За бебетата и щъркелите

Семейство Иванови все не успявали да заченат дете и решили да си вземат баща под наем. В деня, когато трябвало да пристигне бащата донор, г-н Иванов целунал жена си и смутено казал:
– Аз изчезвам скъпа, човека ще дойде скоро.
Половин час по-късно, по една случайност, пътуващ фотограф на бебета позвънил на вратата, надявайки се да реализира продажба.
– Добро утро, мадам, аз бих искал да…
– Оо, няма нужда да обяснявате, аз ви очаквах. – прекъснала го малко нервно г-жа Иванова.
– Наистина? – озадачил се фотографът. – Ами добре, аз съм страхотен специалист по бебета.
– Точно на това се надяваме аз и съпругът ми. Заповядайте, влезте.
След минута госпожата попитала, изчервявайки се:
– Ъмм, откъде ще започнем?
– Оставете всичко на мен, госпожо. Аз обикновено правя две пози във ваната, една на канапето и може би няколко на спалнята. Понякога, на пода на хола също се получава хубава поза, там е широко и спокойно можем да се поразхвърляме.
– Ваната? Пода на хола? Нищо чудно, че не сме успели да направим нищо с моя Гошо.
– Мадам, никой от нас не може да гарантира успех при всеки опит. Но ако опитаме няколко различни пози и аз щракам от шест или седем различни ъгъла, сигурен съм, че ще бъдете доволна от резултата.
– Боже мой! Това е много… – ахнала г-жа Иванова.
– Госпожо, същността на моята работа не позволява да се действува прибързано. Аз лесно мога да ви претупам за пет минути, но съм убеден, че ще бъдете разочарована.
– Зная това. – тъжно отвърнала госпожата.
– Позволете да ви покажа някои от моите произведения! – казал фотографът, изваждайки албум със снимки на бебета.
– Ето това го направих в рейс на градския транспорт.
– Боже господи! – възкликнала г-жа Иванова, мачкайки носната си кърпичка.
– А тези близнаци се получиха изключително добре, като се има предвид, че беше много трудно да се работи с майка им. – продължил фотографът.
– Било е трудно?
– Да, тя беше много претенциозна. Трябваше да отидем в Борисовата градина за да свършим добре работата около децата. Хората се тълпяха и ни притесняваха.
– Борисовата градина!? – разширили се очите на г-жа Иванова от изумление.
– Да, а освен това едно бездомно куче се опитваше да захапе апарата ми и аз трябваше да се пазя от него докато работя с майката!
Госпожа Иванова се олюляла и възкликнала:
– Имате предвид, че кучето наистина е искало да загризе вашият ъъъ.. , апарат!?
– Точно така. Е госпожо стига съм се хвалил, ако сте готова, аз ще вадя триножника и да започваме работа.
– Триножник!?
– Разбира се мадам, моят апарат е голям, тежък, 29 сантиметров, професионален. Без да го подпра на триножник не мога да работя с него. Мадам?! Мадам?! Боже, какво й стана, тя припадна!

„Целта ни е да спечелим 0,000000001% от гласовете“
– Партия на Българските Хомеопати

Лежат трима в интензивния сектор – двама с инфаркт и един с инсулт. Завързва се разговор, единият с инфаркт пита другия:
– Вие, защо?
– Ами, какво да ви кажа, склададжия съм, тъкмо свих едни стоки и дойдоха данъчните… Ето ти инфаркт…
– А вие, как? – пита на свой ред.
– Ами какво да кажа, аз съм началник база, приготвих един контейнер за прибиране, дойдоха митничарите и хоп – инфаркт.
Мълчание. Поглеждат въпросително към онзи с инсулта и той обяснява:
– Аз съм гробар. Преди седмица донесоха ковчег, ама лукс, вътре баровец, целите му ръце в златни пръстени, по врата ланци и 32 златни зъба…
– Е, и какво?
– Направо си загубих съня – толкоз злато нахалост! Един ден, втори ден, на третия се реших – разрових гроба, отворих капака, а оня отвътре ми се ухили с 32 златни зъба:
– Инспектор Петров, НАП! Контролно погребение!
Из „Рекордите на Гинес“:
За една вечер в Перник, смарт телефон смени 7 собственика. А двама от тях даже надживя…

Разговор с мама

Дъщеря: Здравей мамо, може ли да оставя децата при теб за вечерта?
Майка: Ще излизаш!?
Д: Да.
М: С кого?
Д: с Приятел.
М: Не знам защо напусна съпруга си. Той е толкова добър човек.
Д: Не го напуснах аз, ТОЙ ме напусна!
М: Ти го остави да те напусне и сега излизаш с всякакви никаквици.
Д: Не са никаквици! Може ли все пак да доведа децата?
М: Аз никога не съм те оставяла, за да изляза с някакъв мъж освен с баща ти.
Д: Има много неща които ти си правила, а аз не съм.
М: На къде биеш?
Д: Няма значение. Искам да знам все пак мога ли да доведа децата?!
М: Ти ще останеш за през нощта с този мъж, нали? Какво ще каже съпругът ти, ако знаеше?
Д: БИВШИЯТ съпруг! Не мисля това ще му направи впечатление. От деня, в който той ме напусна едва ли е е останал и една нощ сам.
М: Значи все пак ще останеш да спиш с този негодник?
Д: Не е негодник.
М: Мъж, който излиза с разведена жена с деца е негодник и паразит.
Д: Няма да споря с теб. Да водя ли децата при теб или не?
М: Бедните деца, с такава майка…
Д: С каква?!!!
М: Ами нестабилна. Нищо чудно, че мъжът ти, този нещастник, те напусна.
Д: ДОСТАЪЧНО!
М: Не ми викай. Сигурно и на него си викала!
Д: И сега ли започна да се тревожиш за този нещастник?
М: Ааа сега чак разбра, че е нещастник. Аз го разбрах от първия път.
Д: Довиждане, Майко!
М: Чакай, не затваряй! Кога ще доведеш децата?
Д: Няма да ги доведа. Няма да излизам!
М: Е, ако никога не излизаш, как очакваш да срещнеш някого?

