Наздраве

Млада двойка на романтична вечеря в ресторант. Момичето отпива глътка шампанско и казва:
– Ах, ако знаеш колко обичам тази божествена напитка! В нея чувствам прохладата на пролетна утрин, лекия бриз на морето,  аромата на разцъфнала роза. Когато пия този еликсир, в душата ми сякаш хиляди ангели свирят на златни арфи! Някаква лекота и радост се разливат с хилядите мехурчета в моето тяло, иска ми се да запея и литна като птичка, високо в небето, към слънцето. Искам да обичам и да бъда обичана.
Пича със зейнала уста:
– А бира?
– Ааа, бира не обичам! От бирата много пърдя…
На светофар на кръстовище младеж маха на момиче в съседната кола. Тя сваля прозореца и веднага казва:
– Имам си приятел!
– Да, добре, чудесно! Аз исках просто да ви кажа, че едната ви гума е спаднала.
– Ооо, благодаря много! Ще ми помогнете ли със смяната?
– Извикайте приятеля си…
– Иванчо, защо вчера не беше на училище?
– Бях болен, госпожо…
– Болен, а?… А на стриптийз клуб можеш да ходиш, нищо че си болен?
– Не съм ходил, у нас си бях!
– Не ме лъжи, знаеш ли колко добре се вижда всичко от пилона…

Мобилни промоции

Служители на „А1″, Виваком“ и „Теленор“ се качили в едно такси и попитали за цената.
– Предлагаме безлимитен пакет за 3 лева – отговорил таксиметровият шофьор.
Тримата се съгласили. Когато вече пристигнали на адреса, таксиджията им заявил, че дължат 88 лева и 35 стотинки.
– Но нали казахте 3 лева?! – възмутили се пътниците.
– Точно така. Вижте сега! При безлимитния пакет скоростта е ограничена до 10 километра в час, а вие искахте да карам по-бързо. По-високата скорост се таксува по 3,30 лева за всеки 10 километра в час отгоре. Освен това безлимитният пакет е валиден само в рамките на един район, а вие пътувахте до съседния – това вече е вътрешноградски роуминг. Пътуване извън началния район се таксува еднократно по 9 лева. Допълнително при вътрешноградски роуминг се заплаща на километър и ние начисляваме за първоначалните 100 километра, а това са още 33 лева. Как така „скъпо“? Нашата стандартна цена е 49 стотинки на километър, а вие плащате в роуминг по 33 стотинки. Излиза даже по-евтино. Плюс всичко това вие сте трима. От 1-ви януари услугата „Групови пътувания“ е платена и е по 6,50 лева на човек. И още 13 лева се начисляват за музикален пакет. Вие се качихте в таксито и с това си действие се съгласихте да използвате тази платена услуга. Така че всичко е правилно – 88 лева и 35 стотинки.
Отива една жена при доктора и казва:
– Имам голям проблем, докторе. Всеки път, когато моя мъж свършва – той крещи направо.
– Това си е естествено, така да се каже. Какъв е проблема?
– Но той ме буди…

Секс кукла от Microsoft

Един мъж си купил от сексшопа суперфункционално надуваема кукла с вграден компютър и с програмно оборудване от Майкрософт.

Наточил се мъжът. Съблякъл се, приготвил се да използва момичето по предназначение.

Изведнъж се чул глас:

„За най-добра адаптация на момичето към вас е необходимо да се извърши конфигуриране“.

Замалко да свърши от нетърпение, мъжът чул следващата команда: „Поставете устройството си“.

Мъжът нерешително го поставил.

Глас:

„Грешка, устройството не е открито, повторете опита. За тази цел извадете и поставете устройството наново“.

Мъжът последвал съвета.

Глас:

„Открито е ново устройство, извършва се търсене на най-подходящия драйвер. А дотогава изслушайте информацията за най-новото и най-мощно програмно оборудване на Майкрософт. Сега ще можете още повече да ………………… и още по добре да ………………………….“

След 10 минути глас:

„За съжаление, не е открит драйвер за вашето устройство, за търсене не необходимия драйвер включете момичето през USB към компютъра и се свържете със сайта на Майкрософт“.

