След „ПОД ИГОТО“ – Бабо Мравке на новобългарски…


– Госпожо, Мравке, накъде ще се локализираш?
– За хранителния си режим, био вещества ще си събирам. А пък ти, хитинов елемент, накъде със този етно инструмент?
– Аз отивам на ивент. Виж Калинката намери си един глупак и във фейса, статуса смени си с „брак“.
– Хм, знам, че там ще пиеш и абсент и ще бъдеш COOL и дзен! А, кога прогнозата се усложни, какво ще консумираш ти, кажи.
– Срам не срам, когато сняг запръска, ще поискам лизинг от твоята зърнена закуска.
– Аз пък ще те срещна с негативен вот, стар пасивен идиот.

FYI…

Скъпи родители, време е да спрете да водите сина си в МОЛ-а за снимка с Дядо Коледа, когато той:
– Вече изказва съмнения, че Добрият старец май е дърт алкохолик.
– Започва да се възбужда от Снежанка.
– Пресмята, че подаръкът му е по- евтин от цената на снимките.
– Казва,че не може да дойде, защото шефът му не го пуска от работа…

Отговори на деца на възраст от 3 до 5 годинки за 10 думи

1. Грамофон

Нещо като смартфон, но по-грамаден

2. Бизнес среща

Да отидеш на среща с жена и да не ти хареса

3. Съединител

Лепило, което залепва нещата, дето си счупил

4. Органайзер

Животно от времето на динозаврите

5. Меланхолия

Нещо гадно за ядене?

6. Ватман

Казва се „БАТМАН“ и баба го е гледала даже

7. Пресекулки

Малки светулки, които се показват от време-на време

8. Програмист

Човек, който сменя програмите с дистанционното на телевизора

9. Пиявица

Човек, който пие и не му дават да живее вкъщи

10. Пончо

Мъжкото на женското пони

Трудния живот прави хората твърди,
Твърдите хора правят живота лесен,
Лесния живот прави хората меки,
Меките хора правят живота труден…

КАК ДА ОБИЧАТЕ МЪЖЕТЕ – 10 ЗЛАТНИ ПРАВИЛА

Наблюдения от един практикуващ психолог за това как да се обичат мъжете. Никаква теория. Само практически работещи съвети.

За последните години от моята практика, след като се срещнах с повече от двеста двойки, започвам да поставям под съмнение фразата на Лев Николаевич Толстой, че всяка нещастна двойка е нещастна по своему. В условията на краен брой фактори, формиращи една личност, психологията доста напомня на математиката. И със сигурност има неща, които могат да бъдат извадени пред скобите в мнозинството уравнения.

Разбира се, всичко е много индивидуално. Но като цяло жената е по-емоционалното същество и се нуждае от повече време, за да достигне до логични изводи. И в промеждутъка между чувството и мисълта, понякога тя успява да натвори големи безумия. Както и да провали комуникацията. Има и момичета, които в светлината на своята неопитност и възпитание, живеят изключително в този промеждутък, никога нямат време да разсъждават, защото отново и отново ги застига новата емоция. И този цикъл започва отново.

Скучни по природа, мъжете не са склонни да строят въздушни кули и живеят в геометрично простия свят на очевидните реалности. Затова на жените се налага да забавят малко своите емоционални процеси и да форсират мисловните.

Но като начало, могат да следват няколко правила:

1. Всяка минута помнете каква е целта на вашите отношения с мъжа 😘

При нормалните хора целта на отношенията е да се обезпечи максимален комфорт за дълго време, така че да бъдат щастливи и двамата партньори.

Повтаряйте си това всеки път, когато ви идва вдъхновението да поучавате, да превъзпитавате и критикувате вашето момче, да си го изкарате на него по време на ПМС, да го ревнувате, да спорите за политика, да се изказвате за приятелите му или да обсъждате цвета на ризата му.
Струва ли си заради вашата правота или интерес в конкретната ситуация да го лишавате от мира и радостта? От практиката си мога да кажа, че почти две трети от източниците на конфликти са в стила „жената измисля изневиделица някакъв проблеми и го раздува до мащабите на трагедия.“

2. Хвалете го 😇

Не бъдете за него ядосана майка, строг шеф и капризна дъщеря. От всички тези превъплъщения вземете само положителната съставка – постоянна, но ненатрапчива грижа, заинтересованост от неговото израстване и възхищение. Не се страхувайте, че ще го разглезите като го хвалите. Все пак, психически нормалният човек има праг на самооценка. Освен това да хвалиш, не означава да ласкаеш. Означава просто да гледаш на него с желание да видиш по-доброто.
А ако той не заслужава похвала и всичко прави не както трябва, то какво изобщо правите заедно с този лузър? Напуснете го и не продължавайте агонията.

3. Не го унижавайте и не правете скандали пред други хора 😤

Изясняването на отношенията на публични места е табу! Все още живеем в общество, в което една жена понякога може да си позволи да бъде красива и лекомислена кукличка, но за мъжа публичният имидж е много, много важен. И когато неговата половинка, т.е. най-довереният човек, започва да подронва авторитета му пред приятели, колеги или дори сред непознатите в метрото, за него това е нож в гърба. Такова поведение той може и да ви прости, но никога няма да забрави. Да станеш причината той да изгуби авторитета си е най-голямата стратегическа грешка в отношенията. Бъдете сигурни. Така че оставете претенциите си и изясняването на нещата за вкъщи – заедно и насаме. Осмислете ги и вижте точка 1.

4. Не използвайте в обръщенията си към него умалителни 😺

Патенце, котенце, зайче… той не си представя себе си в такава светлина. Това е все едно той да ви казва „майко“ или „редник Джейн“. Представяте ли си? Оставете гальовните обръщения за специални интимни случаи.

