„Училищният директор Началников седеше в кабинета си и размишляваше върху великия въпрос на съвременното образованието: „Защо не избрах да продавам гевреци на плажа?“
Точно в този момент вратата на дирекцията се отвори с трясък, сякаш училището бе атакувано от извънземни нашественици. Оказа се, че е само госпожа Петрова, майка на малкия Жорко от първи клас, който вчера отказал да пише домашни, защото „учителката му не била достатъчно вдъхновяваща“:
„Господин директор, възмутена съм! Вие трябва да уволнявате учители, които не мотивират децата! Жорко е чувствителна душа! Ако не бъде насърчаван, как ще стане космически инженер?“ -каканижеше госпожата, неработеща майка-красавица със съмнително риалити образование.
Началников въздъхна. Беше сигурен, че вчера Жорко е казал, че ще става YouTube влогър, но нямаше сили да възразява, а кимаше с глава и за 705 път уверяваше майката, че непременно ще вземе мерки.
„Разбира се, госпожо Петрова, ще направим всичко възможно…“ – започна той, но майката вече беше извадила списък с допълнителни искания, сред които бяха по-малко математика, повече почивки и задължителни уроци по „емоционална интелигентност“, прегръщане на дърветата в двора, хранене препоръчано от духовният и водач и хатха йога в междучасията .
Не бе изминала и минута след оттеглянето ѝ, когато в кабинета нахлу учителката по литература, госпожа Граматикова. Косата ѝ бе разрошена, в ръцете ѝ трепереше тетрадка, а долната и устна извършваше противоположни на горната движения.
„Господин директор! Петя от 8А ми написа в есе, че Ботев е бил инфлуенсър на своето време и маркетинг-мениджър на борбата за освобождение от Османското присъствие! Майка и оспорва оценката и ме убеждава, че трябва да отида на лекар , да се квалифицирам и да дишам по Норбеков, и може би тогава съм щяла да разбера съвременните деца. Не мога повече, ще напусна и ще отворя ферма за охлюви!“
Началников въздъхна дълбоко. Не му се спореше за Ботев. В последния тест по история бяха написали, че Левски е „национален герой-инфлуенсър“ и че Паисий сигурно би имал TikTok.
И тъкмо когато реши, че нищо не може да го изненада, в стаята влетя малкият Борислав, разплакан.
„Господин директор, госпожа Петрова ми писа двойка! А аз й обясних, че да уча математика е безсмислено, защото вече има калкулатори! И освен това майка ми веднага може да ми извади документ за дискалкулия, дисграфия и дислексия и ще видите зор с това какъв план за подкрепа трябва да ми направите“
Началников кимна замислено. Дълбоко в себе си се чудеше какви ли чудеса правят калкулаторите на плажа, където продавачите на гевреци живеят без тези главоболия.
Докато се опитваше да осмисли всичко, телефонът на бюрото иззвъня с отчаян тон. Секретарката, Мичето докладва:
„Господин директор, половината родители на петокласниците са пред училището и протестират, че децата мръзнат по физическо, не трябва да излизат навън и да дишат завишените прахови частици, а другата половина крещи, че искат повече движение за децата, да са навън и на въздух. Моля, елате, преди да започнат да се замерят със снежни топки!“
– Освен това се обадиха от МОН, от Регионалното управление, от Инспектората по чистотата, от хеи, пожарната, министерството на земеделието, и Светия синод, че до 15 минути ще са в училище на проверка има ли радон на приземния етаж, отворени ли са навън летящите врати на етажите и гръмоотводите каква мощност на електрическия заряд могат да поемат -от къде да започнем, господин Началников, почти разплакана питаше Мичето. Милата допреди 6 месеца започвайки работа в училище потриваше ръце как и тя се е уредила на тиха и спокойна работа с мноого вакнции и облаги.
Не беше всичко. Скоро се появи и родителският комитет на втори клас с петиция, че храната в стола не е достатъчно еко-био-веганска. Грамажът бил като за сиамски котки, а приборите не миришели на лимонов омекотител. Някой беше разпространил слух, че компотът съдържа захар, а не „естествени плодови захари, извлечени при пълнолуние“.
И накрая, кварталният активист Хлевоустий Шилеров разпалено обясняваше на площадката пред централния вход, че плочките на тротоара пред училището не са подменяни от тридесет години и това е „непосредствена отговорност на директора и е конкретно по негова вина и от безхаберие“. А булевардът пред училището, една от основните градски пътни артерии също не бил асфалтиран със средства на учебното заведение, което според активиста бе „недопустимо, животозастрашаващо и заслужавало веднага поне три телевизии, пет радиостанции и всички квартални журналистки да отразяват на всеки кръгъл час, заклеймявайки и анатемосвайки Началников“.
Началников се облегна назад, затвори очи и си представи не, не лято на Малдивите. а само една сергия с гевреци – топли и ароматни с полепнал сусам по тях. Без петиции, без искания. Само топъл, хрупкав геврек и морски бриз, и една изтегната на слънце, спяща котка.
Но нямаше време за мечти – отвън вече се надигаше поредната вълна. Беше ясно: поредният ден на образователния фронт тепърва започваше. Колко жалко, че цялата тази енергия не се насочваше там горе, където се пишеха законите и определяха правилата.
Но Началников бе уморен вече, да дойдат следващите ентусиасти – той искаше само да продава гевреци на плажа в закътано малко пристанище!“
Ивендра