Из ромския бит и култура

Срещат се двама цигани.
– Как е?
– Зле е.
– Защо зле?
– Жена ми спи с лорд Балтимор.
– Да, не е добре.
– Вярно, че и аз спя с неговата жена.
– Това е добре.
– Не е добре. Има две деца от мен.
– Това е зле.
– Но и от лорда жена ми има две деца.
– Тогава сте квит!
– Къв квит, бе?! Аз му правя лордове, а той на мен цигани!

– Добър ден, имате ли батерии?
– Свършиха.
– Тогава ми дайте една краставица…

За киселото зеле

По аналогия с френското сирене и вино, оценката на дегустаторите за една българска кисела зелка би звучала ето така:

Тази изключителна зелка, расла в най-рохкавите лехи на югозападното Софийско поле, е съчетала богатия аромат на шопските култури с крехкостта на най-отбраните тракийски сортове. Ферментационният процес е изведен докрай, протекъл при условията на софийската зима, благоприятно смекчена от локалните влияния на късноесенната подуянска мъгла. Оттук и подчертаната, но ненатрапчива киселина, започваща с деликатни бодежи от върха на езика, преминаваща в тръпки през небцето и разливаща се към гърлото. Ароматът е изключителен, напомнящ букет от отлежали камамбери, с неочакван свеж нюанс на бамя. Сокът, ръчно претакан на равни интервали, е бистър и искрящ. Предизвиква приятен сърбеж в устната кухина, който издава изненадваща ментова прохлада. Листата са бели, с благороден восъчен оттенък. Нетрошливи, но не и жилави, идеални за сарми. При дегустация листната периферия издава допълнителен фин аромат с предчувствие за пушен бекон. Секрет на производителя е използването на дъбови качета от осолена сланина. Придружено с един отлежал „Бержерак“, това кисело зеле е идеалният компаньон за Вашите свински гърди.

Кратък наръчник за тези, които искат да разбират от изкуство

1. Ако на картината има тъмен тон и измъчени лица – това е Тициан.
2. Ако на картината има обилно количество тлъстини и целулит, дори при мъжете – не се съмнявай – това е Рубенс.
3. Ако на картината мъжете изглеждат като къдрави жени с кравешки поглед или просто на италиански педита – това е Караваджо. Жени е рисувал само няколко пъти. На следващата картина е изобразена жена – Медуза Горгона. Защо прилича на Джони Деп по-голяма загадка от усмивката на Мона Лиза.
4. Ако на картината има множество малки човечета – Питер Брьогел Стари.
5. Много малки хора + малки непонятни хуйни – Йеронимус Бош.
6. Ако на картината може просто да се добавят няколко дебелички амурчета или агънца (или те вече са там), без да се наруши композицията – това може да са:
а) Буше
б) Вато
7. Красиво, всички са голи и телата им са като и културисти след баня – Микеланджело.
8. Видиш ли балерина – говориш за Дега. Говориш ли за Дега – виждаш балерина.
9. Контрастно, рязко и всички имат мършави брадати лица – Ел Греко.
10. Ако всички, даже лелите, приличат на Путин – това е Ван Дайк.
Това е всичко.
ПС: Моне – петна, Мане – хора.

Междувременно в училище

Влиза „госпожата“ в първи клас и казва:
– Ученици, седнете си по местата, защото ще правим тестове за ковид.
– Отворете кутийките.
– Госпожо, моята не се отваря.
– Сега ще дойда да ти я отворя Иванчо.
– Госпожо, като отворих кутийката тя се скъса.
– Нищо Марийке.
– Отворихте ли вече всички кутийки? Сега вземете бялото пликче и махнете найлончето.
– Кое пликче госпожо? Какво е найлонче?
– Не това, другото Петре. (тука вече госпожата заприличва на стюардеса обясняваща как се закопчава и откопчава колан)
– Госпожо, не мога да скъсам найлончето.
– Сега ще ти помогна Иванке. Тодоре, не го късай със зъбите. Петре, казах найлончето да махнете, ти си скъсал и пликчето.
– Сега деца искам да се изплюете в пликчетата.
– Госпожо, мама ми е казала да не плюя.
– Марийке, ние ще плюем в пликче, а не на улицата, така че може.
– Госпожо, Петър ме наплю.
– Петре, вземи си теста и ела при мен. Ще стоиш на моето бюро.
– Госпожо, пишка ми се, може ли да отида до тоалетната?
– Госпожо, колко да плюем?
– Тодоре, плюй в твоето пликче, не в това на Надежда.
– Сега деца ще мина да направим теста. (започва от добрия ученик на първия чин до прозореца в ляво)
– Стояне, ами ти нищо не си изплюл, Я плюй пак. (междувременно госпожата въоръжена с ножичка реже опаковката на тестовата касета)
– Добре Стояне, стига толкова, сега вземам с пипетката и капвам две капки. Ама седнете си по местата ще мина през всички, няма нужда да ми висите на главата докато правя теста на Стоян. Всички по местата.
– Иванчо, какво си направил, оставил си пликчето и слюнката се е разсипала по чина, чакай да взема една салфетка да пребърша, а ти плюй пак, че нищо не е останало.
(след 5-10 минути)
– Госпожо, госпожо, появи се една чертичка.
– Стояне, върни се на мястото си, ще мина след малко да погледна.
– Вие защо сте се скупчили тука?
– Госпожо, гледаме кой колко чертички има.
– Веднага по местата. Този тест дето остана на кого е? Стойте си по местата и всеки да си помни кой тест е неговия.
– Госпожо, може ли да отида до тоалетната?
– Като ти направя теста тогава.
– Стояне, дай да видим твоя тест как е, че минаха 15 минути. Добре, не си заразен.
– Госпожо, госпожо, а аз заразена ли съм.
– Марийке, твоя го напрвихме току що, трябва да изчакаме 15 минути. Виждаш ли тази стрелка на часовника, като стигне тука тогава ще го гледаме.
– Теодоре, не замервай съучениците си с теста, остави го на чина. След малко ще мина да го видя.
След известно време, госпожата въздъхва капнала от умора с облекчение:
– Добре, всички сте здрави, можем да започваме часа.
В същото време децата пращящи от енергия:
– Госпожо, госпожо, кога ще правим пак тестове?
Ст. Петров

