Рано сутринта…
Той стоеше по пижама, неумит, несресан…
В ръката си държеше чаша с ябълков сок, който много напомняше на уиски…
По лицето му се четеше ненавист към целия свят…
Много му се искаше да изкрещи:
– Ама само как сте ми омРъзнали с тая ваша отвРатителна детска гРадина!
Но не можеше…
Защото още не можеше да казва „Р“…