Сватбени инструкций…

Младоженецът и кумът обсъждат с диджея музиката за сватбата:
– Значи, поздравяваш сватовете с Megadeth и после моите родители с Motorhead.
– Ок, разбрах, а „Бяла роза“ кога?
– Не сега. Значи за кума и кумата ще пускаш Slayer, Death, Warbringer и Havok.
– Ок, а „Бяла роза“ кога?
– За булката и младоженеца подбери нещо от пънк бандите. По-закачливо така, Toy Dolls, разбираш ли?
– Да, ясно. Ама не разбрах, кога да пусна ”Бяла роза“?
– По-нататък. За родителите нещо по-класическо – Nightwish и като се напият Fleshgod Apocalypse.
– Аха, ама „Бяла роза“ кога?
– Гледай сега… За гостите подбирай от съвременен хеви метъл до хардрок от седемдесетте, нали?
– Да, де добре. Ама “Бяла роза” кога?
Тук кумът не издържа, става и просъсква през зъби:
– Виж сега, в моето семейство имаме стара традиция, от шест поколения. Кумът застрелва диджея, веднага щом пусне “Бяла роза“. Не ме разбирай криво, ама е добре да я пуснеш по към края, да не прекъснем сватбата твърде рано. Разбираш ме, нали?

Ваксинаций

– Сега само леко ще ви бодна и сме готови.
– Нали ваксината е комбинирана с чип?
– Естествено, госпожо. Министерството ни задължава.
– Чие производство е, на Бил Гейтс ли е?
– Да, оригинална – „Гейтс чипинг ваксинг уиндоус къмпани“.
– Щото напоследък има някакви аналози – италиански и испански, не били толкова добри.
– О, ментета има много, да. Има даже шведска – на „Акуадестилакуа“, за по-големи стада. Хоп, готово!
– О, само това ли е?
– Не съвсем. Чипът вече е под кожата ви, остана захранването и антената.
– ?
– Ами нали разбирате, че за да ви контролира правителството, то трябва да приема сигнал от чипа ви?
– Да.
– Значи чипът трябва да е с предавател и съответно с антена.
– Четох, че всичко е вградено вътре.
– Къде го четохте?
– Имаше няколко настенни монографии.
– Настенни?
– Да, на стената ми във Фейсбейс.
– Аха. Там пишеше ли нещо за дължината на вълната?
– Не, каква вълна? И цунами ли ще ни пусне мръсникът Бил?
– Не, още не знам дали е финансирал цунами. Дължината на вълната, която се използва за да ви следим е около 15 см. По законите на физиката, антената трябва да е точно толкова дълга. Така че – ето ви това устройство. То прилича на писалка и няма да ви пречи – сложете го в чантата си и го носете навсякъде с вас. При буря – внимавайте, ако не сте си заземили чантата е възможен електрически разряд във вас.
– Ами, щом трябва… Това ли беше?
– Не. Вземете и тази кутийка и също я сложете в чантата си.
– Втора антена? 5G нали? Ще я запаля!
– Не, не, това е захранването – малко, литиево-йонно акумулаторче. Тежи само 200 грама и се зарежда веднъж на 6 месеца. Фирмата гарантира, че рискът от експлозия е под 10 на 1000.
– Аха. Захранването става дистанционно, нали?
– Не. Тесла сте чели явно?
– Само биографията му и слушах албума на Холдсуърт „Уордънклиф тауър“ – един много интересен и бих казала…
– Момент, само да уточним. Захранването става по кабел – ето включваме го към батерията, а другия край го включваме в този едва забележим USB вход на задника ви, където настоявахте да ви боднем ваксината.
– И това е всичко?
– Да, остана само да изтеглите приложението „Гейтс-крипи-чипи“ за телефона – ще можете да следите параметрите на чипа, покритието и нивото на заряда, защото от това зависи нивото на имунитета ви.
– То не било сложно.
– Да, както виждате – няма нищо сложно или конспиративно, свободна сте, простакесо.
– Обиждате ли ме?
– Естествено. Да не забравите и зарядното.