Смяната на часа

Във връзка с анкетата на ЕС за смяната на часа от ЕК излязоха със следното изявление: Моля не налагайте на хората какво време да ползват, нека всеки сам си реши дали ще е по лятно или зимно време. Нека бъдем толерантни за тези неща!

В резултат на този призив хората започнаха да се самоопределят като:
– Летновремци
– Зимновремци
– Астрономисти
– Плаващовремци
– Безвремци
– По средата времци
– Спряловремци
– Свидетели на дванайстия час
– Гринуисти
– Галактовремци
…списъкът е отворен и бързо нараства.

Междувременно призоваваме производителите на часовници да се съобразят с желанията на хората за самоопределяне и да започнат да произвеждат съответните времеизмерващи пособия, които да пасват на чувството за време на всеки…

Поглед към бъдещето

Годината е 2099-а. На прага на новия век. Планът на Бил отдавна е сработил и на планетата са останали една шепа хора – българи, малко румънци и талибаните от Афганистан. Всички са се събрали и са заживели заедно в родопското село Малък Лешпер – доят козички, садят кромид лук, българите варят ракия, няма вече акциз по селските казани, румънците правят нек’ва медовина, талибаните, там, заради религията не правят таквиз неща, но пък варят една чудна чаена отвара с макови семенца и цветчета, за бистрота на ума, по стара рецепта на некой си Бин Ладен, когото само Лили Иванова помни кой е и какви ги е вършил. Въобще пълна идилия, липсват само Иван и Андрей, които да ги накарат да се състезават за това кой ще закове 250 пирона в дървена греда за най-кратко време.
Няма телевизия, няма интернет, даже 5G няма защото няма телефони и гълъбите са започнали да се връщат по родните си места. И зелен сертификат няма, защото в Малък Лешпер са чували що е то мол само от историите на най-старите в селото, в чиито гардероби още може да бъде намерено по някое яке от намаленията в Zara. Новините пристигат всеки петък с гарван, точно както в Game of Thrones, но никой не знае кой ги праща.
И ето, петък е… гарванът лети с бясна скорост, а отдолу малкият Грунчо Сертификатов (интересната фамилия е наследена от прадядо му, който е получил прякора „Сертификата“ след участието си в битката за свободен достъп до евтини маратонки от SportDepot в мол „Плаза“ през 2021) чака с нетърпение да прочете листчето от крачето на гарвана и цялото село да научи новините от последната седмица. Гарванът каца, Грунчо хваща листчето и чете пред всички:
– Поради ремонтни дейности по магистрала,,Хемус“, тунел „Ечемишка“, в посока Варна, ще бъде затворен до края на годината…

Вакси нацификация

Редно е да въведем класификация в темата.

Гигаваксър – преболедувал ковид + 2 ваксини + 1 бустерна доза – безсмъртен 99 level
Мегаваксър – 2 ваксини + 1 бустерна доза – обикновен безсмъртен
„Обикновен ваксър“ – 2 дозички батенце, „от нашата!“ – полубезсмъртен
„Комбо ваксър“ – две дози, ама различни – полубезсмъртен
„Срамежлив / Скромен ваксър“ – една, еднодозова, но от сърце! – отбиване на номера
Полуваксър – сложил си е всички задължителни ваксини на света, но вярва само на врачки и леене на куршум
„Ваксър номад“ – две дози в различни страни, седи по карантини и псува
„Ваксър нарцис“ – подиграва се на простите Ганьовци, които не се ваксинират, но му е скучно сам в мола и кръчмата, откъдето се тагва
„Вакси nazzi“ – иска всички неваксинирани, които не са разстреляни да са в лагери
„Ваксър евангелист“ – постнал е навсякъде, че е ваксиниран, знае всичко за маските, колко микрона трябва да са, на колко минути се сменят, знае съставките и действието на всяка ваксина и обяснява предимствата и недостатъците на останалите като него
„Ваксър веган“ – когато правиш нещо идва до теб, поглежда те съзаклятнически и казва: „Аз съм ваксиниран“, без да си го питал

