Град Монтана. 17.06.2017 година. 21:17 ЕЕТ. Ж-к „Младост“. Квартал Дуе, не уно. Неустановен панелен блок. Дом на патриархално семейство от работническо-селски произход. Бако Илия Пръвкин са а прибрал дома си от акулуматорнеа (местен завод), съблекал са а по слипове, козиняко му стръчи из дупките на потнико (жарсе), чеша са поди мишниците (нема да са къпе, не а недиа), фули (псува) сичките си шефове на майкя (по-старите и на баба) и чека стрина Пенка Пръвкина (баковица така са казвала) да му притури рикия, сланина lights (summer edition, gastritis reserve), домате и крастовици (от село), овчо сиренье (power smell edition), пръжени яйца (от несвободни кокошки) и пръжен салам (тип хамбургерски). Загледал са у бележниците на децата нги и са изплънил с бащина гордост като дрът стругар с философски мисли – Майкъл (мининкио, 5 клас) имал само две двойки таа недиа (седмица), а Гордън (големио, 11 клас) имал три, тава била наистина добра недиа у учебен план, та он питал:
– Пенкееее, дека са ониа двамата обични синковци, нема ли да са довлачат да едеме?
– Па не знам, Илийчо! Они одат цел ден из градо като напратени (прогонени) шилета из текезесарски парцел, лазда секи момент ше си дойдат дечицата..
У тоа момент Майкъл са улетел като младо прасе у пресна тлъчница (тученица), оригнал са мощно (казал: Поп Петър пръчи Петровица на Петровден) и зинал колко моа къде техните, ма млого са бил развълнувал:
– Наштеееее, е..ло си а дреата (непреводим северозападен израз), ако знаате кво а станало, бати а станал дедо?!
Бако Илия са задавил с рикията, забравил да положи сино задвратно за псуваньето, уленало му и едно парче сиренье у кривото гръло и он като пръънал (кашлял, кихнал), та оно изфръчело и са лепнало на полилейо, а стринка Пенка (завалишката) сбрала горната и долната граница и са млецнала (паднала внезапно) по гъзере на паркето (ламине).
– Къ така а станал дедо? – едвам измъцала (промълвила) майката.
– Оооооо, па виа не знаате, он от лани са фръга на леля Кева (Параскева Цоцова) от тринайската (блок 13), па она днеска а станала баба..
Пламен Валентинов