5. Подкрепяйте увлеченията му, дори и най-идиотските 🤠

Желанието за съпротива на новите инициативи е заложено в природата на всеки човек, тъй като всяка система се стреми към равновесие. Но тук вие трябва да сте по-умни от природата. Каквито и да са неговите увлечения – риболов, свирене на тромбон, футбол, колекциониране на градински джуджета – изходете от реалистичната оценка на максимално възможните щети лично за вас и за семейното благосъстояние. Дразните се от неговите разходи за риболова или за градинските джуджета, които му доставят радост, но после се чудите защо той толкова яростно ненавижда вашите походи по обувните магазини. Е, може и двете тераси да са задръстени с градинските джуджета, но какво толкова? И така: ако не го цените и подкрепяте, ще го направи някой друг. И в този момент вие ще сте в слабата позиция.

6. Най-поразителният ви външен вид е за него, а не за фирменото парти 😍

Синдромът на ловеца, губещ интерес към уловения дивеч, е свойствен на жените не по-малко отколкото на мъжете. Това, че вече сте го впримчили в съжителство или брак, не значи, че той ще е влюбен във вас завинаги. Да, това е гадно и банално, но половината от моите пациенти мъже се оплакват от това, че жената до него е занемарила външния си вид след като отношенията са навлезли във фазата на сигурността.
След като на сватбената снимка сте били с руси къдрици и рози, а сега сте с безформена къса прическа и размъкнат гащеризон, не се сърдете, ако той е спрял да ви възприема като привлекателна дама. Още повече, ако за корпоративното парти се гласите и си купувате нова червена рокля, а вкъщи ходите в едни и същи дрехи с пастелни цветове, (които мъжките очи възприемат като бледи и асексуални). Това е много просто, но жените не престават да правят тази грешка.

7. Той е главният и точка 😎

Всъщност, това е толкова лесно… Основният проблем на феминистките, образно казано, се състои в опитите им да разтоварват вместо да танцуват. Дали е от еволюцията, от социалните нагласи или от възпитанието в повечето семейства, но на мъжа е отредена ролята да решава проблеми, да е лидерът, да е капитанът и т.н.
Това по никакъв начин не ви унижава, освен ако самите вие не решите, че искате да сте унизени. Една жена може да приеме подадената й ръка при слизане от автобуса като галантност, но друга – като намек за физическата й неспособност да прескочи локвата пред автобуса. Очевидно е коя се наслаждава на общуването с другия пол и коя страда от гнета на шовинистите.
Вие трябва да решите каква да сте. Подарете му радостта да бъде силният, да действа, да мисли и да играе първа цигулка. Позволете му той да води и танцът ще се получи. Дори и невинаги да е прав, после можете тихомълком да поправите нещата. Дори и лъвският пай да е ваш, ако го обичате, нищо не ви струва да изиграете сцената „Ти си моят герой…“
Реализирайте своето желание за власт на други места.

8. Говорете за важните неща направо, без намеци 🧐

Мъжете разбират от намеци, но най-често когато това са намеците на други мъже или такива, от които имат полза. За тях (може би с изключение само на японците) не е прието да се говори за нещата на езопов език. Ако той иска да продаде един мотоциклет на свой клиент, той ще каже: „Марката е известна, гаранционният срок е средният за пазара, ще ви дадем 7% отстъпка.“
Затова излагайте позицията си просто и ясно. Но не глобално. Не му казвайте: „Не ме обичаш вече, нали?“, а „Изморих се да събирам твоите риболовни червеи из цялата къща. Мама не ме отгледала за това… Намери си прислужница.“

9. Не го поставяйте в центъра на своята вселена и не изисквайте той да ви поставя в центъра на своята ☠️

Тук не говоря за искрената загриженост за взаимните потребности и за дълбочината на любовта помежду ви, а за изискванията за дребни неща. Половинчасовите празни разговори по телефона по пет пъти на ден дразнят всеки мъж. Психологическата зависимост от неговото мнение го ласкае, но също и го дразни. Затова не се опитвайте официално да му посветите живота си. Това го плаши. А упреците в липса на внимание в съчетание с безпредметни емоционални изблици много бързо ще го изморят, а вие ще останете с напразните вопли „неблагодарник такъв, аз дадох всичко от себе си…“ Няма нужда да му давате всичко. Предложете му най-апетитните части.

10. Научете се да готвите вкусно 😋

И гответе! Това не подлежи на обсъждане. Еквивалентът на „тя не готви“ е „той носи вкъщи по-малко пари от нея“.

БОНУС – една пикантна добавка:
Изпращайте сутрин мъжете си с пълен стомах и празни топки, за да си гарантирате завръщането му вечер! 🥰
Не ми благодарете…

