Ден1
Ето ме, разпределена от Корпуса на мира в България, в която не знам защо още работят доброволци от Корпуса на мира.
Бъдещите ми български колеги ми отляха течност от едно шише,което стои зад папките,с която почистих монитора и клавиатурата на бъдещото си работно място. Почистващият препарат се нарича ракия. Чисти страхотно,може би миризмата,която оставя след себе си е леко необичайна,но не неприятна. Ракия е първата дума на български,която усвоих в офиса.
Ден 2
Погрешно съм разбрала, не било почистващ препарат за офис техника. Днес имахме повод за празнуване и извадиха същата бутилка.
Обаче не почиствахме, а си наляхме в чашки и пихме.
Колегите разказаха,че почерпили с това питие мои сънародници, но те отказали, защото били мормони.
Казах им, че аз съм вегетарианка, компромисна, в смисъл, че ям риба.
Те ми обясниха, че ракията спокойно може да се включи в списъка ми с храни понеже се прави от плодове и следователно е вегетарианска.
Ден 3
Боли ме главата,
обяснено ми беше какво значи остатъчна захар. Получих от колегите препоръки как да се справя с главоболието и вече знам първата си българска поговорка. Тя гласи:
„Клин клин избива“.
Но можело и с шкембе чорба, какво съдържа тя и как се прави ми го обясниха,след като я бях вече изяла.
Ден 4
Успях да си забия един телбод в палеца, текна кръв.
Моментално извадиха шишето иззад папките и ми поляха пръста – да не се замърси и възпали раната. Ракията била дезинфектант – освен всичко останало,което вече знам за нея.
Ден 5
Заминаваме на тийм билдинг в планината.
Вземаме папките и онова шише зад папките. То между другите си вълшебни качества има и вълшебството никога да не свършва…
Или някой периодично го пълни, или носи нови шишета.
Ден 6
Настинала съм от престоя в планината.
Раменете ми се схваната. Извадиха шишето. Направиха ми масаж с ракия. За по-голям ефект в течността се добавя натрошен аспирин. Терапията се нарича разтривка – нова трудна дума. Не толкова като шльокавица, но все пак трудна.
Ден 7
Сега пък тъжен повод – скръбна годишнина.
Пием същото, каквото и при веселия повод – от онова шише.
Ден 8
Колегата, който ми беше обещал да ми покаже забележителностите на града в събота, не можел. Щял да ходи да дестилира ракия. Това е химичен процес,който не разбирам точно какъв е, защото според обясненията му, ракията хем се вари,хем се пече… Мястото се нарича казан. Исках да отида с него на казан, но той каза,че не може, там жени не ходят.
А твърдят, че с равнопоставеността на половете тук няма проблем! Питам го има ли неправителствена организация, която се бори за правото на жените да ходят на казан? Нямало.
Ето нещо което мога да създам!