Един професор по математически анализ се прибрал и си видял сметката за тока.
Извикал от болка.
– Боже, това е една трета от месечната ми заплата! – възкликнал на глас той.
Разгледал веднага обявите търсейки си нова работа и случайно привлечен от заплатата попаднал на обявата за търсене на ватмани в София.
На другият ден право в офиса.
– Пич, ясна ми е твойта работа. Професор по математика. Не взимаш много пари. Наистина е къде, къде по-добре да си ватман и ще ‘зимаш много повече. Заповядай. Само като кандидатстваш за позицията, пиши че си завършил само седми клас, че не се кефят много на умници.
Професорът така и направил. Работата била лесна. Парите добри. Позамогнал се и започнал да живее нормално.
Един ден директорът на фирмата решил, че не е много културно всичките му работници да нямат даже и основно образование и решил да ги прати на вечерна гимназия та поне да имат завършен осми клас. Професорът, за да не се издаде, също трябвало да ходи. На първия час по математика, учителят решил да изпита някои от ватманите и шофьорите на автобуси, за да се запознае с познанията им. Първият му въпрос бил за лице на окръжност и по случайност посочил нашия професор. С усмивка на лице професорът понечил да я каже, но за негов ужас се усетил, че я е забравил. „Е“, помислил си той, „това не е толкова фатално. Все ще мога да я изведа “. Започнал да пише по дъската постепенно я напълнил с интеграли, диференциали и формули и накрая получил: -pi*r^2. Този минус, обаче въобще не му харесал и започнал да пише още интеграли и да смята… но пак получил същото. С отчаяние се обърнал към останалите шофьори и ватмани и ги видял всички да му подсказват със знаци и шепнене:
– Размени границите на интервала на интеграла!