Автор: Наталия Белоусова

Разкази с неочакван край…

На един заврян зет му омръзнало постоянното пилене на тъщата и решил да и скрои номер.
Използвайки времето, когато тъщата била на пазар, той прорязал отвор в масата в кухнята. Пропълзял под нея и си пъхнал главата в отвора. Покривката висяла до пода и скривала тялото му. Той предварително подготвил още няколко нещица – предварително облял с кетчуп всичко около главата си.
Сега си представете какво е видяла заядливата старица при влизането си в кухнята след пазара. На покривката локва кръв, а сред нея главата на зетя, с изплезен език и притворени очи.
Тъщата завила с такъв глас, че от тавана се сурнал лошо поставеният полилей е цапнал по тиквата любителя на живи сцени. Зетят, в интерес на истината, не припаднал, но започнал силно да крещи и псува. Тъщата, като чула как отрязаната глава на зетя псува на майка съвсем изперкала и метнала в главата току що купеният трилитров буркан с доматено пюре. Естествено, бурканът попаднал право в челото на шегаджията, което явно е било със здравината на бетонна плоча, защото бурканът се счупил и съдържанието се разпръснало наоколо, добавяйки допълнително цвят в картината. Зетят загубил съзнание и останал да си стои под масата, този път наистина приличайки на труп. Бабата, с вой, който прилича на воят на запушена кафемелачка се спуснала към полицейското управление, което било в съседна сграда. На пристигналите ченгата им станало лошо от апокалиптичната картина и дори се втурнали към вратата, когато главата, страшна и цялата в съсиреци си повдигнала клепачите, завъртяла очи и закрещяла:
– Мамо! Ваш`та мама! Мамка ви! Мамо!
Тъщата припада, а заедно с нея припада и едното от ченгетата, с по-слаба психика. Другият се оказал по-як и започнал да пелтечи към главата:
– Вие… Вие, значи такова, покажете си личната карта!
– Ей сега ще ти я покажа… – прошепнала главата. – Изчакай малко, да изляза и ще ти я покажа!
Очевидно възможността да види летяща из кухнята глава, която си търси личната карта, доста е впечатлила ченгето, защото той се спуснал към вратата с викове „Помощ! Вампири!” за подкрепление. Когато цяло отделение полицаи, с приготвени за стрелба оръжие се втурнали в апартамента, зетят все още цял облян в кетчуп, вече звънял в „Спешна помощ”.
Резултатът от това:
Тъщата получила хипертонична криза и повече не го закачала, той прекарал няколко денонощия в ареста за хулиганство. Единият полицай започнал да заеква, а другият да се усмихва глуповато когато види бутилки с кетчуп…

Нърд зтори…

Тя:
– Ще дойдеш ли в къщи довечера да ми преинсталираш windows-a?
Той:
– Ама, ти току що си купи лаптопа. Не ти трябва преинсталация.
Тя:
– Ти тъп ли си, или не разбираш от намеци?
Той:
– Тя не може да си преинсталира уиндоуса, пък аз съм бил тъп…

Блондинка се вози в експериментално такси, управлявано от робот, и си разсъждава на глас:
– Това е толкова странно, машина да управлява такси!
Роботът отговаря с метална интонация:
– Госпожо, аз бях бизнес робот от най-висок управленски клас. Работил съм за НАСА и ЦЕРН.
– И сега караш такси???
– Да, госпожо. Съсипаха я тая държава.
..

Издислав…

Момче и момиче лежат в леглото след бурен секс.
Момчето проговаря:
– Мисля, че това между нас не е любов…
– Какво искаш да кажеш!? Как така не е любов? Какво е според теб?
– Амиии, по-скоро е лек флирт…
Тя бавно повдигайки се на лакти го поглежда бясно:
– Три месеца само в дупето са лек флирт!?

Девизът на анестезиолозите: „Приспиването е безплатно, събуждането е с пари“
Девизът на ортопедите: „Счупеното носи щастие“
Девизът на кардиолозите: „Умри веднъж, но от сърце“
Девизът на уролозите: „По-добре да се напикаеш, отколкото да се насереш“
Девизът на нефролозите: „От камъни в бъбреците къща да построиш“

 

– Докторе, не мога да свършвам. Чукам жена си с часове, а оргазъм не получавам. Помогнете ми!
– Това е лесно, ще се оправи, но ми изглеждате много изплашен, постоянно се озъртате, защо?
– Жена ми ми каза „Ако отидеш на лекар за това, ще те убия!“

Тадуф Тадуф…

– Вчера претърпях тежък железопътен инцидент!
– Господи! Добре ли си?
– А бе, жив и здрав съм, ама… Чакай да почна отначало. Влизам аз в купето, а там – някакъв смотльо и жена му. А оная – някаква яка мацка с минижуп и изрязано потниче. И си личи, че ѝ се чука, та ѝ се реве! Докато пътувахме се скъса да ми хвърля мръснишки погледи и да ми прави многозначителни намеци. То не беше облизване на устни, то не беше чекнене на седалката с широко разтворени крака. А отдолу – без гащички, брат!
– Чакай сега, че нещо много се отплеснахме! Нали спомена нещо за тежък железопътен инцидент?
– Е, тъкмо бях стигнал до него, де! Та, значи, когато влакът влезе в тунел – погрешка изчуках смотльото…

Новите филмови заглавия в Перник

„Пич, къде ми е водата?“
„Ловци на душове!“
„Да се изкъпеш за 60 секунди.“
„Изкъпи ме, ако можеш!“
„Код: Спукана тръба!“
„Умивай трудно.“
„Банята на Оушън.“
„Мръсни и яростни.“
„Бани канят!“
„Индиана Джоунс и банята на обречените“
„Директорът на ВиК и философският камък“
„Властелинът на банята 1: Задругата на крана“
„Властелинът на банята 2: Двете водни кули!“
„50 нюанса кафява вода!“
„Сам вкъщи без вода“
„Апокалипсис Вода“
„Знам кого изкъпа миналото лято“
„Блатман“
„Смрад вкъщи“
„Досиетата ВиК-Перник“
„Похитителите на изчезналата Вода“
„Всички измиват Реймънд“
„Банята невъзможна“
„Къпещият се с вълци“
„Междузвездни тръби: Последният директор“
„Междузвездни тръби: Кметът отвръща на удара“
Приятно гледане!

Нощно заведение. Мъж кани на танц младо момиче. Както са прегърнати, той й казва:
– Хубава си, супер тяло, хубави очи, ама имаш дъх сякаш някой е срал в устата ти!
Младежът получава плесница.
След половин час пак отива при нея:
– Извинявай! Аз наистина те харесвам!
– Благодаря!
– Ей, ама само да не беше дъха ти! Сякаш някой е срал в устата ти!
Отново плесница.
Младежът отива за съвет при бармана. Бармана го скастря:
– Ти си голям тъпанар, бе! Как ще кажеш така да една жена!
– Ама то наистина мирише! Сякаш някой срал вътре в устата й!
– Гледай сега. Отиди пак при нея, извини й се, и я попитай: “Да не би да сте ходила на зъболекар?” Разбра ли?
– Окей! Ще опитам…
Отива пак при нея:
– Извинете, пак съм аз. Да не би да сте ходила днес на зъболекар?
– Да! – усмихва се момичето – Затова мирише. Сложиха ми мост!
– А, да, разбирам… И кой е срал под моста?

