Уважаеми дами,
ако един мъж ви сваля, а и вие го харесвате, не се дърпайте, а му кажете „Да!“ и си легнете веднага с него.
Да не стане както с една моя позната, дето се правеше на интересна:
Днес не мога! Утре не искам!
И след две седмици го срещна в Lidl, вече женен и с тригодишна дъщеричка…
Ебаси историите
Международен експеримент
– Ще ти се обадя, мила!
– Но… ти ми нямаш номера!?
– Ако ни е писано да сме заедно, ще го налучкам!
За ползата от статистиката
Разбираш, че си вече голям, за да празнуваш на първи юни когато се качиш на дървото да береш череши, а съседите си помислят, че ще се бесиш…
Баща подари на дъщеря си за бала изкуствен интелект вместо изкуствени цици…
Лична драма
Някакъв тип се родил дефектен. Вместо гъз имал каса бира. Супер проблем – навсякъде гаври, никакъв полов живот, че деба и шишета – дрънчат, абе въобще – мизерия. Половината доктори гледали недоумяващо останалите се заливали от смях. Пича много депресиран. Една от поредните безсънни нощи се разхождал по плажа във Варна и срещнал някакъв беловлас старец. Разказал му своята трагедия, старецът много внимателно го изслушал, погладил се по брадата и му казал:
– Синко, знам какво трябва да направиш. Сутринта иди на изгрев слънце, свали си гащите, легни по корем и лежи така поне два часа.
Пича, бил пробвал всичко, отишъл сутринта по изгрев слънце, свалил си гащите, легнал по корем и като го напекло слънцето – …бирата станала на гъз!
Телефонистка вдига телефона и от другата страна се чува мъжки глас:
– Ало, мината ли сте?
– Мината съм, ама не от Вас…
В първоначалния си вариант Кама Сутра била наръчник по гръко-римска борба. Но някой шегобиец дорисувал пишки и те така…
Когато гледате заедно
– Господине, какво е семейното ви положение?
– Непоносимо, госпожо, непоносимо…
Тибетски промоции
– Муцка, как си?
– Мани, мани, много съм зле…
– Що ма, кво се е случило?!
– С мъжа ми, Кире, не сме правили любов от три месеца… Вече не знам какво да правя… Отчаяна съм…
– Споко, аз имах същия проблем, но му купих едни специални чорапи – най-великият афродизиак в света… Шият ги тибетски монаси от някаква много специална вълна… Пешо, откакто ги носи, всяка вечер нахлува вкъщи, хвърля си дрехите,
захапва ме за шията, после ме мята на леглото и правим най-дивата любов на света… Изпращам ти адреса, където ги продават.
След няколко дни двете пак се чули…
– Какво стана бе, муцка? Доволна ли си?
– Още по-лошо стана… Купих му чорапите… Обу ги и като се върна от работа, нахълта вкъщи, хвърли си дрехите, отвори хладилника, извади най-голямата краставица и си я …заби отзад…
– Леле, муцка… Ама ти каза ли им, че ги искаш за мъжа си, а не за теб?!
– Скъпи, мама пристига на 22 юни. Самолетът е в 4ч. сутринта.
– Ебаси! Също като германците през 41-ва…
След 2000 години римляните отново арестуваха Джийзъса...
– Откога работите в нашата фирма?
– От момента, в който ме заплашихте с уволнение!
Фарадей освен гениален британски учен, е също така един от най-често използваните изрази и задавани въпроси в Шабла…
– Спортуваш ли?
– Сексът брои ли се?
– Да.
– Не.
Кастинг за ханъма
Подарък за спомен
Среща на наборките
НАГЛАТА ЖЕНА
Режисьорът на документалния филм „Земята е плоска“ отказа да вземе наградата “Златен глобус”…
За умните и красиви… кокошки
Иванчо – приказки за програмисти…
На Иванчо са му дали 3 ябълки.
Той е изял 2.
Колко ябълки има Иванчо?
Мислите си че 1?
Ама никъде не е казано, колко ябълки е имал Иванчо преди да му дадат 3-те.
Извод – нулирайте си променливите!
Иванчо има 3 ябълки. Дали му още 3. Той изял 2. Колко ябълки има Иванчо?
4? Неееееееееее! 6! Двете ги е изял един ден по рано.
Извод – синхронизирайте си нишките!
Иванчо имал 5 ябълки. Изял 2. Колко са му останали?
3? Нееее! Той не е ял свои ябълки! Пак има 5!
Извод – защитавайте си адресното пространство!
На Иванчо му дали 3 ябълки. Той ги изял.
