Да ви са оплача, как ма ожени дядо!!!
Значи, я зор да са женя немàх, ма он даваше такъв зор, що сакаше да види праунуци… Мани че даваше зор, ми и мома ми беше избрал! Кака Рени на комшиите! Она беше народна мома… средно телосложенее около 120 кг! Не беше по мой вкус, ма я немàх избор, що они направо додоа да ма земат една вечер. Застанаа на външната вратница на кухнята и Рени вика: „Яла да та прегърна ,мъжо“… И я, у тоа момент са сетих, как лани Рени отвинти на дедо гумите на каруцата само с два пръста… как рони летото по два кочана кукуруз у една ръка… И как нокаутира на леля ми магарето с един удар! Обаче, точно у тоа момент, я разбрах че Рени прегърне ли ма, нема да има нужда от доктор за запека ми!!! Гледах само да излезна, ма она така беше завардила вратата, че комар не моеше да мине! Немах избор… Щем не щем… шъ съ прегръщаме! Сграбчи ме онà, а я ми излезнаа очите кът на стар зил фаровете баце, и разбрах че нема мръданьеее! Викам: Ша а удуша, еб@л съм и мамата… Таман да а фана за гушата… и разбрах, че ръцете ми немоат да я обгърнат! Драпах баце, като мачка по стените, ма файда никаква! Рени обичаше и кекс да праиме (оф не знам от къде да почна)… Пиеше три ракии, ставаше и ма изфръгаше, (буквално) на кревата и са почваше! Така са гнясаше, майкооо, че след акто (ако тва въобще е акт) я три часа са чудех таа сеги еба ли ма… би ли ма… не знам! Най ма бе страх, коги пие и тича да ма прегръща… и са сещах… Как коги одимé на рекътъ да переме килимете, оня големия, де бабичката го постилаше у спалната – персийския… го изтискваше на ръка… и почвах да ревà, ама ма беше страх да кажа, що она щеше па да ма прегръща да ма успокоява, мое да ма убий! Тежка сватба… Тежка съдбъ… Тежка женъ! А я… 78 кила с дрейте! И те така… мъкааа…