Видовете метъли се явяват на студентски изпит…

1. Tраш метъл: Студентът влиза залитайки в аудиторията, изяжда билета си, отговаря не по темата и си излиза.
2. Хеви метъл: Студентът пристига, яхнал чопъра, кьоркютук пиян, при влизането допива бутилка бира, хвърля я на катедрата, изтегля си въпрос, оригва се звучно, отговаря и си излиза.
3. Дет метъл: Студентът влиза, убива преподавателя и си излиза.
4. Прогресив метъл: Студентът пристига с китарата си и изсвирва 26-минутно соло, в следствие на което професорът умира от скука.
5. Глем метъл: Преподавателят пада от стола си от смях при вида на студента и му поставя отличен. Студентът събира козметични продукти от присъстващите момичета и оцветява изпитните билети в розово.
6. Грайндкор: Студентът пристига, минута-две размахва ръце и реве нещо нечленоразделно, след което си тръгва.
7. Ню метъл: Панталоните на студента се закачат за вратата и той не може да влезе в аудиторията.
8. Индъстриъл: Студентът пристига целият в кал и мръсотия, псувайки на майка, и охраната го изхвърля.
9. Готик метъл: Студентът пристига с черна карета, влиза в аудиторията, като си поправя грима и демонстрира патос, изпада в депресия и се разплаква. После си спомня за смъртта и още веднъж изпада в депресия. Изтегля си билет, вижда, че въпросите не са ИСТИНСКИ, и изпада в патосна депресия. Преподавателят също разбира това и също се депресира. Всички останали се депресират и заплакват. Изпитът не се състои, светът не е съвършен.
10. Пауър метъл: Студентът идва облечен в елфически доспехи, отговаря безпогрешно на абсолютно всички въпроси от билета и на въпросите на преподавателя, след което награбва най-красивата колежка и си тръгва с нея обратно към Омагьосаната Гора, яхнал бял еднорог.
11. Национал-социалистически метъл: Студентът влиза, облечен в нацистка униформа, следван от маршируващи колеги. Всичките кряскат „Хайл!“ с изпъната напред дясна ръка. Студентът изтегля билет, отговаря безупречно точно, но въпреки това не успява да вземе изпита, понеже идва полиция и го арестува.
12. Фолк метъл: Студентът влиза с игрива походка, облечен в разнородни парцали, свирейки на акордеон и следван от няколко подобни като него колеги с китара, цигулка, дайре и прочее. Всички студенти в аудиторията играят в ритъм, с изключение на преподавателя, който заспива от отегчение.
13. Християнски метъл: Студентът влиза, облечен в бяло расо, и приканва присъстващите да се покаят, защото Краят наближава. Колегите го повалят на земята и го заритват вкупом, а професорът с голямо задоволство му пише двойка.
14. Симфоничен метъл: Изпитът се провежда в огромна зала, където под съпровода на огромен оркестър студентът извисява прекрасен глас. Всички слушат прехласнати, забравили за какво всъщност са се събрали.

Нова религиозна секта в България – „Свидетелите на НОИ“. Вървят по улиците и питат:
– Вярвате ли, че ще доживеете до пенсия?

Добре дошли в Канада

Ето че съм в Канада! Очарован съм от тази страна. Прекрасно е. С нетърпение очаквам тези очарователни планини да се покрият със сняг.
14 октомври. Канада е най-прекрасното място на света! Вчера пътувахме извън града. Видяхме лосове! Толкова са чаровни и красиви! Тук наистина е раят на земята!
11 ноември. Утре се открива ловният сезон за лосове. Това е ужасно. Просто не мога да си представя, че някой може да вдигне ръка срещу тези мили, безобидни създания. Чакаме да завали снегът. Харесва ни тук.
2 декември. Най-сетне заваля сняг. Ура! Всичко е покрито с пухкаво бяло покривало. Сякаш сме в коледна картичка! Замеряхме се със снежни топки. Внезапно снегоринът мина покрай нас и зарина целия паркинг със сняг, но аз набързо го изчистих. Колко е хубаво тук! Обичам тази страна!
12 декември. Пак валя сняг. Снегоринът пак ми зарина целия паркинг.
19 декември. Цяла нощ валя. Не можах да почистя паркинга и закъснях за работа. Тук наистина е прекрасно, но вече нямам сили да чистя паркинга. Само да не беше този кретен със снегорина!
22 декември. Тази бяла гадост пак се сипа цяла нощ! Вече имам кървави пришки по ръцете и кръстът ме боли! Оставам с впечатлението, че този изрод със снегорина ме дебне из зад ъгъла и само чака да изхвърля снега от паркинга: Мръсно копеле!
25 декември. Merry Fu**in? Christmas! Пак този скапан сняг! Само да се докопам до гърлото на този кучи син със снегорина! Местните тъпаци изобщо не сипват сол по пътищата, човек може да се убие някъде!
27 декември. И пак валя цяла нощ! Трети ден не излизам от къщата, ако не броим всяко изскачане след снегорина. Не мога да мръдна никъде. Колата е някъде под снега, а някакъв идиот по телевизора обещава още 20 сантиметра тази нощ. Кретен! Ти знаеш ли колко лопати сняг са тия 20 сантиметра?!
28 декември. Онова кречетало от телевизора сбърка. Наваля 50 сантиметра. Този шибан сняг няма да се стопи до лятото! Снегоринът заседна пред нашата къща и говедото, което го кара, дотърча да ми иска
лопата! Казах му, че съм счупил вече шест лопати, разчиствайки след него, и сега ще счупя седмата в овчата му глава!
4 януари. Най-сетне измъкнах колата от снега и от паркинга!!! Отидох до супермаркета да напазарувам. На връщане някакъв проклет лос изскочи пред колата и ми разби цялата предница! Защо тия лaйнари ловците не избиха всичките лосове още миналата година??! По пътищата гъмжи от тези твари! Сега има да плащам 3000 долара за ремонт!
10 май. Край, заминавам за Флорида. Не мога да повярвам, че нормален човек ще се съгласи да живее в шибаната им Канада.