Мъжът:

„Вие съвсем сте се побъркали, къде ще намеря компютър, а и члена си не мога да извадя – заклещи се“.

Глас:

„Внимание, не се опитвайте да извадите устройството си преди края на конфигурирането. Искате ли да продължите инсталацията, въпреки отсъствието на най-добрия драйвер?“

Мъжът:

„Даааа, Даааа“.

Глас след час:

„Внимание критическа грешка, установено е нестандартно устройство, което може да доведе до повреда в оборудването”.

Мъжът, който не знае вече на кой свят се намира, се опитва да извади члена си.

Глас:

„Внимание, не е възможно отделянето на устройството, за решаването на този проблем се обърнете задължително към сертифициран от Майкрософт специалист на следния телефон в Америка или по интернет.

И не забравяйте, че до активирането на програмното оборудване ви остават 30 дни, след което всички входове ще бъдат затворени”.

– Какво станало, когато джуджетата видели Снежанка гола?
– 7UP.
Но Снежанка установила, че 7 х 3 не е като 21 на цяло…

Как е по-правилно да се каже?
Отивам да се отсрамя или отивам да се отсармя?

Тест. Хетеро мъж ли сте?

1. Ако си над 30 години и нямаш коремче, значи си гей. Всеизвестно е, че коремчето е резултат от изпитата бира с приятелчетата и пред телевизора.
2. Ако дори само си си помислял да отслабваш с аеробика или каланетика, лявото е твоята посока. Всеки истински мъжкар се освобождава от излишните килограми като намали бирите с една и увеличи секса.
3. Ако имаш или обичаш котки, значи си хомо. Такъв домашен любимец моментално разкрива нежната ти и гальовна душа. Как се вика котка: „Писе, ела тук миличко!”, докато към кучето се обръщаш: „Джеки, редом” или „Бързо ела тук, помияр такъв!” – разликата е очеизвадна.
4. Ако все още си падате по смучещи бонбони, близалки, дъвчащи бонбони или други подобни глупости, ти си кралят на гейовете. Хетеро мъжът слага в устата си само препечени ребърца, пържоли, кюфтаци, свински крачета или женски гърди. Сложиш ли нещо друго и минаваш на другия бряг.
5. Ако пиеш слабо или безкофеиново кафе, и особено ако сложиш в него обезмаслено мляко, то лявата лента се е завъртяла за теб. Кафето е затова да е силно, черно и със силен аромат. Ако пък си сложиш и изкуствен подсладител, то все едно си целунал мъж по устата.
6. Ако знаеш повече от шест цвята и повече от четири вида десерт, вече не си от отбора на мачовците. Истинският мъж няма място в главата си за да помни всички тези глупости, има много по-важни неща за помнене като футболистите от А група на футболното ни първенство. И да не забравяме, ако знаеш повече имена на платове от вълна и памук, то гейството ти е в кръвта.
7. Ако караш кола с две ръце здраво хванал волана, нищо хетеро не е останало в теб. Мъжът слага и двете си ръце на волана само за да свирне бясно на бавните шофьори или докато псува някой по пътя. През останалото време едната ръка държи волана, а другата почесва тайни кътчета, прочиства ушите и носа, служи за смяна на радиостанциите, за ядене, пиене на бира и най-вече за да си поиграе с „котето”, което е на съседната седалка.
8. Ако ти харесват романтични комедии и сълзливи филми – оле, колко си гей! Мачото прави това, само ако е с мацка, която знае след това как да го възнагради.
9. Aко не харесваш мачовете и не крещиш подобаващо, резбата ти определено е на ляво. Крещенето по група набъкани с тестостерон младежи, гонещи топка е сигурен признак за мъжкарщина. Крещенето пред телевизора никак не помага на играещите, но е сигурен израз на мъжките заложби и мъжествеността.
10. Ако можеш да прекараш на телефона повече от 30 минути бъбрейки с приятел или приятелка за всякакви теми и това не те доведе до бърза кончина поради изчерпване на говорните способности да знаеш хомо си. Хетеро мъжът успява да проведе важен разговор с 5 изречения или 8 кимвания.
И последно:
Ако не караш мотор,4х4 не гърмиш с чифтето по добичета,мухи,плъхове и гадини от този сорт,не разбираш нищо от двигатели с вътрешно,външно и там друго горене………,ако не си се бил по кръчмите като млад,не слушаш рок,а обичаш ЧАЛГА……..хич не ми говори,че не си Гей…
От народният фолклор.