Защо е сложно да се пише софтуер, обяснение за филолози

Представете си, че сте писател и поддържате проекта Война и Мир. По задание трябва да се напише нов епизод, в който Наташа Ростова се разхожда под дъжда в парка.
Звучи просто – пишете „заваля дъжд“, запис. Програмата гърми с грешка „Наташа Ростова умря“. Започва се неколкодневно ровене – как е умряла, защо е умряла… Оказва се, че Пиер Безухов е бил в парка с обувки с гладка подметка, подхлъзнал се е в дъжда, изпуснал е пистолета си, пистолетът е гръмнал, куршумът е рикоширал в един стълб и е убил Наташа Ростова.
Как може да се оправи това? Да смените обувките на Пиер Безухов? Да заредите пистолета с халостни патрони? Решавате да махнете стълба. Запис и нова грешка – „Поручик Ржевски умря“.
Оказва се, че в следващата глава поручикът се обляга на стълба, който току що сте махнали…

Астрономия vs Астрология

Иванчо видял падаща звезда, но в бързината не можал точно да дефинира желанието си. На другия ден получил чисто ново колело с цици.

Универсален войник…

– Скъпи мамо и тате,

Най-накрая получих достъп до компютър и реших да ви напиша този имейл.
Аз съм добре. Първите два месеца минаха много бързо. Ще ви разкажа с няколко думи с какво се занимаваме тук.
Събуждането е в 5.30 сутринта. Първият ден си станах както на село в 4, обаче старшината ме накара са се върна в леглото и да пазя тишина. Така че в началото на деня мързелувам – не се занимавам вече нито нито с кокошки, нито с прасета. Скука.
Сутрин ни слагат по една раница на гърба и ни карат да бягаме. Старшината ме пита защо не се потя, аз му отвърнах, че разстоянието е по-късо от колкото бягах всяка заран с раницата до училище. Момчетата от града са много зле на края на това упражнение, ако старшината не гледа нося по някой на гръб, тъкмо да ми заякнат краката.
Редовно ни карат да гърмим, обаче явно съм в курса за начинаещи. Тук се стреля легнал по неподвижни мишени!!! Много по-лесно от стрелбата по косери или пъдпъдъци! Пък и никой не гърми по теб, както правят ония тъпаци от съседното село! Така че медалите тук са за мен.
Редовно ни карат да се боричкаме, както правим в къщи с батковците ми. Много са чупливи градските момчета, малко да стиснеш и нещо изпуква. Тук за срам на цялото село изгубих… Веднъж. Един младеж, към сто и тридесет килограмов, се спъна и падна отгоре ми. Аз, както знаете, съм 65 килограма, точно на половина. Не успях да се измъкна изпод него и му дадоха победата. Втория път вече имах готовност – като се засили се мръднах една крачка встрани, и после му се хвърлих на гърба. Стана много по-лесно, отколкото със селския бик. Стиснах му врата и той изпука. Няма страшно, старшината каза, че това е тренировъчен инцидент и родителите му няма да ни съдят!
Топла вода има всеки ден, още не мога да разбера защо…
Старшината не ни бие, мисля че му има нещо. Може да е вегетарианец, или сектант…
Храната тук е на корем. Или по-скоро беше на корем. Първия път като казаха, че можем да ядем колкото си искаме, аз набързо глътнах двадесет и пет кюфтенца. Не бяха лоши, обаче на мама са по-хубави. От тогава старшината ми дава да изяждам не повече от двадесет. Това не е проблем, сядам до някое градско момче на обяд, гледам го втренчено, и той ми дава половината си порция. И изкарвам до вечерта. Сменям ги, да не се оплаче някой.
Първата седмица три момчета ме дръпнаха зад спалните помещения, искаха май да ме ступат. Понеже се чувствали засегнати от моите успехи, не можело то така, новобранци да ги излагат. Няма страшно! Родителите им няма да ни съдят! Даже двама ще се върнат в строя, съвсем скоро, до два месеца. Като има зараснат костите. Третият май ще си полежи заедно с оня, големия. Понеже малко се спъна, и съвсем леко го бутнах срещу стената на бараката, и главата му мъничко влезе вътре. И пак се чу „пук“. Докторите казаха, че скоро и двамата ще излязат от кома. Така че, няма грижи!
Моля ви, кажете на батковците ми Тошо и Гошо да дойдат веднага! Да се запишат, след толкова ядене и игри, даже дават и пари! Бързо, преди онези тъпаци от съседното село да се усетят и местата да свършат!
Мамо и тате, обичам ви и ми липсвате! Тук е хубаво, дано ме харесат.