Малкият Принц и слънцето на Операционните системи

След дълго странстване Малкият принц стигна до едно странно слънце – слънцето на операционните системи.
На първата планета се виждаха само големи железни шкафове и безкрайнo много кабели, оплетени между тях. Още с кацането един глас попита Малкия принц:
– Login?
Малкият принц пристъпи от крак на крак и смутено се обади:
– Вижте, аз…
Гласът не му обърна никакво внимание, ами продължи нататък:
– Password?
Малкият принц отново опита:
– Ама какъв password, аз само…
Гласът отсече:
– Login incorrect! Login?
Малкият принц седна и се замисли. Изведнъж се сети за един номер, на който го бяха научили два ТИРа много, много отдавна. Изправи се, погледна гласа в очите (или поне там, където си мислеше, че са очите на гласа) и каза високо и отчетливо:
– Control-Break!
Изведнъж пейзажът недоловимо се разлюля и планетата сякаш стана малко по-приветлива на вид. Във въздуха пред Малкия принц се появи една пачка с долари и с очакване започна да се полюлява.
Малкият принц намери най-дебелия сноп кабели и тръгна по него, докато не стигна до една поляна, където на внушителен пневматичен стол с много ръчки, пружини, подпорки за крака, клавиатури и вратове пред един монохромен терминал се беше разположил длъгнест кльощав тип по бели гащи и бясно тракаше по клавиатурата.
– Здравейте! – обади се Малкия принц.
Длъгнестият тип подскочи и уплашено извика:
– Кой си ти? Защо и как влезе тук? Нали не си българин?
Малкият принц колкото се може по-учтиво отговори:
– Аз съм Малкият принц. Влязох… ъъъ… ей оттам. Не, не съм българин, разбира се. Аз съм французин.
– А, слава богу! – видимо си отдъхна длъгнестият. – За френски хакери още не съм чувал. Но все пак, неприятно е да те хванат по бели гащи.
– А ти кой си? – попита Малкият принц.
Длъгнестият поизпъчи гърди и отвърна:
– Аз съм Системният Администратор.
– И какво правиш? – се заинтересува Малкият принц.
– Администрирам системата, как какво!
– Коя система? – учудено погледна принцът.
– PTG CTE Planetix Mark V Release VI v.17.11.43.01-sigma! – изстреля на един дъх Администраторът и се втурна в ново бясно стакато по клавишите.
– Аха… – измънка Малкият принц. След малко се поокопити и попита:
– И какво значеше това с амнидистрирането?
– Администриране. – поправи го Администраторът. – Ами… какво… настройваш онова, бъзикваш това, гледаш потребителите какво правят, усъвършенстваш системата…
– Коя система? – се канеше да попита Малкият принц, но се спря навреме.
– … даваш права, отнемаш права, включваш нови потребители…
– А много потребители ли имаш? – се заинтересува Малкият принц.
Администраторът погледна обидено и каза:
– Planetix е много усъвършенствана система. Може да поддържа едновременно 10Е6 потребители, 10Е8 процеса, 10Е10 нишки, 10Е12 адреса за поща, 10Е14 външни устройства и… Ето, например, сега тъкмо инсталирах новата луна…
Малкия принц го прекъсна:
– Всъщност исках да попитам колко потребители имаш в действителност?
– Ъъъ, ами не много…, ами… аз – това прави едно, root – две, postmaster – три. Значи ти си четвъртият. Не, какви ги приказвам, ти си хакер, а не потребител. Но трима са дружина, както знаеш, и аз се справям с много добре.
– С какво? – май беше забравил Малкия принц.
– С администрирането.
– И как я администрираш?
– Ами настройвам я.
– Защо?
– За да работи по-добре.
– И какво ще стане, като заработи по-добре?
– Ами ще ми бъде по-лесно.
– Кое?
– Да я администрирам!
Малкият принц реши, че няма какво да разбере повече от длъгнестия Администратор, ритна пачката долари и излетя.
На следващата планета Малкият принц едва намери място за кацане. Цялата повърхност беше заета от огромни гардероби с дискети, натъпкани до отказ, с полуизбледняла номерация в единия ъгъл на вратата. Малкият принц се запровира в посоката, в която мислеше, че е видял от Космоса да грее екран, и не след дълго намери обитателя на планетата. Той се държеше малко странно: непрекъснато подскачаше от гардероб на гардероб и ядеше бонбони, сладоледи, ябълки и диамантени пръстени, които се появяваха по гардеробите, които от своя страна непрекъснато се движеха нагоре-надолу, напред-назад, наляво-надясно и навчера-наутре.
Малкият принц се изкашля учтиво и собственикът го забеляза, скочи от най-високия гардероб, спря за малко във въздуха, за да си напише името в някакъв списък, и се спусна точно до принца.
– ЗДРасти, ИМаш ЛИ НЯКакви НОви ИГри? – попита той.
Той говореше малко странно – произнасяше само първите няколко звука от всяка дума и едновременно с това подритваше един папагал, който седеше до левия му крак и при всяко подритване довършваше думата.
– Ъъъъ, не, кой си ти, и защо говориш толкова странно? – опита Малкия принц.
– Аз съм Събирачът на игри, и ето това е списъкът на игрите, които притежавам – гордо заяви обитателя на планетата и бутна в ръцете на Малкия принц нещо, което щеше да прилича на средновековен свитък, ако не беше дебело колкото телефонен указател. – А говоря така заради съвършената си планетна система.
– Каква е пък твоята планетна система? – недоверчиво попита принца.
– 4Planet – с блясък в очите каза Събирачът. – Това е най-удобната система за всяка планета, каквото и да казват Ябълчаните. Погледни небето!
Малкият принц погледна към небето и видя, че оттук звездите се виждаха в най-различни цветове.
– Сините са на приятели, от които мога да вземам игри, червените на хора, които още не са ми върнали дискетите, зелените на хора, които не обичат да играят, а оная голямата, жълтата, в десния край е на един познат Слон. Аз сам съм си ги означил така, но без 4Planet всичките щяха да изглеждат еднакви!
– Аха – каза Малкият принц. – А може ли и аз да опитам с папагала?
– Разбира се – каза Събирачът и се дръпна.
Принцът боязливо се приближи до папагала и каза:
– НАИстина, ДОСта Е УДОбно ТАка. НО НЕ СТАват ЛИ НЕДОРасляци, ИСКам ДА КАЖА НЕДОРАЗУМЕНИЯ?
– Е, свиква се. Та кажи сега, имаш ли някакви нови игри?