История с дъх на свежест

То така един имал голям мерак към една и всеки ден ѝ предлагал, но тя все му отказвала.
Накрая след месец му казала:
– Добре, но при едно условие.
– Какво е то?
– Да ми изпълниш после едно желание…
Съгласил се той. Правили каквото правили и след това той я попитал:
– Какво ти е желанието?
– Ела след месец, ще ти кажа…
Бързо се виц разказва, бавно времето минава.
Минал се месец и онзи пак я пита, а тя цял месец се не мила там и му вика:
– Искам да ме лижеш…
Искал, не искал, нямало как – обещал бил. Започнал и по едно време тя пръднала, а той въздъхнал:
– Ох! Най-после глътка свеж въздух!

Кратка история на медицината

2000 г. пр.н.е. – Ето, изяш този корен.

1000 г. от н.е. – Не яж този корен, той е езически! Кажи тази молитва.

1850 г. от н.е. – Да казваш молитви е суеверно! Изпий тази отвара!

1940 от н.е. – В тази отвара има змийско масло! Глътни това хапче!

1985 от н.е. – Това хапче е неефективно! Вземи този антибиотик!

2000 от н.е. – Този антибиотик е синтетичен! Ето, изяж този корен!

За вредата от месото

Софийски лектор чете лекция за вегетарианството в едно селско читалище:
– Хора, вие цял живот ядете месо и не знаете колко е вредно. В кръвта ви се повишава нивото на холестерол…
От последния ред подвиква един 90-годишен дядо:
– И краката мръзнат!
Лекторът учуден продължава:
– Стесняват се артериите, сърцето изпитва двойно по-голямо натоварване…
Дядото продължава:
– И краката мръзнат!
Лекторът заключва:
– Всичко това води до ранно състаряване на организма…
– И краката мръзнат!
Лекторът не издържал:
– Дядо, какво общо имат краката?
– Да… аз съм вече на 90, а преди лягане като се набамкам с месо, така ми става хуят, че се издърпва одеалото и краката ми мръзнат!

Турист у Берковския балкан, пита местен пустиняк:
– Извинете, дали може да ми подскажете, как най-бързо да се кача на тази планина?
Нашио попогледнал така замислено. Поогледал туриста, поогледал и Балкана, па рекъл:
– Сакаш ли ти отвръжeм кучето?