Действителен случай


В 1982 г. Лари Уолтърс от Лос Анджелис решил да осъществи отколешна мечта – да полети, но не на самолет. Той изобретил собствен начин за пътешествие по въздуха. Уолтърс завързал към удобно кресло 45 метеорологически балона, напълненни с хелий, всеки от които с диаметър около 1 метър. Седнал в креслото, взел запас сандвичи, бира и пушка. Приятелите му отвързали въжето и Лари полетял. Г-н Уолтърс имал намерение плавно да се издигне на трийсетина метра, креслото обаче рязко се понесло и стигнало 5 километра.
Съседите били леко озадачени. Да звъннат на 911? Защо? Човекът е отлетял. Да се лети не е забранено. Законът не е нарушен. Насилие не е имало. Америка е свободна страна. Искаш да летиш – лети.
…След четвърт час диспечерът на близкото летище приема доклад от пилота на пристигащия лайнер:
– Момчета, между другото, известно ли ви е, че тук в коридора за приземяване някакъв идиот лети на градински стол?
– Моля??? – отговаря диспечера, смятайки, че халюцинира от преумора.
– Както вече казах – лети си! Държи се за стола си. Все пак летище е, та си помислих, че някак не е редно …
– Командире, – усещат се метални нотки в гласа на диспечера, – имате ли проблеми?
– Аз ли? Не, никакви, всичко е нормално.
– Не бихте ли искали да предадете управлението на втория пилот?
– Защо? – учудва се командира – Не ви разбирам.
– Полет 1419, повторете доклада си на диспечера!
– Както казах, във вашия коридор за приземяване някакъв идиот лети на градински стол. На мен не ми пречи, но вятърът, сами разбирате…
Диспечерът изключва високоговорителя. Началникът на смяната гледа с широко отворени очи. Към пистата се устремяват пожарни и бърза помощ, тя е освободена, всякакво движение е прекратено, очаква се аварийно кацане. Лайнерът се приземява е нормален режим, по стълбицата се втурват агент на ФБР и психиатър.
Доклад от следващия самолет:
– Защо по дяволите някакъв кретен на разноцветни балони ми препречва пътя? Вие изобщо следите ли какво се случва във въздуха?
В диспечерската настава тиха паника. Неизвестен психотропен газ над летището.
– Спокойно, капитане. Освен вас, някой друг вижда ли го?
– Вие какво искате от мен? Да зарежа управлението и да се втурна в салона да преглеждам пътниците да не би някой случайно да е ослепял?
– Защо смятате, че биха могли да ослепеят? Още какви признаци на разстройство бихте посочили?
– Земя, аз нищо не смятам, просто казах, че тази гадна птица на въженца изпълнява ролята на въздушно заграждение. А разстройство бих нарекъл работата с вашето летище.
Диспечерът тресе глава и се опитва да я облее с чаша вода. В крайна сметка се залива с чаша кафе.
Трети самолет:
– Бих искал да споделя с вас джентълмени, че твърде нелепо и самотно изглежда на такава височина човек без самолет.
– В какъв смисъл??!!
– О. И в пряк, и във философски… и в аеродинамически.
В диспечерската подозират първоаприлски номер, но календарът показва съвсем друга дата. Четвъртият лайнер е ледено вежлив:
– Земя, докладвам, че току що някакъв човек за малко не влезе в левия ми двигател, създавайки опасност за аварийна ситуация. Не искам да замърсявам ефира при кацане. След завършване на полета съм длъжен да подам писмен доклад.
Диспечерът гледа въздушното пространство с погледа на Горгона Медуза, убиващ всичко, което шава.
– … И кажете на студентите, че ако тези идиоти ще празнуват Хелоуин то това няма да свърши добре! – моли следващия.
– Колко са?
– Откъде да знам?
– Спокойно, борд. Доложете поред. Какво виждате?
– Пистата за приземяване виждам отлично!
– По дяволите пистата!
– Не разбрах? Какво имате предвид?
– Продължавайте кацането!!
– А какво според вас правя? Земя, при вас там всичко наред ли е?
– Кажете – вие наблюдавате ли неидентифициран летящ обект?
– Защо да е неидентифициран? Съвсем даже си е идентифициран.
– Какво е това?
– Човек.
– Той какъв е, суперйога? Как лети там?
– Откъде да знам какъв е.
– Добре, дайте поред. К ъ д е  г о  в и ж д а т е?
– Вече не го виждам.
– Защо?
– Защото отлетях.
– Кой?
– Аз.
– Къде?
– Земя, вие полудяхте ли? Аз правя заход за кацане при вас!
– А човекът къде е?
– Кой?
– Който лети!!!
– Аз не мога да го следя! Откъде да знам, къде е! Пуснали дявол знае кого в в коридора за кацане и на всичкото отгоре искат и да го проследяваме! Въобще не ми дреме къде е той сега!
– Спокойно, капитане. Можете ли да го опишете?
– Кретен на градински стол!
– А защо лети?
– Защото е кретен! Хванете го и го питайте защо!
– Но какво го държи във въздуха? – в отчаяние хрипти диспетчера. – Каква магична сила? Какво е летателното му средство??? Все пак не може да лети на стол!!!
– Към стола му са привързаи топки.
По-нататък следва непреводима игра на думи, диспечерът е разбрал, че нашият въздухоплавател е привързал тестикулите си за стола и иска да разбере по какъв начин този садомазохизъм предизвиква подемна сила.
– Господ във въздуха го държи за яйцата ли?
– Сър, аз се придържам към традиционната сексуална ориентация, и не ви разбирам напълно – политкоректно отговаря капитана. – Той е завързал за стола въздушни балони, сър. Очевидно са пълни с лек газ.
– Откъде има балони?
– Този въпрос към мен ли е?
– Извинете капитане. Бихте ли го описали?
– Мъж на средна възраст. С риза и бермуди.
– Бял или черен?
– Син.
– Капитане!?!?!? Какво значи – син?…
– Вие знаете ли, каква е температурата отвън? Пробвайте сами да полетите без самолет.
Този радиообмен от лудницата се провежда в ритъма на рап. Въздушното движение е интензивно. Диспечерът моли за таблетка против шизофрения. Пристигащите самолети биват пренасочени към други летища. Излитанията са спрени.
… На радарите – нищо! Човекът е мъничък и никак не е метален, балоните са малки и латексови.
Свързват се с военните. Обясняват и се заклеват, лекарят на летището потвърждава вменяемостта на обаждащия се.
Вдигат изтребител.
…Нашият въздухоплавател в преизподнята над бездната, във фрустрация от ужаса, замръзнал и замаян, едва поемащ разредения леден въздух, с предсмъртен поглед съпровожда снижаващите се край него лайнери. Той замръзва заедно с нещастното си столче, люшкан и тласкан, съзнанието започва да го напуска.
Поредния рев е особено могъщ – на сто метра лети изтребител. Главата на летеца с любопитство е обърната в неговата посока. Подминал балонната си цел, изтребителят се обръща и при обратния курс пилотът вдига палец за поздрав.
Такова нещо нашия бивш летец-курсант не може да издържи, зрителния център в замръзналия мозък подава команда за впръскване на адреналин, сърцето тласва кръв – и той показва на пилота среден пръст.
– Жив. – неодобрително докладва изтребителя на базата.
Вдигат полицейски хеликоптер.
Спасителната операция завършва бързо – снайперът прострелва един балон. После втори. Междувременно, вечерния бриз е отнесъл стола, балоните и естествено нашия приятел над морето.
Отдолу е събрана цяла флотилия катери на бреговата охрана. Свободната публика на всевъзможни плавателни средства се наслаждава на зрелището и пречи на катерите.
Третия балон се пръсва и снижението става очевидно.
На петия прострелян балон нашия човек се пльосва във вълните.
Но въжетата, на които са се държали надутите балони са се увили във високоволтовите проводици… Целия район Лонг Бийч остава без електричество.
Лекарят напипва пулс на шията, гледа в зениците, слага система с кофеин, глюкоза и релаксанти във вената. Докторът се отдръпва, на пострадалия веднага изсипват чаша уиски в гърлото, трият ушите, бият шамари… и едва след това четирима матроси успяват да разтворят пръстите и да разплетат краката, увити като змии около стола.
При такъв интензивен масаж той започва да се съвзема. Самостоятелно започва да трака със зъби. Усмихва се, когато в каменните от треперене мускули забиват инжекции. Накрая произнася първата псувня. Животът се завръща.
И когато на крайбрежната улица го прехвърлят в линейка и светкавиците на пресата заслепяват тълпата, нахална кореспондентка успява да се промуши микрофон между санитарите и да запита:
– Кажете, защо все пак направихте всичко това?
Той отговорил: „Човек не може да стои без работа“.
***
Лари Уолтърс е единствения човек, който е включен в почетната книга с Дарвиновите награди, макар да е останал жив и фертилен след приключението си.
Секс без ангажименти е много по-добре от ангажименти без секс…