– По-скоро не – призна си Принца.
Събирачът изведнъж стана недружелюбен.
– А дискети поне носиш ли си?
– Нннне.
– И за какво си дошъл тогава? Да не мислиш, че ще ти дам нещо на мои? А, не, мой човек, писна ми от такива като тебе! – каза Събирачът, извади една огромна пушка и застреля Малкия принц с един пиксел.
Когато Малкият принц дойде на себе си, отново беше в Космоса. Той се помота насам-натам и реши да огледа и останалите планети. Следващата привлече вниманието му отдалеч, защото беше боядисана в ярки цветове. „Ако това им е планетата, как ли им изглеждат дъгите“ зачуди се Малкият принц. Когато планетата се завъртя, той видя, че от другата страна нещо от нея липсва, сякаш е нагризана. Малкият принц избра място за кацане по-надалеч от огромния кратер. Първото нещо, което го посрещна на планетата, беше нещо като мъгла, която сякаш му се усмихваше. След това мъглата се разсея и той се видя обкръжен от дузина туземци с щастливо-глуповати изражения. В краката им се мотаеха съответния брой мишки, с които нещо явно не беше наред.
Когато Малкият принц се вгледа по-внимателно, разбра, че горките животинки са еднооки. Пейзажът изглеждаше горе-долу така: През цялото небе, кой знае защо, се беше проснал надпис:
Файл Редактор Преглед Етикет Сервиз а ниско над хоризонта се вееше българско знаменце. В далечината се виждаше невисока планина, на която с големи букви пишеше „Планината ми“.
От нея извираше река, на дъното на която със сребърни камъчета беше написано „Реката ми“. Дърветата, камъните и всичко наоколо изглеждаше някак плоско, сякаш художникът не е имал време да го дорисува.
Предводителят на туземците се приближи до Малкия принц, поклони се доземи и изрече:
– Привет, страннико! Добре дошъл в щастливата земя на Ябълчаните!
(„Ябълчани ли? Това не ми ли напомня прекалено много на Смърфовете, Плодчетата, Малчовците или каквибяхатамощеонезирисуваните?“ – помисли си принцът.)
– Никъде животът не е тъй лесен, както тук! Ние по цял ден като безгрижни птички божии пеем и танцуваме, а като поискаме да стане нещо, нашите приятели мишките са с нас. Гледай само!
Предводителят на Ябълчаните срита мишката си (Малкият принц можеше да се закълне, че е улучил точно нещастното и единствено око), която се защура наоколо и изведнъж ухапа земята. От нея се показа един гол пън. Мишката скочи върху него и го захапа. От пъна изскочи високо и стройно дърво. Мишката се затича по един от клоните му и отново захапа. На клона израстна ябълка. Мишката прегриза дръжката й и двете заедно тупнаха в дланта на Предводителя. Той погали животинчето и го пусна на земята, а ябълката лакомо захапа.
– Ето, така си живеем ние. Искаш ли да опиташ и ти? Ще бъдеш осигурен с ябълки до края на живота си. Ако нещо не ти е ясно, само попитай. Предводителят хвана мишката си за опашката, погледна я в окото и каза:
– Мишчице, иди разбери какво е онова там – и й посочи един храст.
Мишката отново се хвърли напред и захапа нещо в основата на храста. От ухапаното място започна да излиза тънка струйка дим, която се събра на нещо като облаче на метър над храста. В облачето се появиха думите: „ТОВА Е ХРАСТ“.
– Ето, виждаш ли? – засия от радост Предводителят. – Само попитай и всичко ще разбереш. Искаш ли ябълка?
Междувременно всички присъстващи Ябълчани се бяха нагостили с по една, а някои и с по две ябълки, та Принцът реши да покапризничи:
– А круша не може ли?
– Какво е круша? – объркано попита Предводителят.
– Ами… едно такова… расте по дърветата… и се яде. – се помъчи да обясни Принцът.
– Значи това е круша. – каза Предводителят и изпрати мишката си за още една ябълка. – Искаш ли? – и я подаде на Принца.
– Нененене, това е ябълка. Аз искам круша.
– Ооо, защо се притесняваш за такива подробности? Нали можеш да я получиш съвсем лесно и удобно? Освен това, ако останеш при нас, скоро няма да искаш нищо друго освен ябълки и вода, а вода има в Реката Ми.
– Нененене, благодаря! – започна да пристъпва назад Принцът. – Май вече е време да си тръгвам. Хайде, ще се видим друг път.
– Недей! Спри! Не можеш да си тръгнеш просто така! – каза Предводителя и направи някакъв знак.
Дърветата и храстите изчезнаха, а Ябълчаните залегнаха на земята и покриха главите си с ръце. На небето се появи огромен надпис:
„СЕГА ВЕЧЕ МОЖЕ ДА НАПУСНЕТЕ ПЛАНЕТАТА“
Малкият принц излетя, мислейки си, че ябълките не изглеждаха всъщност толкова лоши, колкото… някак си… *плоски*.
Следващата планета малко приличаше и малко не приличаше на Щастливата планета на Ябълчаните. Тя не беше разноцветна, а чисто синя, за сметка на това не беше просто нагризана, а отрязана наполовина като с нож.
Малкият принц кацна в полукълбото и веднага към него се втурна полугол човек с налудничав поглед и се нахвърли с въпроси:
– Ти нали не си от ония от PlaNT?
– Не, кои са те?
– И никога не си чувал за тях?
– Не, кои са те?
– Ох, дано наистина са измрели. Дано са измрели. Трябва да са измрели. Всички приятели ми казват, че са измрели. А ти кой си?
– Аз съм Малкият принц. – каза принцът и се поогледа. Докъдето стигаше погледът, земята беше твърда и синя, само тук-таме имаше по някоя картонена планина или дърво, подпряни отзад с пръчка.
– Защо планетата ти е половинка? – попита той.
– Ами това е планета, управлявана с PT/2 Hyperjump. – гордо заяви налудничавият.
– И какво е PT/2 каквобешетам? – заинтересува се принцът.
– Kак? Нима не си чувал? PT/2 е най-най-най-истинската и най-най-най-стабилната планетна система, с истинска многопланинност, многоречност и многоураганност, многоокеанност, мно… – и налудничавият се строполи на земята, бълнувайки нечленоразделно за „най“ и „много-товаилионова“.
Когато се свести, Малкият принц го попита:
– А защо тогава нямаш нито една планина и нито една река?
– А това какво е?
Малкият принц отиде до най-близката картонена планина и я ритна. Тя се сгромоляса.