Ваша дъщеря:
Стойка

Семейни идилиЙ…

Търкам с пясък една тава на мивката в двора и тъй съм я лъснала, че видех като в огледало за задно виждане моя съпруг , с гуменки в ръце, как се измъква по бял чорап навънка.
Викам си-да му врътна ли една тава в тиквата или да го оставя да се измъкне и да тръгна като сянка след него… Ударих го с тавата, тъй реших.
Падна по гръб, врътна бялото на окото и се кротна. Аз измих още пет – шес тави, три тигана изтърках, 50 буркана стъклени преплакнах и седнах под асмата малко да почина.
Гледам го тоз лежи в несвяст, па от лявата му страна се търкалят тебеширите на кака Минка на внучката. Станах, взех единия тебешир, та го очертах Митето, както съм гледала в От Местопрестъплението.
Вземах апарата, нащракАх малко снимки, една пинцета зех и найлонови торбички , наскубах му коса и някой друг сопол и ги разпределих чинно с етикети за ДНК проби.
Мале, как съм се залисала, чак нокът му изтръгнАх за следствието, па тоя от болка ли що ли взе, че се събуди. Стана, залитна и като виде тебеширената фигура пак паднА. Взе да се опипва, търси рана май.
Аз му викам:
– Мите, Хорейшио беше тука, прострелян си в далака, не ти дават много живот… Не е там далака бе пиле, то не мое сичко да ти е между краката…
Както и да е. Казах му да ляга в очертанието и да не мърда, че екипа скоро пристига, ще го карат в моргата при патолога.
Лежи.
Нека лежи, че имам два тона сливи да закарам с комбито за ракия и дорде наготвя после, дорде се изкъпя, епилация тъй онуй, тоз да кротува.
Бе ще му кажа после, че са сбъркали в лабораторията. Ай, отивам, че да не мръкне…

…a long time ago in a galaxy far away…

– Докторе, отдавна сънувам герои от STAR WARS…
– Хмм, интересно… и от кога започна този проблем?
– Преди много, много години, в една далечна галактика…

Как е правилно – на по бира или НАП обира?

Уважаеми господине!
Приложено Ви връщаме Вашата данъчна декларация за корекция. Това се налага поради обстоятелството, че нямате право в колона „Издържани лица” да вписвате „Правителство, парламент, държавни и местни чиновници и няколкостотин хиляди цигани…

Сбъднатите новогодишни желания от 31.12.2019

– Грета Тунберг: „Самолетите да не летят и производствата да спрат!“
– Некласираните олимпийци: „Щом ние няма да участваме в Токио, никой да не участва!“;
– Шофьорите: „Да почнат да ни плащат като зареждаме гориво!“
– Ченгетата: „Да можем да спираме когото си поискаме и да глобяваме без обяснения!“;
– Учителите: „Да не ходим в училище, но да получаваме заплата!“;
– Децата: „Да стоим по цял ден пред компютъра!“
– Съпругите: „Да забранят всички мачове и да затворят баровете!“
– Мъжете:”Да затворят всички молове!”
– Кучетата: „Стопаните да си сложат намордници и да ни се молят да идем с тях на разходка!“
– Котките: „Да става каквото ще!“

Натам вървят нещата

Влиза мъж в банката. Няма служител на гишето. От скука взима рекламна брошура, чете:
„Взимайки този лист, вие дадохте съгласие за сключване на договор за ипотечен кредит с 19 процента годишна лихва за срок от 10 години…“

Типичните лъжи на мъжете

– Кълна ти се…
– Всички членове в еректирало състояние са еднакви.
– Тайланд ме интересува само в културен аспект.
– Избрах си секретарка според професионалните и качества.
– Любовта е по-важна от секса.
– Вече три месеца не съм изпил капка алкохол.
– Винаги вдигам седалката на тоалетната, преди да се изпикая.
– Аз съм против легализацията на публичните домове.
– Когато бях млад, всички момичета тичаха след мен.
– Аз също обичам децата.
– В тази рокля изглеждаш много по-слаба.
– Всеки ден си взимам душ.
– Колко жалко, че майка ти не може да намине на гости.
– През целия си живот нито веднъж не съм бил на нощен клуб.
– Ще ти дам всичко, което поискаш.
– Никога не ти изневерявам.
– В задръстване винаги оставам абсолютно спокоен.
– Никога не плача пред телевизора, просто се прозях.
– Компютърът ми е нужен за работа.
– Рядко се поглеждам в огледалото.
– Разбира се, че помня кога е годишнината от сватбата ни!
– Излизам за една бира.
– Прибирам се след 5 минути.

За щастието

Борисов и Мутафчийски пътували заедно в хеликоптер. По време на полета Мутафчийски се обърнал към Бойко и му казал:
– Ако хвърля 1 пакет с маски за лице, ще направя 1 човек по-щастлив!
Бойко да не остане по назад отвърнал:
– Аз пък ще хвърля 50 пакета маски за лице и ще направя 50 човека по-щастливи!
В това време главният пилот дочул разговора между тях и се обърнал с лека усмивка към тях:
– Сигурен съм, че ако ви изхвърля ей сега и двамата, ще направя поне 7 милиона души изключително щастливи!