Обикновен антиваксър: човек, който Сам Си Преценя

Специални случаи:

„Антиваксър на Шрьодингер“: едновременно е и ваксиниран, и неваксиниран, но поне се е наредил на опашката
„Антиваксър на Павлов“: чака първо да му забранят да ходи На мол и На клубче, преди да се нареди на опашката
„Антиваксър на Дънинг-Крюгер“: метакогнитивно-неспособен и неквалифициран да разпознае трябва ли му или не му трябва ваксина
„Просветен Антиваксър“: знае, че ваксината е зло и ако си я сложи чрез графенов оксид и 5G, Гей Билтс и Сорос ще го накарат да гласува за Истанбулската конвенция. А сам гласува за Славиту
„Антиваксър на Дарвин“: пие белина против корона вирОс
„Антиваксър Протестър“: не носи маска, не спазва дистанция, ходи да вика против Сорос пред празни общини
„Антиваксър Русофил“: отрича всички западни ваксини, псува Гейропа, че не одобрява Спутник. Ходи на язовир Копринка и иска Путин да стане български президент
„Оцеляващ Антиваксър“: живее в землянка, ходи с шапка от алуминиево фолио против 5G, тренира бой с права лопата, алебарда, три секционна тояга, АК-47, ядрени установки до 15 мегатона, има ножа на Рамбо, носи кубинки и камуфлажи, готви се за Зомби Акълолипсиса

Сменяме часове всякакви

Тази нощ отново ще преместят времето с 1 час! Докога ще търпим тази ГАВРА?!? Ако беше толкова безопасно, защо го правят нощем?! Лъжат ни, че ще спим 1 час повече. Но дали аз искам да спя 1 час повече, никой не ме пита?!!1! Не трябва ли секи сам да си преценя?! Истината е, че взимат по 1 час от всеки и после го дават на Бил Гейц. Така той ще живее още 8 млрд. часа повече!!! За да ни управлява и да харчи нашите пари, за да си купува мерцедеси и да поръчва Преслава да му пее в кухнята на ушенце!!! С нашите български пари!!!! Събуди се българино!! Един час по-рано!! И ела пред най-близкото Рафи на протест срещу смяната на времето! Ще изкараме всичките си столове и маси на тротоара, ще надуем гадна хаус музика и ще покажем, че не могат повече да се ебават с НАС!!!

– Мамо, Свидетелите на Йехова, когато умрат, също ли отиват на небето?
– Да!
– А Господ отваря ли им вратата, или се крие като нас?

Когато чуждестранни журналисти попитали дядо Пеньо от село Дървене, дали има Twitter, той гордо отговорил, че го пипнал на Слънчев бряг през 1981-ва, но доктор Кънчо Пердекиризов му го излекувал…

Бирената Истина

1. Бирата е най-великото изобретение. Колелото също не е зле, но не върви с пържени картофки.
2. Трябва да си знаеш мярката при пиене на бира, иначе може да изпиеш по-малко.
3. Консумирайте жените с бира и бирата – без жени.
4. В бирата се крие силата, във виното мъдростта, а във водата – микробите.
5. С бира и колибата е рай.
6. По-добре бира в ръката, отколкото жена на телефона.
7. Мъжът без бира е като цвете без вода.
8. Пий бира, пък парите ще си дойдат.
9. Бирата не е кафе, една чаша не е достатъчна.
10. Половин час здравословен смях не замества литър бира.
11. За нормалния човек една бира е таман, две бири са много, а три бири са малко.
12. Бирата не може да е твърде много – просто тоалетната е твърде далеч.
13. Море от бира не стига – по-добре океан.
14. Изяж един кашон шоколад и ще разбереш, колко по-добре е да изпиеш каса бира.
15. Националното самосъзнание може да има различен цвят, плътност и алкохолно съдържание.
16. Безалкохолната бира е първата крачка към надуваемата жена.
17. От хубава бира на човек и сутринта му се живее.
18. Бирата е течно щастие.
19. Погледнете света през бира и той ще ви се стори златен.
20. Мъж без бира – като сватба без право хоро.
21. Животът без бира е като бирата без мезе.
22. Ден без бира е загубен ден.