– Е, да, тези ги получих с планетата. Други още никой май не прави. Но ще започнат да ги правят и ще видят тогава ония от PlaNT!!! – заплаши с юмрук небето налудничавият. – Само моята планета има вградена връзка с INTERplaNET!
– О, това е наистина интересно. – каза Принцът. – А може ли да се обадя вкъщи да питам как е розата?
– Ъъъ, всъщност не… още не съм си прокарал телефон.
В този момент страхотно земетресение разтърси синята планета. Всички картонени планини и дървета изчезнаха, а най-странното е, че изчезна и налудничавият. Настана гробна тишина. Малкият принц почака малко и тъкмо беше решил да си тръгва, когато се чу гръмовно щракване, след това в недрата на планетата сякаш нещо огромно се завъртя и тихичко засвистя. Запримигваха разни звезди, метеорити прехвърчаха през небето, някакъв глас тихичко мърмореше числа и след десетина минути започнаха да се появяват картонените неща. Накрая от въздуха се материализира налудничавият и обясни:
– Е, първо трябва да се понастроят някои неща, после става много стабилна. Аз явно още имам какво да оправям. Ще ме извиниш, нали?
Той отвори един капак в синята земя и се хвърли да човърка нещо с огромна отвертка.
Малкият принц реши, че няма нужда да се сбогува, и излетя.
Последната планета от системата всъщност беше доста голяма група от планети. В средата се мъдреше един газов гигант, в чиито вид имаше нещо гръцко, около него обикаляха две планети – едната приличаше на Земята, хранена със стероиди, а другата, по-малка, имаше доста силициев (или силиконов – зачуди се принцът) вид. Последната, най-далечна, сякаш току-що присъдединила се планета от системата беше синя, съвсем като планетата-половинка, но върху нея имаше надраскан знак, който приличаше на емблемата на Макдоналдс, и тя фучеше наоколо, сякаш искаше да впечатли всички с бързината си.
Малкият принц реши да се насочи към земноподобната планета. Още когато навлизаше в атмосферата, го посрещна едно триумфално „ТА-ДАА!!!“. На повърхността го имаше само един посрещач, който каза:
– Добре дошли на Planetium, първата планета от системата PlaNT. Аз ще бъда вашият гид. Следвайте ме.
Малкият принц не успя да възрази, че не се нуждае от никакъв гид, защото беше буквално повлечен към близкия град.
Градът никак не приличаше на град, защото се състоеше само от офиси. Във всеки офис имаше по четири джуджета, които трескаво правеха гъбки, фиданки, хълмчета и водопади, плажове, палми и голи туземки, а и на четирите стени на офиса беше закачен един и същи портрет на някакъв млад тип с очила, пуловер и самонадеяна усмивка.
– Кой е този? – попита Малкият принц.
– Ще те отведем при него. – отвърна гидът – и ще разбереш.
В центъра на града имаше огромен парк, в него – огромна вила, зад нея – огромен басейн. Посред басейна плуваше надуваемо бюро, а на него седеше типът от портретите и бясно попълваше чекове – на всеки чек пишеше една единица, подписваше се със замах, късаше го и го хвърляше на счетоводителите, които, маскирани като акули, бяха навсякъде в басейна.
– Здравей! – покашля се Малкият принц.
– О, здравей! – отвърна типът.
– Кой си ти? – попита Малкият принц.
Видимо заинтригуван, очилатият тип скочи иззад бюрото, загуби равновесие, цопна във водата, доплува до брега, излезе до Малкия принц и го заоглежда от всички страни.
– Ама ти наистина ли не ме познаваш? – попита.
– Не. – отвърна Малкият принц.
– Тук ще се търкалят глави на рекламни агенти! – изкрещя очилатият към околните дървета. Короните им се разклатиха и от всяко дърво паднаха две-три отрязани глави и се затъркаляха панически по-надалеч от басейна.
– Аз съм Гил Бейтс, най-преуспяващия планетолог, който някога се е раждал и бях казал на тия некадърници да няма човек в Галактиката, който да не ме познава по-добре от чичо си! А ти кой си?
– Аз съм Малкият принц. – каза Малкият принц и си помисли, че ако смята да продължава със странстванията си, няма да е зле да си приготви табелки със стандартните реплики.
Към двамата се дотича оплешивяващ човек на средна възраст с вид на специалист по маркетинг и каза:
– Гил, открихме малка групичка планетолози в астероидния пояс, които отказват да прекратят работата по прехвърлянето на техния модел водопад за PT/2. Какво да правим?
– Както обикновено – обстрелвайте ги със златни кюлчета, докато се предадат. Ако не помогне, говорете с жените им.
– Ти си гений, Гил! Такова мъдро бизнес-решение светът не познава! – извика специалистът по маркетинг и заприпка обратно към вилата.
Малкият принц се сети какво му се струваше чудно в чековете и попита:
– Ъъъъ, господин Бейтс, защо всички чекове, които подписвахте, бяха за един долар?
Гил Бейтс се усмихна самонадеяно и заприлича на портрета си.
– Аз просто винаги оставям бизнес-партньорите си да попълват нулите, момчето ми. Ако правиш така, бизнесът ти никога няма да пропадне!
– А, ъъъъ, господин Бейтс, защо сте толкова богат?
– Ами, момчето ми, много просто. Аз правя най-хубавите птички във Вселената. Обаче моите птички живеят само в моите дървета, които пък растат само на моята пръст, разстлана само на моито планети. И хората всъщност ми дават чекове с една двойка и ме оставят аз да попълня нулите. Ъъъъ, момчето ми, искаш ли една птичка?
Малкият принц панически се втурна да бяга, но тревата се надигна и оплете глезените му, лалетата с протегнаха и опънаха ръката му, мравките го ужилиха и той стисна пръсти, откривайки в тях писалка, и преди да разбере какво става, вече беше подписал договор за закупуване на птичка.
Когато се върна на планетата си, там го чакаха стотина кашона с надписи „Чупливо“ и „Това да бъде отгоре“. На първият кашон пишеше „PlaNT 1/132: изкопай дупка, пусни това семе в земята и кажи SETUP“.
Малкият принц се поколеба малко и направи това, което му казваше кашона.
След няколко дни тераформирането беше завършило и планетата изглеждаше *почти* като едно време, само че всяка сутрин при изгрев под слънцето се появяваше надпис Microsphere Corporation.
Освен това се въртеше три пъти по-бавно от преди.