Планове

3-годишен. Да порасна голям и да цапардосам Гошко от моята група. Защо лъже, че неговият татко е по-силен от моя?
4-годишен. Да намеря пет лева на улицата и да си купя сладолед, LEGO и кола с педали като на Ангел. Ще си я карам цял ден пред блока, та всички да ми завиждат.
5-годишен. Да порасна голям, по-голям от татко. Да си пусна мустаци, да се науча да пуша и да стрелям на стрелбището, да се оженя за мама.
6-годишен. Да не ходя повече на детска градина. Искам да ходя на училище. Там няма да ме карат да спя следобяд и да ям мляко с грис на закуска.
7-годишен. Да не ходя повече на училище. Да не са луди, 10 години да търпя този ужас? Та 10 години са повече от целия ми живот до този момент!
8-годишен. Да стана войник. Със сабя, кон, пистолет и всичко, дето си трябва.
9-годишен. Да се преместя да живея във Варна или Бургас. На морето. Много по-добре е отколкото всяка година за по десетина дни да ходим там. Е, може и в София да отида, там също не е зле. Ако искам в ЦУМ ще отида, ако искам – в НДК. Може и на ескалатора в метрото да се повозя.
10-годишен. Да стана мускетар. „Един за всички..“ и така натататък. Пробвах сламената шапка на баба, маминия шал вместо мускетарски плащ и пръчка с предпазител от капачка за буркан вместо шпага. Добре е.
11-годишен. Да стана най-силния в училище или в класа. Първото, което ще направя, е да цападорсам Гошо, защото ми хвърли раницата в локвата и ми наплю новото яке. Майка ще ме убие.
12-годишен. Да стана пират. Реи и брамсели, луидори и пиастри, дървени крака и папагали. Жалко, че не мога да плувам.
13-годишен. Да стана известен, много известен. Стихотворението, дето казах на тържеството, разплака класната и майка ми.
14-годишен. Да стана каратист. Разбрах, че взимали всички, независимо от ръста им.
15-годишен. Да порасна. По физическо съм трети в редицата отзад напред. Даже след момичетата.
16-годишен. Да започна да се бръсна. Ники има ей такава брада, Сашо почти от година вече се бръсне, а аз.. нито косъм.
17-годишен. Да вляза висше някъде. Където и да е. Иначе ще ме вземат в казармата, ще се върна като десантчик-герой и ще изпопребия всички, на които съм им набрал. Гошо, чу ли? Ти си първи в списъка.
18-годишен. Да спя с някоя. С която и да е. Ако вярвам на състудентите – те вече са спали с половината град. Единствената ми надежда е разпивката по случай края на първи курс. Ако не ми провърви: как ще се покажа пред очите на приятелите ми?
19-годишен. Добре би било да стана рокаджия. Шантава прическа, в светлината на прожекторите, в ръка държа бас китара, възбудени момичета крещят пред сцената: Спокойно, девойки, с всяка ще се видя. За да ми направите свирка – запишете се в списъка на чакащите, дето го води мениджърът ми.
20-годишен. Да стана някой. Започнах третото си десетилетие, а още не съм написал романа на века, нито съм командвал армия, нито с Мис Вселена съм спал.
21-годишен. Само да не се стигне до сватба! Сама си е виновна, само говореше „сметнала съм дните, спокойно“. А сега реве и не знае какво да прави. И въобще не ме занимавайте с разни държавни изпити и дипломи, моля!
22-годишен. Да спечеля сто милиона лева, да си изплатя дълговете, да купя нормално детско креватче за сина, на жената ново кожено яке да подаря, да си взема най-накрая трите томчета Борхес, нов компютър и джинси.
23-годишен. Да си купя къща. Или гарсониера. Каквото и да е, ама да е мое. Да избягам от тези квартири под наем с неизмиваеми бани, капещи тавани, разкъсани тапети.
24-годишен. Да отвоювам шефското място в отдела. Какъв шеф може да ми е Иван, бе? Този некадърник компютъра си не може да включи без мен. На миналото новогодишно парти на компанията така се напи, че счупи с главата си мивката в тоалетната.
25-годишен. Да отида на море. Или на планина. Или в тундрата. Където и да е, само да я няма работата, жената, родителите.
26-годишен. Да сваля новата в офиса. 23-годишна,разведена, боядисана блондинка, с крака и гърди като за световно. Бих си дал годишната премия и три пръста от лявата ръка, само да се озова насаме с нея в заседнал асансьор.
27-годишен. Да завърша най-накрая второ висше – мениджмънт или право. И този път ще уча сериозно, ще се явявам подготвен на изпитите, ще чета в библиотеката, ще познавам всичките си преподаватели по име и по физиономия.
28-годишен. Да спечеля, да нарисувам, да намеря на улицата или да открадна отнякъде 432 хиляди евро. Две хиляди за жената, да си купи там каквото си иска и да ме остави за малко на мира, 20 хиляди да си взема една малка
гарсониерка с мебелите направо, 10 хиляди да ремонтирам къщата на село за майка ми и баща ми. А останалите ще си ги ползвам за ежедневни разходи.
29-годишен. Да убия всички в офиса и да не ме осъдят. Най-много глоба да ми тръшнат, но да не е много голяма. Гадове! Не мога да ви понасям, нищожества такива!
30-годишен. Да посадя дърво, например вишна или круша. Или пък да сложа малко фонтанче пред вилата? Беседка? Да си седим вечерно време и да се любуваме на залеза. По дяволите, колко е буренясало тука.
31-годишен. Да започна да пиша отново. При пренасянето намерих черновата на романа, дето го почнах преди 6-7 години. Уфф, нима това аз съм го писал? Свежо, ярко, наивно и като цяло не е добро. Роман от този материал няма да се получи, по-скоро 3-4 разказа мога да обособя. Ще ги почна скоро, може би по време на отпуската:
32-годишен. Да порасна. Да се науча да слизам стъпало по стъпало, а не да подскачам по стълбището. Да отговарям само когато се обръщат по фамилия към мен. Да си си поръчам визитка с „Началник отдел“. Какво като имам само един подчинен, че и той е стажант по разпределение за лятна практика? Да си купя нормален телефон, а не да се червя с тази евтина ‘слушалка’, дето за нищо не става. Да взема мерки по отношение на фигурата си. От края на април си взимам карта за фитнес. Хем да сваля излишните кила, хем девойките да погледам.
33-годишен. Бързо да направя разносметка на живота си, да внеса необходимите корекции и да заживея пълноценно и творчески. Да стана уверен в себе си и да преуспея. От утре започвам