Ален Делон от Северозапада

Не е никък лесно да си Северозападен мъж, кога за пръв път отидеш на селото на гаджето си, с цел да направиш добро впечатление, требва да напраиш следното:
1. Да идеш със стари дреи.
Дрътите, че си речът:
– „Добро а момчето, яла нема да са модерчи.“
2. Да кааш веднъга:
– „Я не мом да седим така – дайте нещо да отфръгам“.
Дрътите, че си речът:
– „Я гле, оште са не е довлекъл и за работа пита, те тава а човек.“
3. Веднага да питаш:
– „Тоа кукуруз у коша сорта му нали е 611 – тип конски зъб?“
Дрътите, че си речът::
– „Леле, жив аграном дойде дом, жив да ни а!“
4. На обед да кааш – на бабичката:
– „Личи си, че тава момиче ти а унучка и ти си а учила да готви толко арно.
Бабичката че каа:
– „Лелее, па знаа къ сръце да ти стопи, бе.“
5. Още ненахранил се, да кажеш:
– „Апнааме, кво апнааме, дайте нещо да работим“.
Дрътите че каат:
– „Леллеее, още са не наял и работа дири!“
6. Требва да изпиеш с 30 грама рикия по-малко от старецу и с 50 грама по-малко вино.
Стареца че каже:
– „Те, моа да пиа момчето, мъ не а пияница.“
6. Да направиш иновации – стойка за тоалетна хартия от овчарска тояга през отдушниците на клозета, канал за отводняване на дъждевна вода и примка за опашката на кравата на гредата, като я доиш, да ти я не увива около врато.
Дрътите че речат:
– „Лелеее, индженер е дошел дом, прости ора сме – да срамуваме от ньего!“
7. Да кажеш:
– „Довечерка, че спим у една соба с дедо, оти иначе е неудобно.“
Дрътите ше рекът:
– „Бре пъ съ съобразева, бе. Нема да ни омаскари детето.“
8. Да заемеш остра гражданска позиция против демокрацията, ниските пенсии и съсипваньето на дръжавата.
Дрътите ше помислът:
– „Я гле, па он и от политиките отбира. Тоа не требва да го изпущаме никоги.“
9. Да заемеш остра гражданска позиция за връщането на 3-годишната казарма и срещу къпаньето и пръскането с дезодоранте и парафюме.
Дрътите ше си помислът:
– „Тоа си а мъж като от едно време, не а пед*рас като тиа дек ги дават по телевизору по „Евовизията“…
10. На другия ден, сабале да станеш преди бабичката /поне в 5:30 часа/, да запалиш кюмбето и да запариш на свиньете.
Бабичката да рече:
– „Умрех от срам пред тава дете, немам очи да го погледнем. Госпот да ма убиа, така да са я оспим. Одрътееме си вече и тава а.“
11.Коги си пойдеш да речеш:
– „Я от тука нищо немом да зимам, я тука като доам само че носим. Вие сте стари ора, я така не мом и ми а неудобно.“
Старците ше натурат още толко багаж и ше каат:
– „Нема да ни обиждаш мале, дорде моаме, че глеаме стока и че даваме. Коги одрътееме ептем и не моаме, тогива че опреме до тебе и като глеаме, си мъж на место и вече от нищо ни не а стра с ора като тебе“… И че се просълзът!”

Розовото бъдеще

Годината е 2030. Днес ако жена няма Onlyfans се смята за толкова странно, колкото да няма собствен телефонен номер например. 13-годишната Ваджайна Добрев Петрова, чака с нетърпение утрешният си 14-ти рожден ден, за да може да вади пари от Onlyfans-а (досега го е правила само за слава). В jobsbg има повече обяви за ескорт, за всички 666 официално признати пола, отколкото за продавач консултант. Днес е събота, но е и Коледа – учебен и работен ден по последни ъпдейти на законодателството. В училищната лафка на ОУ „Джулиана Гани“, гр. София има промо: Шуменско, тънък бял Davidoff и Индика на намаление, както и безплатни брошури за онлайн казино. Зад ъгъла на училището се вижда как видимо изглеждащ на около 65 години мъж, паркирал черен джип Jeep, дърпа за ръката малко момченце и то вика за помощ. Петима младежи снимат от страни с телефоните си, без да демонстрират каквато и да е била емоция по лицата си. На няколко метра от тях двама полицаи пият кафе и чакат да спрат на палка някого, облечен като хетеро или да арестуват друг, който не си е получил месечния vax booster. Ваджайна удари 14-та си година и вече според новия закон, приет през 2025 е пълнолетна. Дали ще успее да се впише в новото общество на smart градовете, дали ще изгради кариера в метавселената и ще намери ли любовта, само времето ще покаже. А както се вижда в последните години, времето може да бъде непредвидимо.

За сигурността и банките

Една жена влиза в стабилна българска банка и пита касиерката на гишето:
– Имам 1000 лева на депозит при вас. Мога ли да спя спокойно?
– Разбира се – отвърнала касиерката – ние разполагаме с достатъчно пари в брой и ще издържим на организираната атака.
– Но какво ще стане, ако все пак фалирате?
– Спестяванията ви ще бъдат възстановени от специален фонд за гарантиране на влоговете в банките.
– Ами ако този фонд фалира?
– Тогава БНБ ще Ви възстанови парите!
– Ами ако и БНБ фалира?
– Тогава ще падне правителството. А за подобно нещо вече си заслужава човек да даде 1000 лева, не мислите ли?
Дядо все ме съветваше:
– Чедо, кът съ жениш, гледай да вземеш жена, която снегът да я вали на три места: главата, гърдите и задника…

