Вайръл стихове за секс и драма
Много ми се ходи на офис,
да сложа един
стегнат чорапогащник,
да ме сърби
на неприлични места в него,
да не мога да се почеша,
да дойде време за обяд,
некой да свика оперативка,
да ме заболи коремът,
да ми се завие свят
от глад,
да ми падне кръвното,
да ми стане лошо,
да стана агресивна,
но само вътрешно,
да излезна след два часа,
да се натъпча с фенси сандвич
и салата
за 25 лв
в гриндейли
в компанията на отвратително гадни
селяни
в костюми,
които говорят нонсенс неща
като психопати,
да получа тревожност,
да ме свие стомахът,
да ми се доповръща,
да ми се дореве,
да се върна в офиса,
да се скрия да рева в кенефа,
там да се окаже,
че някой друг е срал,
да съм пред дилемата
да го почистя ли,
или да изляза,
да изляза
и да има опашка,
и всички да си мислят,
че аз съм срала,
да се върна на бюрото си,
да не мога да си отворя Фейсбука,
защото ми гледат
в екрана
изотзад
някакви хора,
да е 35 градуса в помещението,
защото на колегата
му е студено,
да ми прилошее от жега,
да не може да проветря,
да стана целата в пот,
да стане вечер,
да не съм видяла слънцето,
да си тръгна,
да се прибера,
да немам време да си сготвя,
да изпия едно шише вино,
да си легна
и да се събудя в три
и да не мога да заспя
от тревожност,
че сега няма да мога да заспя,
а трябва да ставам в 6
И ДА ХОДЯ СРЕД ХОРА,
да стана в 6,
да се измия,
да се кача в метрото,
да ме заговори колега,
преди да съм пила първото си кафе,
да не разбирам защо го прави,
какво иска от мен,
какво става,
да му кажа, че още не съм
на работа
и да избягам
в другия край на влака,
да сляза,
да си взема кафе,
някой да свика
среща,
да вляза в срещата,
да ми се доака,
да отида пак в тоалетната,
да няма тоалетна хартия
и така
нататъка.
Абе, човек има нужда
от живо общуване
и свежи хора
в живота си.