Говорят си двама програмисти:
– Не ми работи печката…
– Как така? Какво съобщение ти дава?

– С жена ми сме в пълна хармония.
– Така ли?
– Аз не мога, тя не иска…

Той не откъсваше поглед от нощното шкафче и нещата, които лежаха отгоре: нокти, мигли, перука, зъби… Разплака се и се замоли:
– Господи, опази ме от това, което ще излезе от банята…

Видове Пръдни

Алармена: добра пръдня за начинаещите… Лесна е за идентифициране, защото започва с висок тон и завършва с нисък такъв. Като линейка по цариградско шосе, или като аларма за противовъздушна атака в южно багдадско преградие. Звучи точно така, все едно ще се случи нещо много лошо.
Модулирана-демодулирана: тази пръдня получава сила на звука от друг източник. Например метална фуния, допряна до сбръчканата дупка на задника, пластмасова тръба, или дори тоалетна чиния. Тази премодулираната пръдня може
да всее ужас в роднините и да доведе съседите до хронично безсъние… А домашният любимец? Е, една уста за хранене по-малко.
Очаквана: е те тази е пръдничката, която ви стои в дебелото черво, и се опитва да се пребори със свития като ислямско-фундаменталистки юмрук, сфинктер. Пръднята чака в засада моментът, когато ще се изплъзне и ще се разсее в стратосферата.
Бластер (или „Империята отвръща на удара“): много сте гледали фантастики. Издава звук като бластер, или по-точно като опирането на лазерните мечове на Люк Скайуокър и Дарт Вейдър. Дзззззззззт-въззззззззт. Luke, I am your father, join the Dark Force.
Задна седалка: обикновено не се чува, заради шумът от двигателя по време на движение. Този, който пътува на задната седалка смята, че уличното движение може да прикрие както миризмата, така и звукът на изпусната му душица. Ето защо не се притеснява да пррррррррррръдне както си трябва. Много често е последвана от шофьорска реплика: „Кой пръдна отзад, бе, мамка му“?!
Гъдел за мъдете: получава се, когато мъжът седи във вана и пръднята лекичко се изплъзне под водата. Фината газова емулсия от малки балончета много често се пръска след като излезе от гъза, гъделичкайки бедрата и тестисите. Почти
винаги малките балончета се задръстват и остават в космите на мъдете, като малки смрадливи перлички в скротума на мъжа…
Бананова: изключително коварна пръдня, която тихичко излиза изотзад и смърди на развален стар почернял банан.
Бананананананова: същата като горната, но доста по-продължителна…
Лаещият паяк: без миризма, появява се в гъстонаселени райони и помещения. Пръдливецът не може да бъде идентифициран, а звукът напомня на лаещ паяк?!?
Кукумявка: звукът на тази душегубка много наподобява кукумявченето на кукумявка. Почти всяка сутрин преди да изгрее слънцето, можете да чуете някои от тия пернати кривогледи пиленца да си говорят сами на себе си…
Прилича на някакъв налудничав смях, особено краят на клюновата тирата. Ако чуете пръдня съставена от над 8 ноти, като завършва с две октави надолу, и ако звучи някакси маниакално… ето това е Кукумявката, да еба…
Пълнител на автоматична карабина Шпагин: казвате си, ей ся вече си еба и майката от срам. Стискате, стискате, отивате на някое място и аха да си отпуснете, пак се появява някой външен човек. Разбира се онова вече напира отзад. Колкото и да стискате ТЯ излиза на порции и прилича на картечен огън
от времето на тачанките и Великата Октомврийска Соц. Революция.
Воден свят: хората, които не в своя живот са различавали пръдните си една от друга, или се държат така, че пръдни не съществуват, трябва да признаят, че пръднята във ваната, морето, езерото, реката, океана или езерото е нещо
специално. Това е единствената пръдня, която може да бъде забелязана с просто око. Дори може да бъде почувствана как се отърва в тялото ви. Джакузи? Забравете тази лигавщина. Пръднята във ваната може да бъде единична или множествена, както и благоуханна и смертелна. Това няма значение. От значение е местонахождението на пръдльото. Един изстрел и се чува: муфффффф на повърхността, или няколко малки подводни гърмежа правят пър-пър-пър на повърхността (това второто е нещо като касетъчна бомба и поразява по-голям
периметър). Воден свят, това е една от най-лесно познаваемите пръдни на човека.
Напалм (или „Огън, следвай ме“): тази пръдня има способността да се самозапали при контакт с кислорода във въздуха. Има и способност да се самозапали направо в червото. Аре сега, все едно не сте чували за хора избухнали в пламъци преди или след като са пръднали с Напалм?!? Всъщност, това е често използван похват от палестинските камикадзета… да пърдят на обществени места в Израел.
Йети: мамка му, вашата пръдня ли остави тези мечи следи по снега? Тя ли успя да изгони шерпите и да пусне лавината, която затрупа базовия лагер на холандската експедиция в Непал? Тя ли постави началото на глобалното затопляне? Копеле, само Богът на пръдните знае кво става в твоя гъз!
Меча лапа (или „Кошмари на Пъъъъъррдкхр Стийт): миризмата на това нещо може да ви събуди от дълбок сън, да разплаче плачеща върба, да изкара от кома ваш приятел катастрофирал преди 3 години, да изчисти корозията на железните решетки на прозорците, да смъкне тапетите на всички панелки през две пресеки, да олющи латекса на съседите през 7 етажа, да скъса асансьорните въжета… Независимо дали се ражда с крясък или излиза по терлички, тва нещо полепва по кожата ви и само нервно-паралитичен газ може да ви спаси от пръдняшките конвулсии. Човек, преживял такава пръдня носи последстивията цял живот… Сравнен с нея, химическото оръжие ВиЕкс-2 (VX-2) е като парфюм Хуго Босс разреден с горнобанска вода.
Говедо: блах, звукът от това нещо троши прозорците в радиус от 400 метра, пука тъпанчетата на всички пастири и говедари в една малка котловина, а ударната вълна от тази пръдня предизвиква вътрешни разкъсвания в цивилното население. Миризмата й е като на разложен труп на животно, което прилича на дете между говедо и куче болно от бяс?!?
Най-голямата пръдня в света на пръдните: то самото име говори за нея. Може да се случи на всеки и на всякъде. Един приятел започна да пърди такава пръдня, аз отидох да гледам Джеймс Бонд, след това пихме кафе и се прибрахмепо домовете си. На разсъмване той умря, защото пустата пръдня беше съборилавсички носещи греди в къщата му и тя го затрупала в съня му.
MOAF (Mother Of All Farts) известна още като Майката на всички пръдни, но български учени са разработили високооктанова смес, съдържаща кисело зеле, боб, праз лук и яйца. Пръднята изселила популацията на кафяви мечки от Средна Гора, убила 2 ята прелетни птици в момента на полет, а местните фермери заявиха гражданско неподчинение, заради необявно пръскане, в резултат на което хиляди декари продукция била изсъхнала. Нарекли я : Бащата на всички пръдни.