За моногамията

Аз съм моногамна. Серийно моногамна. Не съм само с един мъж през цялото време, но когато съм с един мъж, не си мисля за друг и не желая друг.
Нямам голяма бройка мъже. Четирима само. Не гоня бройката, винаги съм гледала чувствата. Ако не обичам мъжа и той не е единствения, който желая в момента, въобще не стигам до интимност с него. Не съм като онези кучки дето само се чудят кого да излашкат. Винаги съм им се чудела. Аз просто се отдавам само на един изцяло и всичко останало е без значение.
Например тази сутрин в осем ми се обади първата ми голяма любов. „Ела да те прослушам в офиса ми“. Отидох, естествено, той ми е първата голяма любов. Така страстно се любихме. Не си и помислих за друг мъж. Нали вече ви казах, моногамна съм. Имахме такава луда история. Невероятни спомени. Винаги е бил до мен, когато съм имала нужда. Както сега. Толкова го желаех. Подпря ме на парното с гръб и ми доказа колко много означаваме един за друг. Върха си беше, какво да ви разправям.
Прибрах се взех си душ, и тъкмо да седна на компютъра да початя, получавам смс: „Долу в барчето под вас съм“. Втората ми голяма любов. Не слязох в барчето, ами му пуснах смс: „Ами качвай се де“. Толкова рядко го виждах, не живее в града ни вече идва от време на време. Нахлу като невиждал жена. Направихме го прави до стената. Беше невиждан секс. Моногамен. Изгоних го бързо обаче. Съпругът ми си идваше понякога да обядва, а наближаваше 12.00 часа.
Поизмих се и тъкмо влязо в ритъма на ежедневието мъжа ми влезе. „Мила, толкова малко време оставаме сами“. Аз тъкмо правех салатата. Много обичам мъжа си. Той е третата ми голяма любов. Имаме деца. Грижи се за мен. Когато съм с него не помислям за друг. Съвсем отгкровено ви го казвам. Рядко има като нас, хармонични двойки. Хвана ръката ми и ме завлече в спалнята ни, нашата свещена любовна обител. С него секса продължи повече от час. Обичахме да пробваме от всичко. Прекрасен любовник е. Ако искате вярвайте. Откакто съм омъжена за него, не съм се омъжвала за друг. Нали ви казах, моногамна съм.
Изпратих го каталясала. За днес ми стигаше. Просто и да си моногамен никак не е лесно, не е за всеки, да знаете.
И тъкмо да си легна да почивам, телефона звъни. Викам си няма да го вдигна. Но беше доста упорито. Вдигнах накрая. Последната ми голяма любов. Бях забравила, че онзи ден се бяхме уговорили да се видим днес. Бях луда по него. На такъв мъж никоя жена не би отказала. Просто сърцето ми преливаше от обич и страст към него. Веднага забравих всичко останало и хукнах към тях. Влязох рошава и запъхтяна. Започна ме в движение от антрето. Не ме съблече, само ми събу панталоните донякъде. Той харесваше така, недосъблечена жена. Казваше: „Все едно не си изцяло моя“. А аз бях изцяло негова. Само негова. Поне докато бях тук с него. „Обичам те“, повтарях и не лъжех. Обичах го. Нали ви казвам, аз съм моногамна. Серийно монагамна. Обичам само мъжа, с когото съм в момента и нямам нужда от друг.

