чука на свободно/
– 112 слушаме ви !?
– Ауооо, чуете ли?
– Чуваме, кажете?
– Извръгалях се с коуото, немоéм….охх…
– Кое? Какво сте?
– Пу мамичката ти де’ба, оняден с айдуко па’ ли с тебе оратéх?
– МОЛЯ?
– Ехх, нишо! Дождайте! Пешо съм на 30 от Самоков!
– Какъв е проблема, господине? Успокойте се!
– Оххх, ама ногата доле, крачульете се усукая у веригата на колото и….
– Чакайте, чакайте! Нищо не ви се разбира!
– …И СЕ ИЗВРЪГАЛЯХ, ВИКАМ! И с’а…
– Но…
– …Чекай да ти обЯсним, беее! Трай малко!…И с’а ме кине ногата, не моем да стапям. Спушчи линейка да ме пробира!
– Не знам какво ми казвате, но за линейка само ви разбрах.Кой е пострадал, вие ли?
– Не, мамка му дееба-колото! Епа Я, кой?
– Вие ли сте пострадал?
– Мани, мани…ич не се разпра’ай. Ке се спушчим по éнерция некакво с колото дóдома.
– Господине! Правите го все по-трудно! Какво говорите?
– Е как по-лесно да го напра’йм, бе? Едвам одим, а па да се наведем да турим веригата ИЧ! А сиктир.
Двама си разговарят:
– Ти знаеш ли,че Петров загина?
– Как така?!
– Ами върнал се пиян вкъщи, запалил цигара, дивана пламнал…
– Ааа, значи изгорял…
– Не, бе -изскочил на терасата, докато бушували пламъците…
– Ааа, значи скочил през терасата и се пребил…
– Не, бе – отдолу вече пожарникарите били разпънали платното, той отскочил от платното и обратно към прозореца си полетял…
– Значи, все пак изгорял?!
– Не, бе – той се ударил в дограмата и обратно полетял надолу…
– Значи все пак се разбил…
– Не, бе – там нали са пожарникарите с платното. Отскочил от платното направо на шосето, а там минавал един КАМАЗ с брезент….
– Ааа, значи КАМАЗ-ът го е сгазил…
– Не, бе – отскочил от брезента на КАМАЗ-а обратно на платното на пожарникарите, оттам към прозореца…
– Еее как е загинал тогава?!
– Ами на всички им писна и го застреляха…

В кръчмата немец и българин спорят чия медицина е по-добра.
Немецът:
– У нас в шахтата имаше голяма авария, всички загинаха, само един оцеля, излиза и нищо не вижда, останал без очи. Нашият лекар е много добър, постави му дървени очи. Сега си вижда като нормален човек.
Българинът:
– Това нищо не е! У нас един път на сенокоса си седим и жулим ракия, а Колето го набара дриснята. Отиде да сере във високата трева, а Пешо, пиян, не го видял, замахнал с косата и му резнал хуя, барабар с яйцата. А е сенокос, от къде да вземем хирург? Простият селски ветеринар му приши едно виме, сега може едновременно три да ебе и освен това го доят!
Немецът:
– Еее, стига български раздувки! Кой го е видял това?
Българинът:
– Ми, вашият тъпак с дървените очи…

Легендата за името на Провадия

Двама братя харесали една и съща мома. Живеели на два различни баира. Разбрали се първия брат като по-голям да я пробва. Минала една седмица и по-малкия брат се провикнал:
– Как е бате бива ли я?
– Огън, огън! – отговорил по-големия брат.
– Провади я /демек изпрати ми я/ и аз да я пробвам. – провикнал се малкия брат. И понеже често си я менкали, често се чували и провикванията „Провадия“.

Когато в София падне дъжд

Татко, стигнахме ли вече Халите? – Мълчи и греби, моето дете.
Орлов и Лъвов мост бяха провъзгласени за провлаци.
Ей ся дойде едно безпризорно тюленче да маха опашка и да проси баничка. Общината да направи нещо с тия животни по улиците! Във Факултето не смогват да изловят всички скатове. Оня ден косатка ухапала възрастна жена в Люлин.
Панчаревското езеро е обявено за най-сухото място около София.
А пък някакъв човек обявил Лозенец за испански остров.
За софийския маратон се записаха шест отбора гребци и две яхти.
„Шуми Марица“ не е химн, а обичайна гледка. Пловдив, прибери си реката!
Венеция и София – побратимени градове!
Пуснаха шарани за Никулден. По „Дондуков“.
По велоалеите бодро цапат водни колела
В 1571 г. софийският флот закъснял с трийсет минути за битката при Лепанто и така османците я изгубили.
Акула ухапа куче в Борисовата градина.
Заместник-кметът по културата и спорта кап. Джак Спароу почти се удавил, гонейки автобус.
Бреговата охрана от Първо районно е вдигната по тревога. Забелязан е дракар край „Св. Александър Невски“.
„Метрополитен“ се извинява за закъснението на подводницата.
Софийското адмиралтейство припомня: греблата са само за случай на безветрие.
Комодор Иванов от СДВР докладва за две потопени малцинствени фрегати край брега на Филиповци. Общият тонаж не е известен.
От Санта Банишора до Горнобанския архипелаг – се вее пак пиратски флаг
Един тролей заседнал в коралов риф на „Раковска“.
Над София падна дъжд и Варна загуби титлата си на морска столица.
„Всичко на над два дни път от морето е провинция…“ Е, София вече е столица!
Таксито даде два румба надясно към подветрената страна на острова. – Карамба! – рече катаджията.
София на три морета!
Преди срещата с пиратски автобус, ватманът на HMS „Трамвай 22“ извика: – Владей, Българийо, моретата!
Въпреки бурите HMS „280“ и U „Метрополитен“ храбро порят вълните!
Предвид транспортната обстановка Общинският съвет се преобразува в Адмиралтейство.
Гребната гонка между СУ и НБУ протече нормално по Канал гранде де Дондуко.
Столична община предава нивото на бул. „Цар Борис III“ в сантиметри.
По река „Цар Борис III“ днес е забелязан „Летящият холандец“.“

 

Кръговрати

В едно гръцко село идва германски турист, в селото мизерия, пари няма, всички затънали в дългове и заеми, всеки дължи пари на всеки.

Германеца отива в селския хотел вади 100 евро оставя ги на рецепцията и казва, че иска стая да пренощува. Хотелиера му дава ключа и взима 100-те евро. Германеца взима ключа и отива в стаята.

Хотелиера взима 100-те евро и отива при месаря да си плати дълга дето е взимал месо на вересия.

Месаря взима 100-те евро и бяга към кланицата да си плати дълга дето е взимал на вересия.

От кланицата взимат 100-те евро и плащат сметката за гориво на бензинаджията.

Бензинаджията взима 100-те евро и плаща на местната проститутка за услугите които е получавал на вересия.

Проститутката взима 100-те евро, отива в хотела и ги оставя на рецепцията да си плати дълговете за стаите който е наемала в хотела.

В този момент слиза германеца хвърля ключовете на хотелиера и си прибира 100-те евро и казва, че стаята не му е харесала и си заминава.

Всички дългове са изчистени.