Учениците в Лихтенщайн, за да се скрият от учителите си, ходят да пушат в Австрия…

Когато не си на нивото…

Една вечер миналата седмица с приятелката ми си бяхме легнали. Страстите започваха да се нажежават, а тя внезапно каза:
– Не съм в настроение, искам само да ме прегърнеш.
– Какво?! Какво трябва да значи това?! – подскочих аз. И тя изрече думите, от които всеки мъж на планетата се опасява:
– Ти не си на нивото на моите емоционални потребности като жена, така че аз не съм в състояние да задоволя твоите плътски желания на мъж.
На моя втрещен поглед тя отговори:
– Не можеш ли просто да ме обичаш заради човешката ми същност, а не заради секса?
Осъзнавайки, че тази вечер няма да си го получа, се обърнах и заспах. Още на следващия ден си взех почивка и посветих времето си на нея. След прекрасен обяд отидохме на пазар в голяаам МОЛ. Обикалях с нея, докато пробваше няколко скъпи парцала. Не можеше да се реши кой й харесва и затова й казах, че просто ще вземем всичките. Искаше и нови обувки за парцалките – да вземем по един чифт за всяка комбинация. Бях отново ларж. Отидохме и до бижутерията – взе си чифт диамантени обици. Абе с една дума беше на върха на щастието. Сигурно си е помислила, че съм на ръба на лудостта. Помислих си, че ме изпитва – поиска гривна за тенис, при положение, че изобщо не играе. Обаче аз я хвърлих в оркестъра:
– Разбира се, скъпа.
Беше пред оргазъм от възторг. Усмихвайки се и разтреперана от вълнение най-накрая каза:
– Мисля, че това е всичко скъпи. Хайде към касата! Едвам сдържайки се, измрънках:
– Неее мила, не съм в настроение.
Лицето й побеля, ченето увисна в недоизречено: „КАКВООО?!“ И тогава додадох:
– Скъпа, просто исках да подържиш тези неща за малко. Ти не си на нивото на финансовите ми възможности като мъж, та да мога аз да задоволя твоите женски потребности от пазаруване.
И когато се изцъкли оня усмъртителен поглед, добавих:
– Защо не ме обичаш заради това, което представлявам като личност, а не заради нещата, които ти купувам?
Очевидно и тази нощ няма да има секс…

Онлине

Отивам днес до банката. Върла пладня, няма много хора, вали като из ведро. От 6 каси работят две. Само дето не заспах от чакане. Бе ще речеш, че всички се бяха изсипали баш за тия каси. Стискам си там билетчето и се мъча да не заспя, защото ходенето ми съвпадна с графика за спане. До мене чака една циганка на средна възраст. Както искате й викайте на жената – „ромка“, „циганка“, разбрахте ме, че не беше българка. Ма да си кажа, да не взема да засегна някого, че много обидчив народ се навъди напоследък.
Викат моя номер и отивам на касата. Минута по-късно до мен застава същата жена.
– Ши искам да видитИ тоз карта!
Вади няколко карти от портфейла си.
– Начи! Тоз карта е развален! Искам да вкарвам еврО, пък той не работи!
– Дайте да видя картата – казва касиерката.
– Кой? Разваления ли?
– Ами, която не работи.
– Ей тоз е!
– Госпожо, тази карта е немска, няма как да я ползвате тук.
– Чи как тъй?! Аз в Германия вкарвам еврО, ма сега са развали!
– Така де! Ама тука не е Германия.
– Ми ти нали си банка!
Касиерката видимо почва да се изнервя, запотяват й се очилата, пък аз рязко се разсънявам и се мъча да не се изхиля с глас, щото виждам, че жената е на зор, ама е такава смехотия, че не е истина.
– Само в Германия ще я ползвате, там в банката. Дайте си личната карта!
Жената вади личната карта и я развява през стъклото.
– Тоз карта ли?! Дето съм на снимката?!
– Да!
– На тоз карта ли ше вкарваш паритИ?! Там не може, аз съм пробвала, не ще да тегли!
В тоя момент аз избухнах в смях.
– Не съ смейти, госпожа, щото тоз жина на входа ма Спрати при тоз гише, пък те не знаят ко да праят!
– Да не Ви е изтекла картата? – Учтиво се мъча да не се хиля като побъркана.
– Къде да й Стекла? Тоз карта си работеше, сега не ще! Ма, госпожа! Напръй я пак да работи, да вкарвам еврО!
– Не мога да Ви помогна, няма как…
– Начиииии! Да ма каратИ да идвам на тоз гише, онзи госпожа вика иди при тоз госпожа, накрая нИ можИтИ! Ахмед! Ела да видиш и ти! Кажи й дето имамИ онлинето!
– Кое?
– Онлинето, дето сА натиска по жисиема! И то не ще!
– Не мога да Ви помогна!
– Ни мойш я! Ма да ма спращатИ на друг гише, да ма каратИ часове да чакамИ тука мойш! Туй го мойш, ена проста карта да опрайш нИ мойш!
Оттам тегли една цветиста циганско-немско-българска ругатня и си тръгна. Аз излязох, ревейки от смях. Ееееей, нищо не става в тая държава!
Траяна Кайракова

Курбан

В едно семейство ще правят курбан. Бащата купил агне и го докарал пред къщата. Опитал се да го вкара в двора, но агнето не, та не. Пробвал с какво ли не, но така и не могъл. Малкия му син го видял и рекъл:
– Тати, искаш ли да ти помогна и да го вкарам?
– Аз не мога, та ти ли? – отвърнал бащата, но се съгласил.
– Пробвай!
Детето влязло в къщата и донесло кана с вода. Изляло водата на главата на агнето и то влязло в двора и застанало мирно.
Бащата учудено попитал детето:
– От къде го знаеш тоя трик?
– Ами няколко пъти чувам мама да казва на съседа, когато е у нас: Намокри му главата и ще влезе!