В операционната

По време на операция:
– Докторе, аз сякаш не спя!
– Ама какво говорите?! (И продължава да си оперира съсредоточено…)
– Ама наистина не спя!!
– Не може да бъде! ( И прави разрез…)
– А-а-а!! Боли!!!!
– Гледай ти!! Наистина не спи!!
– Нали това ви казвам!!
– Абе, я мълчете там в маската… с хлороформ. Между другото, сестра – сложете му още малко!
– Докторе, може ли още да го упояваме?
– Може!
– Упойка! А още??
– Може! Направо го ударете с чука по главата!
Бум!!
– Страшна упойка!!! А още веднъж с чука може ли?
– Стига ви толкова, че още малко ще свикнете!
– Докторе, как е там?
– Ей, болния, не пречете!!
– Е, то аз мога и да си тръгна!
– Няма нужда, останете. То нищо страшно няма – куршумът само ви е одраскал… Впрочем, кой кретен е стрелял по вас?!
– Защо пък кретен???
– Ами… трябвало е да стреля по точно – малко по-нагоре и по-вляво.
– Ами… значи… лежа си аз – у една жена – и никого, освен нея не закачам. И по едно време идва мъжа и…
– Значи мъжа е стрелял?!
– Не, не беше мъжа! Значи… скочих си аз през прозореца и както си летя без никого не закачам, паднах върху любимото куче на кварталното ченге.
– И кварталното ченге стреля по вас?
– Стреля, но не ме улучи! И си бягам аз гол по улицата без никого да закачам и изведнъж… маниак… в сексуален смисъл.
– И маниакът ви улучи?!
– Не, той само малко се опита да ме удуши. Добре че минаваха рокери от там, забавляваха се.
– Е какво, рокерите ли стреляха?!
– Стреляха, но улучиха маниака! И продължавам аз да бягам – никого не закачам. Влизам в търговския център. А там – пазач!!
– Стреля ли?!
– Не, отказа се. След мен дойдоха рекетьори!
– Те стреляха ли?!
– Защо им е да стрелят?!! Накараха ме заедно с пазача да легна на пода и ми опряха пистолет. Добре, че пазачът се осъзна и призна, че аз нямам нищо общо. Освободиха ме! Излязох от магазина, а там някакво момиче извади от чантата си пистолет и хайде… стреля по мен!
– Значи момичето ви рани?
– Неее, пистолетът беше газов – с нервно-паралитично действие. И се прибирам, значи, вкъщи – гол, обгазен, целия в синини и тук, зад вратата излезе тъстът с двуцевката!
– Улучи ли?!
– Аха, улучи! Жената в тила…
– Господине, на ваше място щях да се застрелям!!!
– Според вас… как попаднах тук…

Непобедимите

Чък Норис, Арнолд Шварценегер, Долф Лунгрен, Силвестър Сталоун, Жан Клод Ван Дам и Брус Уилис били на чалга клуб по случай приключването на „Непобедимите 6“. В разгара на купона, покрива на дискотеката пропаднал. Изпод отломките се извисил Арни и казал на Чък Норис:
– Абе Чъки, по-леко хвърляй тия салфетки…

Неделно

Почивам си. Събуждам се и ми е нещо неестествено. Поглеждам часовника – 10:30. Не е възможно! Никога не съм спал толкова до късно. Не чувам никой съсед да прави ремонт, няма къртене, пробиване, рязане, заваряване, нищо! Тишина! Леля Гинче над нас и тя още не е пуснала прахосмукачка, а е вече 10:30, какво се бави, по дяволите? Глухата баба Миче пък още не си е включила телевизора. Странно, точно преди седмица по това време бях неволен свидетел на поредната любовна драма на Енифе от „Гръм в Рая „. А сега е тихо, ненормално тихо. Единственият звук, който достига до мен е някакво далечно лежерно гугукане. Давам си сметка, колко прекрасно може да е едно утро, ако те оставят да се наспиш. Протягам се сладко-сладко в леглото и се обръщам на другата страна да си доспя в царството на тишината, когато някой някъде се изкрясква:
– Тока додиии!

– Как се мие котето, мамо?
– С лизане.
И всички се обърнахме рязко да видим майката…

Отивайки за първи път в Париж и виждайки Айфеловата кула, шейх Бин Абдул си помисли:
– Бах тия франсета, как са боднали сондата в центъра на града…

Младежът, посетил само един урок по карате, успя само да се поклони на хулиганите…

Младеж:
– Искаме да наемем стая за три минути.
Рецепционистката:
– Но това е невъзможно!
Момичето:
– Повярвайте ми, възможно е!