YE
––––––––––––––––––––––––-
1-2 април 1995, София

Домашни неволи…

Съпругата почиства къщата. Звъни се на вратата. Отваря тя, а на прага стои непознат мъж:
– Добър ден. Моля да ме извините за любопитството, но имам един въпрос. Какво е отношението ви към аналния секс?
Жената, разбира се, възмутено тръшва вратата.
На следващия ден пак се звъни. И отново същия мъж:
– Здравейте, отново. Ще ме прощавате за безпокойството, но се питах… харесвате ли 69?
– Изчезни! Ще извикам полиция!
Звънене на следващия ден. И всичко пак се повтаря:
– Знам, че малко странно ще прозвучи, но все пак… по време на секс харесвате ли да ви говорят мръсотийки?
– Мисля, че прекали. Още днес ще разкажа всичко на мъжа си. Ти посмей пак да ми дойдеш!
Вечерта жената действително разказала на мъжа си всичко, което се случило през последните дни. Той помислил малко и казал:
– Утре мога да си остана в къщи и да не ходя на работа. Ако този се домъкне пак, просто го задръж на вратата и ме викни да дойда аз да се разбера с него.
На следващия ден всичко тръгва по план. Звъни се и пак същия непознат:
– Здравейте госпожо, много се радвам да ви видя. Вчера не остана време да ви попитам относно оралния секс?
– Обожавам го!
– А за аналния?
– И него също!
– А 69?
– Любима!
– А… садо-мазо?
– Без него не мога!
– Много интересно! А защо след като мъжа ви разполага с всичко, от което има нужда, продължава да спи с моята съпруга?

За Червената шапчица и други животни…

Върви Червената шапчица из гората. Седнала на една полянка да похапне, после полегнала на сянка и неусетно заспала дълбоко. Като се събудила открила, че е без гащи. До себе си намерила бележка:
„Червена шапчице – вече не си девствена.
Подпис: Големият лош вълк“

Разплакала се Червената шапчица и отишла на потока да се подмие. Там една красива водна лилия замирисала така упояващо, че Червената шапчица припаднала на брега. Като се събудила била цялата с разкъсани дрехи и открила нова бележка:
„Червена шапчице – ти вече никъде не си девствена!
Подпис: Трите прасенца“

Ревнала тя и хукнала по пътеката. Обаче си ударила главата в един нисък клон и загубила съзнание. Събудила се цялата гола и лепкава. Намерила и бележка:
„Червена шапчице – ти си ебахти курвата!
Подпис: Али Баба и 40-те разбойника“

Тотално депресираната Червена шапчица тръгнала да се самоубива – изяла някаква гъба и заспала упоена. Събудила се, до нея били дрехите и, зашити. На бележката до тях пишело:
„Червена шапчице – ти отново си девствена.
Подпис: Храбрия шивач“

Зарадвала се Червената шапчица, засмяла се и тръгнала пак из гората. Но се спънала и при падането си ударила главата. Като се свестила била почистена и превързана, намерила и чистите си гащички с бележка:
„Изпрано и изгладено.
Подпис: Тимур и неговата команда“

А беше едва понеделник – очертаваше се интересна седмица…

Алелуя!

Дядо поп цяла вечер прави секс с младо момиче.
На сутринта момичето го пита:
– Дядо попе кажи не те ли изтормозих с тази моя тясна пичка?
Дядо поп и отговорил:
– Не се притеснявай, чадо – дядо поп за мъки е роден…