КУЛИНАРНА РЕЦЕПТА

Новината посред зима
разгневи ме: подлеци!
Във храната ни ще има
някакви си скакалци!
Викам – слух е, ще замине…
Да, но се оказва – не!
Били с много протеини
(тъй говори се поне!)
Значи, ще закусвам с ларви!?
И да ми е все едно?
Аз ли ще съм – ало, Дарвин! –
липсващото ти звено?
Кой ли темата отвори я,
ха дано го ритне кон?
Как „locusta migratoria“
ще ядем – и със закон?
Ала уж от гняв разрошен,
странна мисъл ме обзе:
може би не са тъй лоши
скакалците за мезе?
Аз и без това невидим
съм за всеки в този свят
и от Вашингтон до Видин
с препарати ме морят!
Няма да се чудя вече
за менюто! Чуй това:
ще излизам всяка вечер
скакалци да уловя!
На полето пускам котва,
щом в колиби и дворци
по рецепта ще се готви
мусаката със щурци!
Няма кой да ме закача,
не ми трябва и Шенген:
границите ще прескачам,
ако мога – всеки ден!
Днес сладкиш ще правя сочен!
Но докато се пече,
пазя го: да не подскочи –
да ви поднеса парче!

Какво е интелигентността?

Айзък Азимов:
„Какво е интелигентността все пак? Когато бях войник, изкарах 160 точки на един тест за пригодност, вместо обичайните 100. Никой в базата не беше виждал подобен резултат и за около два часа около мен се вдигна голям шум.
В общ план не настъпиха никакви промени – на другия ден си бях общ работник в кухнята, най-високата длъжност, до която се издигнах в армията.
През целия си живот съм отбелязвал подобни резултати, поради което се имам за високо интелелигентен, а очаквам и другите да ме смятат за такъв. Макар че всъщност, не означават ли тези постижения, че просто ме бива да отговарям на въпросите на хората, които измислят тестовете и чиито интелектуални наклоности са близки до моите?
Имам например един автомонтьор, който според мен не може да е изкарал повече от 80 точки. Винаги съм смятал за разбиращо се от само себе си, че от нас двамата по-интелигентният съм аз. Само че като се повреди нещо по колата ми, търча при него – гледам го трепетно как ѝ разглежда вътрешностите и чакам да се произнесе, сякаш е свещен оракул. И той винаги ми поправя колата.
Ами да си представим, че моят монтьор състави въпросите на тест за интелигентност. Или пък ги състави някой дърводелец, или фермер – който и да е извън университетските среди. Всеки от тези тестове би ме охарактеризирал като пълен идиот. И то съвсем основателно. В един свят, където не бих могъл да използвам моята академична подготовка и уменията да си служа с езика, а се налага да правя нещо сложно и трудно с ръцете си, аз бих се провалил. Моята интелигентност следователно не е абсолютна, а е функция на обществото, в което живея, както и на факта, че една малка група от това общество си е присвоила правото да се произнася по въпросите за интелигентността.
Да вземем пак моя автомонтьор. Той винаги се шегува като се видим. Веднъж си измъкна главата изпод колата и каза: „Докторе, един глухоням влязъл в една железария да си поиска гвоздеи. Сложил си двата пръста на тезгяха и показал с другата ръка, сякаш чука върху тях. Продавачът му донесъл чук. Той поклатил глава и посочил пръстите си. Продавачът донесъл пирони. Човекът ги взел и си отишъл. Следващият обаче, който влязъл в магазина, бил сляп. И искал да си купи ножица. Как мислиш ти, докторе, че си я поискал?“
Аз най-простодушно вдигнах дясната си ръка и изобразих с два пръста рязане на ножица. На което моят автомонтьор се изсмя язвително и каза: „Ех, ти, лапнишаран. Ами той просто му казал какво иска“. После прибави снизходително:
„Цял ден пробвам клиентите с тая история“.
„И хвана ли много?“ – попитах аз.
„Само няколко. Ама знаех, че ти ще се хванеш.“
„Че защо?“
„Ами, защото, докторе, си дяволски образован. Знаех, че не може да си много умен.“
Имам неприятното чувство, че думите му не са лишени от основание.”
Жена отива на психолог и му обяснява:
– Не искам да се омъжвам… Аз съм образована, самодостатъчна и удовлетворена от себе си… Печеля добре. Имам кариера, приятели… Пътувам по света, и съм доволна от живота си. Но моите родители искат да се омъжа. Какво да правя?
– Няма съмнение, че ще постигнете страхотни неща в живота! – отговаря психологът. – Но понякога нещата няма да се случват така, както ви се иска. Понякога плановете ви ще се провалят… И тогава кого ще обвинявате? Себе си ли?
– НЕ! – възкликва жената.
– Точно така. Ето защо ви е необходим съпруг…
– Брат, знаеш ли какво е тарталети?
– Да, защо?
– Какво е? Че една мацка каза, че довечера ще ми прави и не знам кое да си измия…

Гошко, който се занимава с борба и оригами, направи от кварталното хулиганче жерав…

Какво толкова

Бай Иван отишъл в близкия град за покупки. Отначало той купил едно менгеме, а след това на пазара спазарил една кошница и една патка. Много му харесали две кокошки, но нямало как да ги носи. Предвидливия търговец му рекъл:
– Какво толкова има. Сложете менгемето в кошницата, в другата ръка вземете патката, а двете кокошки под двете мишници и сте готов.
Бай Иван направил както му казал търговецът на кокошките и тръгнал към къщи. По пътя стигнал една монахиня, която го попитала знае ли къде живее попа в тяхното село.
– Отец Онуфрий живее точно до нас. Аз знам една близка пътека и ако тръгнете с мен ще ви заведа баш до неговата къща.
– Как да вървя с вас? Аз съм безпомощна жена, как да ви повярвам, че вие ползвайки се от моята слабост, няма да ме заведете в някое пусто място, да ме хванете през кръста, да ми дигнете полата и да ме изнасилите?
Бай Иван я погледнал с насмешка:
– Дявол да го вземе, сестро! Вижте ме само! В кошницата ми тежко менгеме, в другата ръка – патка, а под мишниците ми две кокошки! Как да направя всичко това, от което се страхувате?
Монахинята се замислила за момент и хитро погледнала бай Иван:
– Какво толкова има? Ще сложите патката на земята, ще я покриете с кошницата, а отгоре ще сложите менгемето да не избяга!
– Ами кокошките? Какво ще правя с кокошките, а? – отвърнал не на шега сърдития вече бай Иван.
– Какво толкова кокошките, та кокошките? Голяма работа! Ми не мога ли да ги държа аз?