Песъци, дюни, полета пълни с пустиня

Филмът „Дюн“ е документален за Сливен:

  • Войни за територия;
  • Хората се страхуват от странни същества в покрайнините на града;
  • Проблеми с водата;
  • Постоянно някакви хора се колят;
  • Постоянно духа вятър…

Ловец vs Рибар

В болницата на съседни легла в ортопедията се запознават двама пациенти. От дума на дума и единият пита:
– А ти как попадна тук?
– Ами реших да стана ловец. И като питах какво се прави ми казаха да взема една пушка да чакам пред някоя дупка и каквото излезе да стрелям. Стори ми се лесно и реших да пробвам. Застанах пред една малка дупка. Чаках, чаках, изскочи заек – гръмнах го. Застанах пред една по-голяма. Чаках, чаках, изскочи лисица, гръмнах я. Това реших да застана пред една голяма дупка. Чаках, чаках, изскочи влака – и ето ме тук. Ами при теб какво стана?
– Аз реших да стана рибар. Попитах как се прави и ми казаха – „купуваш въдица и червеи и почваш да ловиш“. „А червеи откъде?“ попитах аз. „Вземаш една батерия, забиваш двата края в земята и червеите излизат. Реших да пробвам – взех батерия, забих двата края – излязоха едни червейчета, налових си риба. Ама си рекох – с малко ток, малки червеи и съответно малки рибки. Взех един акумулатор, забих кабелите – наизлязоха едни едри тлъсти червеи, налових едри муцуни. И тогава реших да пробвам с кабелите от електропровода.
– И какво, токът ли те удари?
– Не той, изскочиха миньорите с кирките…

В ресторанта

– Харесва ли Ви нашата пържола? – пита сервитьорът един от клиентите.
– Като професионалист мога да ви кажа, че съм във възторг!
– О, вие сте готвач?
– Не, обущар съм…

Рикошет по асфалта

– Като се напия, си губя обувките и не знам къде се намирам.
– Роси, не можем да сложим този текст на песента, я дай пак.
– Боса по асфалта вървя си, свиркам си и нищо не търся…

Момиче казва на своя приятел:
– Казах на баща ми, че си поет, и той много се зарадва.
– Баща ти обича поезията ли?
– Не, просто предишния ми приятел, който татко се опита да изгони от къщи, се оказа боксьор…

Преброителни новини

Ако пуснете преброители в дома ви, ще опишат квадратурата на жилището. Ако имате голям апартамент, а сте малко хора, в някои от стаите ви ще настанят американски войници от натовските бази в България! НАТО, вън от България!….
“Хора, съвсем скоро във всеки дом ще позвънят преброители. В никакъв случай не им отваряйте и не им позволявайте да ви преброяват!
Преброяване няма, това е измама на телевизиите, искат да ви инсталират 5G на телевизорите и да ви облъчват, за да правите коремни преси, да хвърляте пари през терасите, а младите момичета да ходят без дрехи.
Един приятел се преброи вчера и сега му къртят едната стена на апартамента, стеснявали му го, защото бил голям за сам човек.
Това преброяване е някакво ново, не се давайте да експериментират с вас!
Ако няма накъде, се пребройте само възрастните, но в никакъв случай не давайте да преброяват децата!
Една жена тази сутрин чух да казва, че в зависимост от данните, които попълваш, ти сменяли ЕГН- то и после хем не можеш да си изтеглиш парите от банката, хем кредити ти нашиват на твое име.
То броенето като цяло не е нещо лошо, но нещо не им вярвам, това броене нещо много бързо го броят, май ще изчакам следващото броене.
Комшийката каза, че ако ти се падне менте преброител ще трябва след време пак да се преброяваш, за това трябвало да се иска някаква бележка, ама то се чува, че се продавали менте бележки по 150лв. и не е сигурно в крайна сметка преброен ли си или не.
Вчера моя братовчедка сварила преброителя в асансьора докато се прибирала, днес си направила тест за бременност и се оказала бременна.
Мой колега каза, че е чул, че преброените щели да ги чипират, за да не могат да се броят по няколко пъти и да продават бележки на черно.
Чува се и че след години, част от преброените щели да умрат.
Не им вярвайте на тези преброители, в Холандия са отказали да се преброяват и сега слънцето там залязвало 2 часа по- късно и всички били много доволни!

Пенка отиде да ѝ подстрижат само връхчетата, но фризьорът някак си я убеди да махне целия мустак…

Независимата жена

Тя стана тази сутрин, качи се в колата, направена от мъже, от метал стопен от мъжете;
Зареди бензин от суров нефт, добит и преработен от мъже;
Подкара по пътя, направен от мъжете;
Влезе в къщата, построена от мъжете;
Свари си кафе донесено от мъжете чак от Бразилия на газов котлон направен от мъже, на газ доставен по тръбопровод, построен от тях;
Натисна бутоните на компютъра сглобен и изобретен от мъжете;
Влезе в интернета, създаден от мъже и написа с букви от азбуката, създадена от мъжете:
„АЗ СЪМ НЕЗАВИСИМА ЖЕНА! ЗА КАКВО СА МИ ТЕЗИ МЪЖЕ?“

Иванчо и чехлите

Иванчо се прибира от училище и баща му вика:
– Иванчо, иди в на сестра си стаята и ми донеси чехлите.
Той влиза в стаята на сестра си и к’во да види- две красиви момичета. Иванчо им вика:
– А пък тате каза да ви оправя и двете…
Сестра му потресена възкликнала:
– Иванчо как може така да говориш на приятелките ми?
А той и казал:
– Искаш ли да питаме тате?
Отворил Иванчо вратата и вика:
– Татеее едната ли?
– И двете бе, простак!