Велик е нашият войник

Действието се развива в далечното лето господине 1996-то. Моя милост вече старо куче в аскера. С какъв акъл, военните ме бяха направили сапьор, не ми е ясно до ден днешен.
Или не са забелязали налудничавия блуждаещ поглед, или бяха решили, че защото съм завършил техникум, има шанс да различа противотанкова мина от кравешко лайно. Дори за целта да ми се наложи, да използвам вкусовите си рецептори.
В тогавашния момент обаче, ме занимаваха съвсем различни проблеми. Същата сутрин бях получил писмо от любимата. Писмото беше дълго към четири страници и изпълнено със солидна доза нежност. Проблема беше, че цялото писмо би могло спокойно да се резюмира така: „Минаваш на чикии, той не е толкова хубав колкото теб, но е тук…”. Здрава женска логика, която ми се стовари, като саксия с бегония, върху случаен минувач. Лошото е, че когато си на 19 и си в казармата, с радост би избрал саксията.
Та седя си аз на чешмичката на плаца, гледам в една точка, като току що шомполиран, долната ми челюст любопитно се е приближила до топките ми, а пръстите ми се опитват да направят от писмото парченца, видни само през електронен микроскоп.
В този момент към мен се приближава Пецата/ака – редник Петков/. Пецата е рожба на едно Тетевенско село, 140 кила по чорапи и с лазурен поглед, на надзирател в централния с махмурлук. Говедото можеше да носи 40 кила противотанкови мини, 20 километра, без после да си връзва прав връзките на обувките.
Пецата беше подробно запознат, с настоящата ми психологическа епикриза и изобщо не одобряваше как реагирах на рутинната казармена история. Застана до мен и с ужасяващо делови глас ми съобщи, че в момента решава, дали да ми тегли такъв бой, че после да ме сглобяват в лабораторни условия, или просто приятелски да ми тресне веднъж главата в чешмата и да изкара от там всички глупости. После явно видя, че на мен лично в момента ми беше все едно, дали ще ми преаранжира физиономията и с тежка въздишка, като кон на който са свалили седлото, седна и той на чешмата.
Така ни завари сержанта на взвода, дявол го знае откъде се пръкна в събота, но явно и той беше запознат с тежката участ на сърцето ми и изпитанията стоящи пред дясната ми ръка.
Предишната седмица с Пецата бяхме налепили тапети в апартамента му, строен от строителни войски. Никога не бях предполагал, че мангалите от СВ имат такова влечение към изкуството и такова свободно виждане, за архитектурните форми . Явно някой беше вменил в дълг на строителите, в сградата да няма нито един 90 градусов ъгъл. За да налепиш правилно тапети в такава дупка, трябва или да си кривоглед астигматик, или пиян като трета смяна, началник движение в БДЖ-то. Ние естествено избрахме второто и също така естествено, се справихме блестящо със задачата. После немската овчарка на сержанта ме изведе на разходка в гората, изпика ме изчака ме да повърна и ме прибра обратно, но това е друга история.
Та нека се върнем при чешмичката, където в момента сержанта обясняваше на Пецата, че ни пуска гарнизонка и двамата, и той – Пецата, да вземел под ръка циврещата аморфна михлюза, тоест мен, и да налеел в мен толкова алкохол, щото да изчезнел кравешкия елемент в погледа ми.
Пецата чинно спазвайки субординацията, прие задачата, като заповед от висшестоящ и се зае с изпълнението.
Обади се на баща си – як тираджия, малко по-едър от отрочето си, който пристигна от Тетевен до Карлово за толкова време, щото после бях убеден, че стандартното оборудване на Опел Кадет, включва и телепорт.
Семейство Петкови, качиха мощите ми в колата и поехме обратно към Тетевенския Балкан. Започнах да ме наливат с бира още по пътя. Опитах се да обясня, че не обичам бира, но в семейия речник на семейство Петкови словосъчетанието „не искам”, се намираше, някъде между глаголите „насран” и „наебан”. Така че при съотношение във водоиместването 300 към 80 кила, нямах много голям избор – бях засмукал 5 бири още преди да пристигнем. Като резултат, долната ми челюст започна леко да се отдалечава от топките и да се приближава към горната такава – неочакван и недостатъчно изследван свиващ ефект, на Каменица Светло. Последва запознаване с родата – много мили хора, оказа се все пак, че най едрия член на семейството, е не бащата, а сестрата на Пецата. Проблема ми беше подложен на обсъждане. Диагнозата изяснена и лечението одобрено – накараха ме да изпия три големи сливови ракии. Към този момент вече, погледа ми беше започнал лека-полека, да възвръща излъчването си на нещо, претърпяло 50 000 години еволюция.