Докато стоеше в задръстване Гошо успя да си продаде колата и да купи друга, по-близо до светофара…

Модерни имена за успех в живота

  • Криптослав
  • Криптомира
  • Джендо
  • Ковидара
  • Ваксимир
  • Еврослав
  • Натомир
  • Пандемир
  • Локдаунка
  • Дигислав
  • Директивира
  • Атлантимир
  • Юанка
  • Фондю
  • Борсалина
  • Грантислав
  • Соросияна
  • Джендимир
  • Прайдислава
  • Климатрон
  • Глобалия
  • Давослав
  • Халдерю
  • Джидипиарка
  • Еврозонка
  • Плашипутинка

Урок за начинаещи

Макар и в напреднала възраст, счетоводителят Иван Георгиев се решил на женитба, но бил девствен и предупредил младоженката, че е девствен и не е виждал гола жена през живота си.
– Нямаш проблем, кака ще си го научи на всичко!
Минала сватбата и младоженците се втурнали към спалнята.
Когато вече били съвсем голи, тя хванала ръката му, сложила я на гърдите си и урокът започнал:
– Това са цици! Тука галиш, целуваш, сучеш и правиш каквото ти хрумне! А, това по-надолу е коремче! И тука същото – галиш, целуваш… и те така. А това по-надолу – това е путка!
– О, това го знам! Така ми викат в службата!

Свидетели на Йехова станали свидетели на ПТП и сега вече не знаят какви са…

Звъни се вратата. Отварям, стои младеж и казва:
– Добър ден! Аз съм от Свидетелите на Йехова и бих искал да поговоря с вас.
– Добре, заповядайте! – казвам аз.
Той влезе, но нещо почна да се върти объркано.
– И така, за какво искате да поговорите с мен? – питам.
– Не знам, – отговаря той смутено, – Никога не бях стигал толкова далеч…

Ревността е вредна. В организма се натрупва твърде много калций и започват да растат рога…

Компулсивно – обсесивно

– Мамо, ти си в такава възраст, че трябва да идеш на психолог.
– Виж сега, аз съм си добре. Ти ако искаш ходи на психолог, аз нямам нужда! Хич няма да си давам парите за глупости!
– Ама ти имаш компулсивно-обсесивно разстройство! Затова все чистиш! Искаш да контролираш всички.
Ай сега, новоизлюпена психоложка!
– Чистя, ‘щото всички ви мързи. И да не мислиш, че много искам да се занимавам с вас, че и да ви командвам?
Ама вие без мен къщата не можете да си намерите!
– Не е вярно. Ти не ни позволяваш да се изявим, да не те засенчим. Защото ще се почувстваш малоценна и ненужна.
Направо ме вбеси!
– Значи ви командвам ? Не ви давам да се изявите? Ок, напускам сцената!
На другия ден си уредих прическа, козметик, среща с приятелки, следобедно кафенце, накрая посещение на пиано бар. Пълна програма! Цял ден се шлях напред-назад, разходих се из градската градина, ядох сладолед – абе живот с капела! Телефонът с изключен звук, никой не знае къде съм. Рай!
Прибирам се в полунощ, отключвам вратата и цялото домочадие изхвръква в коридора.
– Къде ходиш досега?
Мали, довлякли са и свекървата.
– Да нямаме някакъв празник, който да съм забравила? – питам най-учтиво и изпепелявам с поглед мъжа ми.
– Ами тя, мама, се притесни, като разбра, че те няма още…
Ще се притесни тя за мен, друг път! Ама сега има какво да пили на главата на синчето -„Аз казах ли ти, че не е за теб? Кое време е станало? Коя почтена жена се прибира по това време? Ох, мама, клетичък сине! „
– Че защо ще се притеснява?
– Ами не си ѝ купила лекарствата, и батерии за слуховия апарат не си ѝ занесла! Няма те никаква, не вдигаш телефона!
– В хладилника няма нищо, даже хляб не си купила и не ме събуди за работа, та закъснях и утре трябва да отработвам! – включва се детенце.
– Как може да си толкова безотговорна?
– Ами може, викам, може. Отидох на психолог и той потвърди диагнозата ти! И ми каза:
– Госпожо, това разстройство е много упорито! Щом Ви обхване компулсията да чистите, напуснете къщата! С готвенето и пазаруването нещата стоят по същия начин! Ако пък Ви обхване обсесията да се бъркате в живота на близките си, като ги будите за работа, направо бягайте в най-близкото кафене. Няма да се предавате нито за миг!
Упоритост трябва! Ако трябва до полунощ ще ходите навън, само и само да не се поддадете на импулса да пуснете пералнята и да застрашите свободната воля на близките си! От днес нататък никаква намеса! Ако някой е гладен, да си сготви! Ако е мръсен – да се изпере! Само така ще се излекувате от това разстройство и ще спрете да тормозите горките си близки!
– Ама…
– Виж сега…
– Боже, сине…
И в този момент токът изгасна!
– А, забрани ми да плащам и сметките. Утре някой да плати тока.
И се прибрах в спалнята, светнах си фенерчето, измих си зъбите и си легнах.
Още ги слушам как се карат кой да плати тока и кой да купи лекарствата на дракона.
И кой да иде до денонощния за хляб. Голям кеф!
Обсесивно-компулсивно разстройство съм имала!
Диктатор съм била!
На Луцифер по-малката щерка, вика свекито!
Боже, ама те нищо не са видели! Какво съм им приготвила за утре, бедна им е фантазията…
Таня Арабова

Еврейска медицина

Еврейски доктор не можел да си намери работа в никоя американска болница и решил да открие малък частен кабинет.
На входа залепил плакат с надпис:
„За лечение вземаме 20 долара, ако болестта ви не изчезне, връщаме 100.“
Американски адвокат случайно попаднал на обявата.
Решил, че това е добра възможност да изкара 100 долара и посетил кабинета.
Влязал при доктора и казал:
– Изгубих вкус! Не усещам нищо като ям.
Докторът:
– Сестра, донесете лекарството от кутия номер 22 и дайте на пациента 3 капки от него.
Адвокатът:
– Пфу! Но това е керосин!
Лекарят:
– Поздравления, чувството ви за вкус се завръща. Дължите 20 долара.
Адвокатът се ядосал, но си платил 20 долара. Но не му давало мира, че се е прецакал.
След няколко дни отново решил да пробва и да си върне парите.
Адвокатът:
– Загубих паметта си. Не мога да си спомня много неща, почти нищо.
Докторът:
– Сестра, донесете лекарството от кутия номер 22 и дайте на пациента 3 капки.
Адвокатът недоволен:
– Пфу, ама това е керосин, дадохте ми същото и предния път.
Докторът:
– Поздравления, паметта ви се завръща, дължите 20 долара.
Адвокатът дал 20 долара и си тръгнал направо бесен.
Това не му давало мира и след седмица отново посетил лекаря.
Адвокатът:
– Нещо съм много зле със зрението, мисля, че ослепях.
Лекарят:
– За съжаление, за тази болест лечение няма. Сестра дайте на господина 100 долара.
Адвокатът със широка усмивка се загледал в банкнотата направо изревал:
– Но това са 20 долара !?
Докторът:
– Поздравления, зрението ви се е оправило. Дължите 20 долара.