След лятната ваканция

В час по професионална ориентация госпожата разговаря с децата:
– Пешо, какво работи баща ти?
– Боклукчия е, госпожо. – отговаря Пешко.
– Не така, мойто момче. – поправя го госпожата. – Казва се: баща ми е служител в отдел чистота.
След това се обръща към Гошко:
– Гоше, а твоят баща какво работи?
– Гробар е, госпожо.
– Не така. – поправя отново госпожата. – Казва се: баща ми е погребален агент.
– А твоя, Иванчо, какво работи? – пита госпожата.
– Моят баща, госпожо – изправя се Иванчо – е ди джей в „Мистик клуб“.
– Как така? – не разбира госпожата.
– Ами клисар е. Бие камбаната в църквата…

След третата игла, Гошо започна работа в голяма IT компания като… 5G рутер…

Ей така стават разделите

– Здрасти! Хайде да ходим да пием бири?! Че ми е едно скапано настроението…
– Какво се е случило?
– Мими ме заряза днес. Може да се напоркам.
– ???
– Тръгвам днес за университета, и докато пътувах ме заряза.
– Как така?
– Накратко. В метро беше шумно, не чувам, че ми звъни телефона. Пише ми sms: „Ще се видим ли днес?“, след малко пак получавам sms: „Що мълчиш?“, блъсканица в метрото – не мога да отговоря. После пък ми падна батерията, телефонът ми се изключи. Включвам го чак вкъщи, автоматичен sms: „Изпуснати 21 обаждания.“ И един след друг sms-и: „Не ми ли говориш?“, „Вече не ме обичаш?!“, „Защо мълчиш?“,“Не искаш да говориш с мен, даже телефонът ти е изключен!“, „Това беше! Повече не ми трябваш!“, „Край! Разделихме се! Не ми се обаждай!“
– Хайде да ходим за бири…

Кръщене

– На кого е кръстена дъщеричката ви Гертруда?
– На дядо си Манол.
– Е, как така?!?
– Ами той беше Герой на Труда…

На раздяла

Какво казва мъжът на жена си, когато тя, с куфар в ръка, му казва:
– „Това е краят. Напускам те, отивам при друг.“
Атеист:
– „Не вярвам.“
Будист:
– „Стига да си щастлива.“
Католик:
– „Аз съм виновен.“
Евреин:
– „Ще ти го върна.“
Православен:
– „Стига да е от нашата вяра.“
Агностик:
– „Не може ли да си и с двама ни?“
Мюсюлманин:
– „Една повече, една по-малко…“
Меланхолик:
– „Ще се самоубия!“
Холерик:
– „Ще те убия!“
Апатик:
– „Добре.“
Песимист:
– „Знаех си…“
Оптимист:
– „Задръж ключа – за всеки случай.“
Реалист:
– „Взела си моя куфар.“
Наивник:
– „Кога ще се върнеш?“
Рационалист:
– „Нямаш аргументи.“
Скептик:
– „Сигурна ли си?“
Романтик:
– „Но аз те обичам!“
Философ:
– „Защо точно днес?“
Адвокат:
– „Това ще ти струва скъпо…“
Банкер:
– „Това ще ми струва скъпо…“
Либерал:
– „Най-сетне свободен!“
Комунист:
– „Длъжен съм да те деля с други.“
Природозащитник:
– „Вземи колелото.“
Социалдемократ:
– „Уважавам решението ти.“
Българин:
– „Да вървиш на майната си.“

Банкови облози

Дребничка възрастна госпожа влязла в Чейс Манхатън Банк и попитала дали може да си открие сметка.
– Естествено – казал управителят. – Колко искате да вложите?
– Три милиона долара – отвърнала възрастната госпожа.
Управителят ахнал.
– Това са много пари. По какъв начин ще ги преведете в сметката си?
– В брой. Нося ги в тази торба. Вижте сам, ако искате.
Управителят надзърнал в найлоновата торба, в която имало доста пачки новички, зелени банкноти. Това било твърде необикновено и той решил да осведоми президента на банката, който надлежно поканил възрастната госпожа в кабинета си, за да се заеме лично с въпроса.
Президентът бил самото очарование. Той наредил да донесат чай и бисквити за ценната нова клиентка на банката.
– Ако може да попитам, откъде се сдобихте с тези пари? – полюбопитствал президентът.
– От хазарт – отвърнала възрастната госпожа. Той се изненадал.
– От какъв хазарт?
– А, обзалагам се с хората за всевъзможни неща и обикновено печеля. Например залагам сто хиляди долара, че до утре на обяд топките ви ще станат квадратни. И приемам облог четири към едно. Имате ли да заложите двайсет и пет хиляди долара?
Президентът почти онемял.
– Не е морално да приема парите ви, защото се боя, че няма начин да спечелите този облог.
– Е, щом не искате да приемете облога, започвам да се питам дали тази банка е подходяща за парите ми.
Президентът в никакъв случай не искал да изгуби клиентката си.
– Да не бързаме – казал той. – Добре, приемам облога ви, щом сте абсолютно сигурна.
– Абсолютно – заявила дребничката възрастна госпожа. – И не се бойте за мен. Знам какво върша. До утре в дванайсет без петнайсет.
Същата нощ президентът на банката се будил през час, за да проверява дали топките му не са станали квадратни. Всичко в това отношение било наред. В дванайсет без петнайсет на другия ден дребничката възрастна госпожа дошла в банката заедно с адвоката си.
– Адвокатът ми е тук като свидетел – пояснила тя, когато влезли в кабинета на президента.
Точно в дванайсет президентът обявил, че печели облога, но дребничката възрастна госпожа поискала той да си събуе панталона, за да се увери. Банкерът се подчинил. Тя го опипала и заявила, че топките му не са квадратни.
– Предполагам, че печелите облога – казала госпожата и му връчила стоте хиляди долара. В това време адвокатът започнал да си удря главата в стената.
– Какво му става? – попитал президентът на банката.
– Оставете го този нещастник – отвърнала дребничката възрастна госпожа. – Разбирате ли, обзаложих се с него на един милион долара, че до днес на обяд ще съм хванала президента на Чейс Манхатън Банк за топките!…