След това започна страшното. Оказа се че в селото празнуват изпращане на войник – едно наистина нещастно стечение на обстоятелствата. Конфигурацията беше напълно стандартна. Двора на фабриката за дървени профили, много маси с бели покривки, много хора. Средно количество алкохол в кръвта, на присъстващите балканджии, около 3.6 промила, ако броим и децата. Спрях да броя бирите, а и не мисля, че в този момент, мозъка ми би се справил с подобни големи числа. За сметка на това започнах да говоря, предимно глупости и предимно на висок глас. Вписах се в обстановката, като стара мома в секс-шоп. Хората ме харесаха , в смисъл – ей го на, и свестни Софиянци имало, тоя тука му се е изместил центъра на погледа от пиене, пък и носи – абе наше момче. В реката до фабриката, защо паднах, нямам идея. Предполагам съм отишъл да пикая, което обясняваше и защо съм паднал по очи. Кога в навалицата загубих сем. Петкови и защо по дяволите, се опитах да включа най-голямата фреза във фабриката, предизвиквайки паника, също не тая спомен.
В последствие, като се опитах да възстановя вечерта, се получаваха накъсани кадри, като реклама на второстепенен екшън.
Няколко от местните ме влачат/бутат/дърпат/крепят в посока към къщата на домакините ми: „Аре бе момче, стегни ги тия макарони, какво си се спаружил, като рибарски хуй”.
Аз вече сам в двора на къщата, седя и не мога да реша: Дали да си легна при свинята в кочината, точно до портата, на която съм се подпрял, или да се опитам да намеря къде по дяволите е входа на тая къща/мътни спомени, че май имаше вход/. Аз, отчаяно търсещ тоалетната. Аз, седящ в основата на стълбата към втория етаж и подскачайки от крак на крак, чакам бащата на Пецата, който пък е в горния край на стълбата, да слезе и да се разминем. Аз, осъзнавайки след половин час подскачане на място и почти напикал се, че това горе не е бащата на Пецата, а закачалка със зимното му палто, която едва ли скоро ще слезе по стълбата. После нещата станаха много бързо. Качих се по стълбите на втория етаж, където помнех, че е тоалетната. Влетях почти тичайки, разкопчавайки си дюкяна и залитайки в предполагаемата тоалетна. Свеж полъх, ниско парапетче, ръцете се борят с дюкяна, краката бутат напред и паднах от балкончето. Оказа се, че вратата в която влетях, водела към малкото балконче на втория етаж. Как съм се преметнал – не знам. Ако бях трезвен сигурно щях да си счупя нещо. Лошото беше, че съм отново в изходна позиция, лежащ в калта пред кочината на прасето, което вече се беше събудило и смутено грухтеше. Предполагам си мислеше, нещо то рода на: тия тъпи човеци, не могат ли да се упражняват да летят в по-свинско време, абсолютна човещина, ще спра да наддавам от това недоспиване.
Вече не ми се пикаеше. Предполагам съм я свършил тая работа при падането – дано не е било в полет. Качих се отново по стълбата, по която, поради стечението на обстоятелсвата, вече втори път се качвах, но не бях слязъл нито веднъж.
Тихичко влязох в стаята, която ми бяха дали да спя. Естествено отново обърках стаите. Любопитното е, че задачата да се движа тихо беше заела целия капацитет на мозъка ми. Само така мога да си обясня, че стигнах до средата на стаята, преди да осъзная, че в стаята свети, а в леглото майката и бащата на Пецата правят секс. Предполагам, че те са били по изумени от мен. Някакъв пиян тип, наклонен под неестествен ъгъл и стоящ прав напук на всичко, което те знаят за физиката, освен това целия в кал и с широка усмивка на лицето, изразяваща бащино благоволение, към младите, които са решили да полудуват рано сутрин. Майката едва успя да промълви: „Отсрещната врата момченце”, аз се усмихнах разбиращо и паднах. После сигурно са ме сложили да си легна.
Това е историята. От тогава хич не обичам бира. Когато няколко месеца по-късно, излязох от казармата, въпросната мацка ми се обеси отново на врата. За мен обаче, нещата вече не бяха сериозни и скоро я зарязах. Не на последно място, защото всеки път, като правехме секс и се сещах как лежа в калта до прасето и гледам учудено балкончето над мен. Не върви всеки път, като правиш секс и да те напушва смях… нали…