Наръчник за гладко писане

1. Не допускай изречения от по една дума. Дразнят.

2. Избягвай фразеологизмите – откак свят светува, те са бита карта.

3. Внимавай да не задръстиш текста с… многоточия.

4. Не ползвай търговски сигли & съкращения и т.н.

5. Помни (винаги), че скобите (дори когато ти се струват необходими) прекъсват нишката на повествованието.

6. Написаното е Зграда чийто основи са правописът.

7. Възможно най-рядко поставяй кавички: нищо не “губиш”.

8. Никога не обобщавай.

9. Чуждиците съвсем не са индикация за bon ton.

10. Бъди крайно пестелив откъм цитати. Както казва Емерсон: “Мразя цитатите. Изразявам се със собствени мисли.”

11. Сравненията наподобяват фразеологизмите.

12. Не претрупвай фразата; не повтаряй два пъти едно и също; да повтаряш два пъти едно и също е излишно (под “претрупване” следва да се разбира ненужното разгръщане или обяснение на идея, която читателят очевидно вече е разбрал от самото начало, без повтаряне).

13. Само тъпите копелета се изразяват просташки.

14. Може би не е лошо да бъдеш повече или по-малко конкретен.

15. Литотата е най-великата от изразните техники.

16. Не смесвай висок и нисък стил – както и да ги изтипосаш, няма да стане по-яко.

17. Ако пишеш скучно, турцизмите също няма да ти оправят дереджето.

18. Слагай, запетайките, където им е мястото.

19. Не минавай често на нов ред. Стига, разбира се, това да не е наложително.

20. Прекалено дръзката метафора е безпомощна като дерайлирал лебед.

21. Между впрочем, употребявай думите правилно, всяка щекотливост може да те провали.

22. Толкова ли не може без реторични въпроси?

23. Бъди кратък и ясен, старай се да съсредоточиш идеите си във възможно най-малкия брой думи, като грижливо избягваш дългите фрази – още повече накъсаните с вметнати изречения между тирета, които неизбежно разконцентрират невнимателния читател, – така че да не допринесеш с твоя начин на изказване за онова в крайна степен наситено и зловредно информационно замърсяване, което без съмнение (и най-вече в случаите, когато става въпрос за текстове, натъпкани с ненужни или лесно избежими уточнения) е една от трагедиите на нашето съвремие, робски подчинено на диктата на медиите, били те електронни или не.

24. Правилната употреба на пълният член може и да ти изглежда най-несъществения проблем, но за много читатели е важен белег за твоят културен статус.

25. Не бъди излишно емоционален! Не злоупотребявай с възклицателните!

26. Ползвайки голям брой деепричастия се излагаш, показвайки, че или превеждаш лошо, или се правиш на забележителен, прибягвайки до не особено типични за твоя език средства.

27. Наричай направо с имената им авторите и персонажите, които имаш предвид, без перифрази. Не забравяй, че още в края на XIX в. така правеше Патриарха на българската литература, когато пишеше златните си страници за Апостола на свободата и останалите.

28. В началото прибегни до captatio benevolentiae, за да спечелиш читателя (ако разбираш какво имам предвид).

29. Всяка завършена фраза трябва да има.

30. И не започвай изреченията със съюз.

Дамски неволи

От пет години почивен ден нямам. Ня-мам. Ходя по сватби… за букета. Зъб ми избиха, ребро ми пукнаха, десетки ноктопластики отидоха фира, аркади имам повече от Кубрат Пулев, покана получих от отбора по ръгби да им стана капитан. С времето задобрях, рефлексите ми се изостриха, хвърлям се като джак ръсел териер, засичам като радар. Не се хваля, ама ако ме сложиш на вратата съм по-добра от Георги Петков – дузпа няма да пропусна. 73 букета съм хванала до този момент. Трупам. Вкъщи на гробища след Задушница прилича, панделки имам да пребинтовам десетина фараона. Но не! Не ми предлага. Намеци му правих всякакви и накрая откровено си му казах – не съм претенциозна за пръстена, не е важно да е с диамант, не е важно да е златен, не е важно да е пръстен даже. Може и ламаринена отварачка от кенче. Но не! Не ми предлага. Менделсоновият марш ми е мелодията на телефона. Бялата рокля стои в багажника, до аптечката, готова за мълниеносна употреба. Изкарах с отличие курс за танци на пилон. Зеле слагам, шпагат правя, накладки сменям! Но не! Не ми предлага. Щот’ една циганка, начи, му била гледала и му казала, че а се ожени, а бял ден ня’а да види! Жена му щяла да е мързелива кат’ боа, погълнала военен министър, кошмарна готвачка, некадърна домакиня и така щяла да напълнее след сватбата, че вместо шлифер щяла да носи туристическа палатка за 7 души. И да, само щяла да му харчи парите, да му къса нервичките и да му слага рога. Това последното не мога да го разбера.
Що вика на майка си „една циганка“, също не мога да разбера…

Размисли за звездите

Тази сутрин докато режа кисело зеле за капама, а жена ми запържва леко мръвката, ми вика “Леонардо ди Каприо карал нова година на яхта с 24 годишна моделка, а ние правим капама” и се замислих, какво нещо е живота. Световно известен Леонардо, а заврян на тая яхта ни прасе може да заколи – ще избяга, ни да го опърли – я ще запали нещо, я ще оплеска яхтата, ни маза, ни гараж за зелето има завалийката, а сигурно тая яхта е на топло и зелето трябва да стои да му умирисва хладилника и тая 24 годишната кой знае каква е вързана в ръцете и с капама даже не може да помогне… абеее и на звездите не им е лесно сигурно…

А ние сериозните хора не претупваме така нещата:

– Как се казват кучетата ти?
– Келвин и Клайн.
– Ама това са имена на гащи!?
– Да, де… щото кучетата са боксери…

Новости в семейството

Прибира се мъж вкъщи:
– Жено, ставай, че ще пробваме една работа!
Жената си мисли: „Мале, излезе ми късметът тази вечер!“
– Ама ела в коридора!
Жената наум: „Ооо, какво ли е намислил?“
– Сваляй сега нощницата!
Жената: „Кеф, почва се.“
– Сваляй и бикините!
Жената: „Боже, какъв е див тази вечер!“
– Сега, застани на челна стойка пред огледалото!
Жената: „Нови пози, охаа!“
Застанала тя на челна стойка пред огледалото, а мъжът ѝ си сложил главата между краката ѝ и казал:
– Сега кажи брада отива ли ми?