Индианци в Космоса

Вожд на индианско племе събрал народа си и казва:
– Индианци! Ние велико племе ли сме?
– Дааа!
– Е тогава, защо нямаме ракета?
– Ми да си направим.
Взели и отсекли най-високата секвоя. Сърцевината я изчоплили с брадви, по стара испанска рецепта направили барут и натъпкали ракетата. Пуснали един дълъг фитил и таман да го запалят и се сещат:
– Къде ще я изстреляме?
– Ми по Ереван.
– Що по Ереван бре?
– Ми щот така или иначе друго не знам…
Така и направили – написали „По Ереван“ на ракетата и палнали фитила, събрали се наоколо, гледат… Чува се БУУУМ… Дим, пушек, всички се търкалят… Вожда без ръка, без крак се надига, гледа и казва:
– Баси мамата, представяте ли си в Ереван какво е!!!
След родилното:
– Детето задължително трябва да носи българско име, но да има и нещо немско в него…
– И ти какво предлагаш?
– Дойчин!

За еврейските схеми

Един евреин започнал работа в голяма търговска фирма. Нещата, обаче, не потръгнали и шефовете му се чудели как да го уволнят. Решили да му възложат задача, която смятали за неизпълнима, затова го пратили да продава „Лада“ в Англия. Но не минал и месец, а той се върнал с договор за голяма доставка. Какво да правят – изпратили го в Япония, да продава компютри – позабавил се месец – два, но въпреки това пристигнал с договор. Оставала последната възможност: възложили му да продаде в Африка кожуси и радиатори. Минал месец, два, три, половин година, година… няма го. Шефовете вече се били успокоили, че си е умрял или е изяден, когато Давидов цъфнал уморен, отслабнал, но с договор!
– Е, как го правиш, човече?! Това е просто невероятно!
– Чак пък невероятно. Отивам в Лондон, вървя си по улицата и виждам местен евреин. Заговарям го, запознаваме се и от дума на дума той ме свързва с техните лобисти, след седмица в Парламента гласуваха закон и ей ти поръчката. В Япония отне повечко време да намеря евреин, но после всичко си вървеше по схемата: телефони – лоби. Събранието гласува закон и подписваме.
– Добре, ясно! Обаче в Африка – палта?! И защо се забави толкова?
– Защото се оказа, че там нямали депутати и Парламент. Та се наложи да им правя и Събрание, и избори… после – вече знаете…