Идея за български коледен филм

Студентка от УНСС, “Стефани” се прибира в Угърчин където млад левент, Йордан, помага на баща ѝ да заколи прасето. Самата студентка ходи с надут софийски адвокат който пие само пино ноар и крафт бира и говори с лек немски акцент понеже е учил в Берлин.
Момчето което помага с прасето между другото е духовит и работлив, прави патриотични фигури от дърворезба и много обича децата и играе с тях на стражари и апаши на двора, докато горкото прасе виси на една кука.
Докато Стефани и Йордан заедно правят кавърмата, ръцете им се докосват и оттам нататък всички знаем, че най-голямата от всички трагедии: любовта, се е случила, въпреки че до тоя момент Стефчето много се е дразнила от всичко което Данчо прави.
Софийският адвокат се появява, облечен в костюм и гледа гнусливо към прасето. Вдига скандал защото смята всички това за простотия и освен това е веган. Стефани моментално разваля годежа и той си тръгва със скъпата си кола, която обаче одира в някакво дърво. Но все пак си тръгва.
После се появява Марийка която лъже Стефани, че е сгодена за Йордан, макар че те отдавна са скъсали. След известни перипетии, по съвет на мъдра старица, наш Данчо се появява с романтичен жест (носи на Стефани зелева чорба баш когато знае, че я гони ужасен махмурлук). Тя го целува, сеща се, че всъщност се казва Стефка и решава да остане в Угърчин до Йордановден.
Естествено нашият герой скача за кръста, излиза с него, но някак успява да донесе и пръстен за Стефка и да ѝ предложи брак. Никой не пита откъде наш Данчо е извадил пръстена, макар че е само по бански гащета. Фигурата му е мускулеста, но има и леко патриотично коремче.
После има ”пет години по-късно” когато Данчо заедно с тъста и с двете близначета коли прасе, а Стефка стои облечена цялата в шевици и ги гледа с обич.
Патрулка на КАТ, решават кръстословица…
– Зеленчук с 3 букви?
– Зелка.
– Не се събира.
– Ами вземи по-малка!

Гурме шкембе

Попитали лайф коуч как се готви шкембе чорба и той отговорил:
– Всеки може да сготви шкембе. Трябва само да излезете от зоната си на комфорт, да включите котлона и да започнете.
– Какви продукти са ни необходими?
– За всяка шкембе чорба продуктите са различни и индивидуални. Просто изберете тези продукти, които най-добре ви подхождат и започнете.
– Опишете ни стъпките при приготвянето на шкембето.
– Няма готови шаблони. Трябва да си кажете: “Да, аз ще успея да сготвя най-вкусното шкембе на света!” И да започнете стъпка по стъпка да осъществявате целите си. Помнете, че и най-дългият път започва с първата крачка!
– И все пак с какво да започнем?
– Всяко начало започва с вземането на решение и поставянето на цели. Трябва ясно да си зададете целта: “Шкембе чорбата трябва да бъде сготвена!” А уменията и навиците сами ще дойдат при вас.
– Все пак не е съвсем ясно, какви действия трябва да предприемем, за да си направим шкембе чорба…
– Вижте, няма вълшебна пръчка за това. Просто се изправете пред печката и не се страхувайте да експериментирате. Вие сами трябва да намерите решението.
– Какво бихте пожелали на начинаещите готвачи?
– Да вярват в себе си. Това е най-важното.

Що така бе, Миме?

Харесал си Ванката селската хубавица Мими и почнал да я задява. Един следобед я взел от вкъщи и я закарал на 2 км до близкия язовир.
– Миме, ще ми дадеш ли?
– Е не още, не те познавам добре.
– Хубаво, щом е така ще си ходиш пеш.
– Еми ще си ходя пеш.
На другия ден минал, взел я и я закарал на 10 км на разходка в планината.
– Миме, ще ми пуснеш ли днес или предпочиташ да си ходиш пеш?
– Ми няма, ако трябва ще си ходя пеш!
На третия ден вече го измислил, взел я и я закарал на 80 км от града.
– Миме, на 80 км от вкъщи сме, ще ми пуснеш ли, щото иначе нали знаеш – ще се прибираш пеша.
– Ми няма да ти пусна, Иване!
– Хубаво, ще се прибираш пеша.
И тръгнал с колата. По едно време вижда в огледалото как Мимето му маха отзад, Ванката обърнал и се върнал при нея.
– Какво, размисли ли?
– Ми не, ама исках да ти кажа утре да не идваш да ме взимаш.
– Защо?
– Няма да съм се прибрала…

Идеалният уикенд

Почивен ден ми е. Събуждам се и ми е нещо неестествено. Поглеждам часовника – 10:30. Не е възможно! Никога не съм спал толкова до късно. Не чувам никой съсед да прави ремонт, няма къртене, пробиване, рязане, заваряване, нищо! Тишина! Леля Гинче над нас и тя още не е пуснала прахосмукачка, а е вече 10:30, какво се бави, по дяволите? Глухата баба Миче пък още не си е включила телевизора. Странно, точно преди седмица по това време бях неволен свидетел на поредната драма на “Малката булка“. А сега е тихо, ненормално тихо. Единственият звук, който достига до мен е някакво далечно лежерно гугукане. Давам си сметка, колко прекрасно може да е едно утро, ако те оставят да се наспиш. Протягам се сладко-сладко в леглото и се обръщам на другата страна да си доспя в царството на тишината, когато някой някъде изкрясква:
– „Тока додиии!“…