На другия ден дошли да му ги искат, защото били дадени само за съхранение.
Извод – четете си спецификацията.
– Как е положението, Джеймс?
– Илон Мъск щял да идва, сър.
– Така ли, Джеймс?
– Вече му викат Рицина, сър.
– Какво искаш да кажеш, Джеймс?
– Направо се насраха с него, сър.
Извадки от дневника на Зигмунд Фройд
28 февруари 1899
Днес при мен беше госпожа Рихтер и проведохме поредния сеанс. Накарах я да легне на кушетката и да ми разкаже сънищата си. Господи, какви прасци има тази жена! Тайно се надявах да каже, че ме е сънувала. Уви, не! Сънувала, че я гони едър бик само с един рог, ама мноооого голям! Опитах се да извъртя нещата в моя полза и да я убедя, че големият рог е символ на мъжкия член. Попитах я дали не свързва бика с някой неин познат, а тя ме нарече „мръсник“. Закани се, че няма да стъпи повече при мен!
11 март 1899
Днес не дойде никой, затова се отдадох на теоретична работа. Решил съм да докажа научно, че всички човешки действия са породени от сексуален мерак. Сега търся научен термин за „мерак“. Все пак обществото е твърде консервативно и едва ли би приело нещата да му се казват право в очите. Освен това ще ме обвинят, че хипнотизирам клиентите си с цел да слушам мръсотии. Но какво да направя като нямам пари за еротични телефони?
31 март 1899
Посети ме генералшата Цимер. Генералът напоследък се държал доста хладно с нея. От пламенен любовник се превърнал в безразличен съквартирант. Всички опити на съпругата да го прелъсти били безуспешни. „Виси му като магарешка опашка“, изплака госпожа Цимер.
– Хм, опашка ли казахте? – придадох си замислен вид и се направих, че записвам нещо в тефтера си. Този генерал е пълен идиот! Да имаш такава жена и да не я употребяваш! Е, прасците й не са толкова хубави като на госпожа Рихтер, но пък какъв задник вади!
Предложих на генералшата да легне на кушетката, за да й помогна. Без капка свян тя започна да се съблича и не спря до момента, в който остана чисто гола.
– Хайде, докторе, помогнете ми! – изстена тя с глас, който би вдигнал и най-безутешната магарешка опашка.
В този миг аз осъзнах, че съм изправен пред страшен избор – между природата и науката.
Науката отстъпи.
2 април 1899
Хазайката ми госпожа Бунте пак ми вдигна скандал за наема. Обясних й, че скоро ще съм прочут учен и ще имам много пари, но тя е непреклонна. Все пак каза, че можела и да почака, ако съм й направел от „оная магия, дето съм направил на генералшата“. Явно е подслушвала дъртата вещица.
Притеснявам се обаче дали кушетката ще я издържи – тая свиня тежи над 150 кила.
14 април 1899
Отново писах. Още не съм измислил невинна дума за „мерак“. Колебая се между „лабудо“ и „болидо“. Първото обаче ми звучи като порода маймуни, а второто май че е някакъв автомобилен термин. Трънлив е пътят на учения!
Седнах да препрочитам любимия си Софокъл. „Едип цар“. Бе, тоя Едип си е ебал мамата! Много се развълнувах. Като се замисля, майка ми също ставаше… Въпреки, че беше с мустаци и имаше повече брадавици, отколкото е прилично, трябва да си призная, че често съм я сънувал гола. Какво ли означава това?
25 април 1899
Днес внезапно дойде госпожа Рихтер. Извини ми се, че се държала грубо с мен миналия път и каза, че вече ми има пълно доверие, особено след като разбрала как съм помогнал на генералшата. Значи вече се е похвалила, мръсницата…
„Аз, слава Богу, нямам подобни проблеми“, каза Рихтер, „но ме измъчват тревожни кошмари и искам да ми ги разтълкувате“.
Поканих я да легне на кушетката и взех тефтера си. Сънят, който ми разказа, бе твърде красноречив.
„Лежах на железопътни релси в мъглив ден. Изведнъж чух локомотивна свирка. Към мен с огромна скорост летеше мощен влак. Опитах се да стана от релсите, но не можех. Разпищях се от ужас, но в мига, в който локомотивът ме докосна, тялото ми се превърна в дълбок тунел и влакът тържествено влезе в мен. Изпитах огромно облекчение…“
За мен всичко беше ясно. Но как да й го кажа? Дали няма отново да я обидя и да се лиша веднъж завинаги от гледката на прекрасните й прасци?