Интервю с плеймейтка

– Здравей, Винчи.
– Здравей, Кольо.
– Много се радвам, че ми гостуваш. Прекрасна си!
– Благодаря.
– Ще се представиш ли на нашите читатели?
– Ъммм… даа… казвам се Винченция-Шарлот, от София, на 24 години, модел.
– Мислех, че си родена в Ямбол?
– Да, но вече съм в столицата.
– С какво се занимаваш в момента?
– Модел съм на невидими дрехи. Освен това вчера завърших и първата си роля в киното. Филмът се казва: „Червената Шапчица отзад”.
– Какъв е сюжетът?
– А?!
– Ъммм… за какво се разказва?
– Ами, отивам в гората за гъби, а там Вълкът и Ловецът ме претърсват за оръжие, а после правят любов с мен.
– Интересно. Какво правиш в свободното си време?
– Ходя на фитнес и си разглеждам Фейсбука. Обожавам да скачам с бънджи, но още не съм го правила.
– Обичаш ли да четеш книги?
– Да.
– Кои са ти любимите писатели?
– Винету и Царп Лъх.
– Аха… Според теб вярно ли е общото схващане, че манекенките сте леки момичета?
– Това са глупости. Никога не бих си легнала с някой за пари… освен ако има 20 лева.
– Какви мъже харесваш?
– Да са богати, ако е възможно и културисти. Но за мен външният вид не е от значение. Важно е какъв е човекът отвътре – колко пари има. Държа мъжът до мен да е финансово осигурен, да ме води по барчета и да кара кола с три букви.
– УАЗ?
– Ххаахах не, БМВ или Ауди.
– Ауди е с четири букви.
– Не мисля.
– Някой да те е злепоставял? Коя е най-голямата лъжа, която си чувала за себе си по медиите?
– Че съм любовница на Митьо Пищова, а аз само френска му правих и то един път.
– Какво смятат родителите ти за това с което се занимаваш?
– Напълно ме подкрепят – татко емигрира в Антарктида.
– Имала ли си гаджета футболисти?
– Само девет – не ги харесвам. С другите спортове съм по-добре.
– Веганка ли си?
– Глупости, от български произход съм.
– Има ли завист сред моделите?
– Да. На мен ми завиждат за ума и красотата – аз винаги се уреждам. Мразя глупостта и лицемерието.
– Имаш ли някакви корекции по тялото?
– Никакви, само съм повдигала кожата на колената си.
– За какво мечтаеш?
– Да посетя Дубай, че още не съм била в Гърция. Обичам пътешествията, но засега съм ходила само до Бургас. Мечтая малоумниците да ми завиждат. Искам да стана ужасно известна – всички глупаци да говорят за мен.
– Един по… такъв въпрос… С колко мъже си била?
– С двама.
– Ъъъъъъ… днес ли?
– Че ти за кога питаш!?
– Винчи, благодаря за интервюто. Какво ще пожелаеш на нашите читатели?
– Да бъдат себе си и имот!!!
Николай Крумов

По Артър Конан Дойл

Уотсън много се притесняваше за здравето на Холмс, който постоянно пушеше и в стаята не се виждаше от дим. Една сутрин докторът стоеше с омразната лула в ръка, когато изведнъж го озари вдъхновение. Без да се колебае си я пъхна цялата отзад.
– Ето това ще помогне! – казваше си Уотсън. – Миризмата и вкуса няма как да не го откажат!
…
Холмс не се отказа от вредния си навик, а докторът вече не можеше без сутрешната си лула…

Провансалска история

– 112 слушаме ви?
– Улете айдук дома!!! Бръже!
– Моля!?
– Айдук, айдук се улете, дождайте!
– Успокойте се, не се разбира нищо какво казвате!
– Ама я съм спокоен, бръже дождайте додека е увреме! Обикаля и крадне!
– Как се казвате и на каква възраст сте? От къде се обаждате?… Не разбираме проблема!
– Дидиии, Пешо на 30 от Самоков! Ти!?
– Аз съм диспечерка, няма значение възрастта ми и как се казвам! Обяснете сега спокойно какъв е проблема?
– Ке откàчим след малко! Оу, д-о-м-а у-л-е-т-е а-й-д-у-к и к-р-а-д-н-е! Я г-о в-и-д-и-м п-р-е-з д-ж-а-м-о!!! С’а разбра ли?
– Ама нищо не Ви се разбира! Има ли някой с опасност за живота?
– Да бе, да, има!
– Кой? Вие ли?
– Не, Я! Айдуко! Освен да го питам как му е името, от дека е и на колко е, а?
– Не сте застрашен Вие, така ли?
– Нема, нема, заеби. Влàзам с копачо, прашчай линейка да го прибира, види ми се с Ковид.

 

И втора част:

– ААУУооооооо……/докато още чука на свободно/
– 112 слушаме ви !?
– Ауооо, чуете ли?
– Чуваме, кажете?
– Извръгалях се с коуото, немоéм….охх…
– Кое? Какво сте?
– Пу мамичката ти де’ба, оняден с айдуко па’ ли с тебе оратéх?
– МОЛЯ?
– Ехх, нишо! Дождайте! Пешо съм на 30 от Самоков!
– Какъв е проблема, господине? Успокойте се!
– Оххх, ама ногата доле, крачульете се усукая у веригата на колото и….
– Чакайте, чакайте! Нищо не ви се разбира!
– …И СЕ ИЗВРЪГАЛЯХ, ВИКАМ! И с’а…
– Но…
– …Чекай да ти обЯсним, беее! Трай малко!…И с’а ме кине ногата, не моем да стапям. Спушчи линейка да ме пробира!
– Не знам какво ми казвате, но за линейка само ви разбрах.Кой е пострадал, вие ли?
– Не, мамка му дееба-колото! Епа Я, кой?
– Вие ли сте пострадал?
– Мани, мани…ич не се разпра’ай. Ке се спушчим по éнерция некакво с колото дóдома.
– Господине! Правите го все по-трудно! Какво говорите?
– Е как по-лесно да го напра’йм, бе? Едвам одим, а па да се наведем да турим веригата ИЧ! А сиктир.