– Ъ-ъ-ъ….доколкото бих могъл да разтълкувам съня ви, госпожо… – запънах се.
– Аз не искам да го тълкувате – прекъсна ме тя. – Искам да ми кажете как да сънувам такива прекрасни неща всяка нощ.
Усетих, че авторитетът ми ще рухне, ако не дам задоволителен отговор, затова се опитах да сменя темата. Сетих се за „Едип цар“.
– Госпожо Рихтер, случвало ли ви се е да сънувате, че осъществявате интимен контакт с майка си?
Гледах тъпо ухилен пациентката си, а тя стана и ми удари такъв шамар, че тефтерът ми изхвръкна през прозореца. Този път мисля, че я загубих завинаги. Егати комплексарката!
26 април 1899
Госпожа Бунте влезе в стаята ми под предлог, че намерила тефтера ми и искала да ми го върне.
– Ровила сте в личните ми записки? – креснах й аз възмутен.
– Да, но да си призная нищо не разбрах. Какво е „либидо“, някакво горско животно ли? Либидо ли каза? Бинго! Това е думата. Запрегръщах дебелата си хазайка в пристъп на неударжима радост.
– Ей, Зиги, нека първо легна на кушетката – палаво каза тя.
5 септември 1899
Отново препрочитам „Едип цар“. Дали е изпитвал наслада, когато е обладавал майка си? И защо, щом чак толкова се разкайва, не си отреже оная работа, ами си избожда очите? Дали пък Едип не е самият Софокъл? И ако е така, не е ли сфинксът литературна проекция на проклетата Софокълова хазайка?
27 декември 1899
Пак дойде генералшата. Разрева се още на вратата. Хванала мъжа си на калъп с коледната елха.
– Беше целият избоден от игличките, но ръмжеше от страст – изхлипа госпожа Цимер. – А когато брадата му пламна от свещичките, направо изпадна в екстаз.
„Какво правиш, Карл?“, попитах го, а той ми каза, че най-после си намерил гореща партньорка. И ако се съди по опърлената му брада, май беше прав.
Кажете ми, доктор Фройд, аз студена ли съм? – тъжно попита тя, докато си сваляше роклята.
Установих, че не е.
15 януари 1900
Госпожа Рихтер пак наруши обещанието си и дойде да ми разправя перверзните си сънища. Сънувала, че е тресавищи и в нея затънал цял керван камили. Е, това вече е ужасно неприлично.
5 февруари 1900
Теорията ми за Едиповия комплекс се оказа вярна. Днес, докато утешавах госпожа генералшата, я попитах:
– Кажи ми скъпа, не ти ли напомням с нещо на баща ти?
– На баща ми – не, но адски ми приличаш на Едип цар – отвърна тя.
Бай Агоп и Духът
КРЪЩЕНЕ
– Скъпа, ще ми дадеш ли нещо за гърлото?
– Разбира се… нож или въже?
Разговор на американско дете с баща му преди 20 години
– Тате, защо трябваше да нападаме Ирак?
– Защото имаха оръжия за масово поразяване.
– Но инспекторите нали не откриха никакви оръжия за масово поразяване?
– Това е защото иракчаните ги крият.
– И за това нахлухме в Ирак?
– Дам… Инвазиите винаги вършат по-добра работа от инспекторите.
– Но след като нападнахме, ПАК не намерихме оръжия за масово поразяване, нали?
– Това е, защото са много добре скрити. Спокойно, ще намерим нещо. Най-вероятно точно преди изборите 2004 година.
– А тате, защо им беше всичкото това оръжие за масово поразяване на иракчаните?
– За да го използват по време на война, глупчо.
– Обърках се, тате. Ако са имали толкова много оръжие, и са възнамерявали да го използват, нямаше ли да го използват по време на войната с тях?
– Ами, очевидно не искат никой да разбере за съществуването на тези оръжия, и затова предпочитат да мрат с хиляди, вместо да се бранят.
– Ама и това не разбрах. Защо ще искат да умират, когато имат толкова много големи оръжия, с които можеха да се отбраняват?
– Ами това е различна култура, сине. Трудно се разбира.
– Абе не знам за теб, но аз си мисля, че изобщо са нямали никакви оръжия, както уж разправяше нашето правителство.
– Ами… Знаеш ли, не е толкова важно дали са имали или са нямали такова оръжие. И без това си имахме причина да ги нападнем.
– И тя е?
– Ами дори Ирак да няма оръжия за масово поразяване, Саддам Хюсеин беше зъл диктатор, което е още една добра причина да ги нападнем тяхната държава.
– Защо? Какво прави злия диктатор, че е ОК да ги нападаме?
– Ами, ако не друго – той изтезаваше собствения си народ.
– Както правят в Китай?
– Не сравнявай Китай с Ирак. Китай е добър икономически съперник, където милиони хора работят като роби в фабрики и цехове за да правят американските корпорации по-богати.
– И щом една страна си измъчва хората в името на американските корпоративни интереси, значи е добра страна, нищо че си измъчва хората?
– Точно.
– А защо са измъчвали хората в Ирак?
– Заради политически престъпления, най-вече за критика към правителството. Хора, които го критикуват ги изпращат по затвори и ги изтезават.
– Ама не е същото в Китай?
– Казах ти, в Китай е различно.
– И каква е разликата между Китай и Ирак?
– Ами ако не друго, Ирак се управляваше от партията на Баските, а Китай са комунизъм.
– Едно време не бяха ли лоши комунистите?
– Не… само кубинските комунисти са лоши.
– Защо са лоши кубинските комунисти?
– Ами, ако не за друго – хората, които критикуват правителството в Куба са изпращани по затворите и изтезавани.
– Като в Ирак?
– Точно – бързо схващаш.
– И като в Китай?
– Уфф… казах ти – Китай е добър икономически съперник. Куба, от друга страна – не е.
– И как така Куба не е добър икономически съперник?
– Ами, виж сега… По едно време през 60-те нашето правителство наложи някой закони, които забраняват търговията на Американци в Куба, докато те не спрат да бъдат комунисти и да станат капиталисти – като нас.
– Но, тате… Ако махнем законите е отворим търговията с Куба, и започнем бизнес със тях, това няма ли да им помогне на станат капиталисти – като нас?
– Не ми се прави на дървен философ.
– … Не мисля, че се правя на дървен философ, тате.
– Както и да е… Ами те нямат и свобода на избор на религията в Куба.
– Като управлението на Фалун Гонг в Китай?
– Казах ти вече – престани да говориш лоши неща за Китай. Както и да е. Саддам Хюсеин дойде на власт след военен преврат, така че на всичкото от горе не и съвсем легитимен лидер.
– Какво е „военен преврат“, тате?
– Това е, когато някой генерал вземе на сила управлението на страната, вместо да проведе избори като нас в Щатите.
– Ама нали и в Пакистан така дойдоха на власт?
– Имаш предвид генерал Первез Мушараф? Ъм… Да… така е, но Пакистан са ни приятели.
– А защо Пакистан са ни приятели, като лидера им е нелегитимен.
– Никога не съм казвал, че Первез Мушараф е нелегитимен.
– Е нали току що каза, че военен генерал, който завземе властта насила, премахвайки легитимното управление на страната е незаконен лидер?
– Само Саддам Хюсеин. Мушараф е наш приятел, защото ни помогна, когато нападахме Афганистан.
– Тате, тате… А защо нападнахме Афганистан?
– Заради това, което те ни направиха на на 11 Септември.
– А какво ни направи Афганистан на 11 Септември?
– Ами на 11-ти, 19 човека – 15 от тях от Саудитска Арабия, отвлякоха няколко самолета и унищожиха няколко сгради в Ню-Йорк и около 3000 невинни човека загинаха.
– Е какво общо има Афганистан?
– Хората, отвлекли самолетите, са обучавани в Афганистан – под ръководството на Талибаните.
– Не са ли Талибаните, онези лоши радикални ислямисти, които режат ръцете и главите на хората?
– Точно те са. Не само, че им режат главите и ръцете, но потискат и правата на жените.
– А, тате, Буш не даде ли на Талибаните 43 милиона долара през Май, малко преди 11 Септември?
– Да, но тези пари бяха награда за добрата борба срещу наркотиците.
– „Борба с наркотиците“?
– Да, Талибаните доста помагаха при спирането на хората да отглеждат опиумни растения.
– И как го правеха това, тате?
– Много просто – ако хванеха някой да отглежда такива растения, талибаните им режеха ръцете и главите.
– Значи, когато режат глави и ръце защото хората отглеждат опиум е ОК, но ако е за нещо друго не става, така ли?
– Да, нормално е едно радикално ислямистко-фундаменталистко движение да реже главите и ръцете на хората защото отглеждат растения, но не е нормално да им ги режат, защото крадат хляб.
– А не режеха ли глави и ръце за същото нещо и в Саудитска Арабия?
– Там е различно. Афганистан се управлява от тиранично-патриархално настроено движение, което потиска жените и ги кара да носят фереджета на обществени места, със смъртно наказание ако не го спазват.
– Ама в Саудитска Арабия не носеха ли и там фереджета?
– Не – саудитските жени са задължени само да носят традиционното ислямско облекло.
– Е каква е разликата?
– Традиционното ислямско облекло, носено от Саудитските жени е скромно, но същевременно модерно облекло, което покрива цялото тяло на жената, освен очите и пръстите и. Фереджето от друга страна е зло и патриархално средство за потискане на жените и покрива цялото тяло на жената, освен очите и пръстите и.
– На мен ми звучи същото, само с друго име.
– Ама не ми сравнявай Афганистан със Саудитска Арабия. Саудитите са ни приятели.
– Ама нали каза, че 15 човека, от тези които отвлякоха самолетите на 11-ти са Саудити?
– Да, ама са обучени в Афганистан.
– Е кой ги е обучил?
– Един мноого лош човек на име Осама Бин Ладен.
– Той от Афганистан ли е бил?
– Еми не, ама не е и от Саудитска Арабия. Но беше лош човек, много лош човек.
Б.Ред: ххахахахахХАхаХАХХАХАХАХАх.
– Като че ли си спомням, че едно време ни беше приятел.
– Да… само като му помагахме да прогони Съветската инвазия в Афганистан през 80-те.
– Кой бяха тия Съветите? Не беше ли това Злата Комунистическа Империя за която приказваше едно време Роналд Рейгън?
– Ами те вече не са Съвети. Съветският Съюз се разпадна пред 1990 година или там някъде, и сега имат избори и са капиталисти – като нас. А и сега им викаме руснаци.
– И сега Съветите, така де – руснаците, са ни приятели?
– Ами не баш… Виж сега, те ни бяха приятели дълго време, след като престанаха да бъдат Съвети, но понеже решиха да не ни подкрепят с войната в Ирак, сега сме им сърдити. Също така сме сърдити на французите и германците, защото и те не ни помогнаха.
– Значи и французите и германците и те са зли?
– Не точно зли, но достатъчно лоши, за да им преименуваме French fries and French toast to Freedom Fries and Freedom Toast.
– Значи ние преименуваме храни, когато някоя страна не прави това което ние искаме?
– Не точно, това го правим с приятелите си. Враговете си ние нападаме.
– Ама нали Ирак ни беше приятел през 80-те?
– Ами да… Ама за малко.
– Злият Саддам Хюсеин беше ли им лидер тогава?
– Да, но тогава той водеше война със злите иранци, което го направи наш приятел. Поне временно.
– Това защо го направи наш приятел?
– Защото по онова време Иран ни беше враг.
– Това не беше ли времето когато Саддам обгазяваше Кюрдите?
– Да, но понеже по това време той се биеше с Иран, не обърнахме внимание на това, за да му покажем, че сме му приятели.
– Значи, ако някой се бие срещу някой, който е наш враг, това автоматично го прави наш приятел?
– В повечето случаи – да.
– А всеки, който се бие срещу някой от нашите приятели, го прави автоматично наш враг?
– Понякога това също е вярно. Обаче, ако на някоя американска корпорация и е изгодно да продаваме оръжия и на двете страни – още по-добре.
– Но защо?
– Защото войната е добра за икономиката, което значи че е добра за Америка. А и понеже Бог пази Америка, всеки който се противопоставя на войната е един безбожен неАмерикански Комунист. Сега, сине, разбираш ли защо нападнахме Ирак?
– Мисля, че да, тате. Нападнахме ги, защото Бог така искаше, нали?
– Да.
– Но как разбрахме, че Господ иска да нападнем Ирак?
– Ами виждаш ли… Господ лично разговаря с Джордж Буш и му казва какво иска да правим.
– И в крайна сметка излиза, че нападнахме Ирак, защото Жоро Храста чува гласове в главата си?
– ДА! Накрая разбра как работи света, браво! Сега си затвори очите, настани се удобно и спи спокойно. Лека нощ.
– Лека нощ, тате.
Уринотерапия при болен лакът
Подарявам котка – обява на мъж от Русе в ОЛХ
Крилата фраза
Дрон, дрон, та пляс, пляс, педалите, водно колело…
https://youtu.be/g-wYU8n4pBI
Бенефис
– Как ще те позная?
– Като видиш некоя и си речеш: „Дано не е тая“ – е тва ще съм аз…
Чернобилска детска песен
„Дееба вю“ – чувството, че глупостта, която правиш в момента, вече си я правил…
На зъболекар
Когато на сутринта Сара продаде подарения ѝ вечерта букет, Аврам разбра, че това е жената за него…