И ТРЪГНА ЩЕРЮ КЪМ ШЕНГЕН

Бе ранна утрин в зимен ден
Никола хранеше прасето
Стоянчо погна с нож Младен
А Ставри се изплю в мазето
Борянка хапваше суджук
и тихо пръдна в полумрака
Евлоги се задави с лук
а Никифор го бутна влака
Пристигна в село и Сладун
отвори той буркан с туршия
извади хляб-един самун
и в миг застреля го Стратия
Стамат в Москвича се качи
и натовари го с буркани
и тръгвайки към Симитли
с колата шибна той Анани
И в този скръбен, страшен час
дочу се вест във махалата
Шенген отрекъл се от нас
и ни сравнил със Сатаната
Настана ужас и кошмар
Марин се гръмна на площада
Стоянка шибна Велизар
А Гошо денсеше ламбада
И тръгна Щерю към Шенген
понесъл чанта със сланина
салам, ракия, лук зелен
и пушката на баба Нина
А Рюте хапваше бифтек
и с радост пийваше във мрака
и чувстваше се някак лек
не знаейки какво го чака…
Така завърши този ден
Павлина сипа на Анани
И пак не влязохме в Шенген
но в ЛИДЛ пуснаха банани…

ОДА ЗА БАХУРА

Покрай сьомги и гурмета,
крем брюлета и суфлета,
бри, прощуто и филета,
и какви ли не мезета,
дето са модерни много
и се хвалим с тях редовно,
аз се чувствам малко жегнат –
бахура е пренебрегнат!
Бахура си е традиция,
той си няма опозиция!
Няма аналог, патент
тоз’ световен прецеден!
Всеки тайно хапва бахур!
Дори светския оратор!
Но защо ни хваща срам
с този нашенски салам?
–
Казах си „тук има драма,
бахура е без реклама!“
И говорих с копирайтър
да напише некой тайтъл.
Бахура го заслужава,
щото сила притежава!
С бахур имаш сила мъжка,
с него грипът те не тръшка,
лоша клетва те не хваща,
злите хора той отпраща.
Само истинските дами
падат си по тез салами!
–
Сноб и интелектуалец,
богаташ или страдалец –
вси пред бахура са равни
и във подвизите – славни!
За поета той не струва
‘щото трудно се римува,
ала всеки си го тачи –
бахура, туй много значи!
–
И туй нещо уникално
според мен е най-реално
да е гордост национална
и на герба да се барне!
Бахур не разочарова
както, видиш ли, отбора.
Той не предизвиква свади,
само носи ти облаги!
БеГе афродизиака
и мечта на всяка кака!
–
Бахура е институция!
Бахура е революци!
Бахура е еманация
на нашата администрация!
По-скъп е от биткойн,
по-голям от всеки войн!
Той ще покори планетата!
той е Шекспир на мезетата!
Автор: неизвестен.

За половинките

Говорят си оптимистът и реалистът:
– Аз наистина вярвам, че чашата е наполовина пълна. А ти?
– Да те видим в какво вярваш, ако си в тайгата… С наполовина сух кибрит, наполовина остър нож, наполовина заредено оръжие… А наоколо, наполовина сити мечки…

– Целуни ме!
– Как ще те целуна?! Аз съм омъжена жена! Дори това, че правим секс не е много редно…

Фитнес инструктор:
– Браво момичета днес изгорихте калории, колкото за 5 яки секса!
Най-пълничката изсумтяла:
– Вместо да ни мъчите така, що не ни ебете?
Забива мъжът гвоздей в стената, закача огледалото и го пробва дали е стабилно. Жена му стои до него и го пита:
– Е, защо само един гвоздей?
– Един е достатъчен.
– Ама производителят е направил две дупки, трябва и двете да се ползват.
– Хайде да ми го кажеш това пак като си легнем…
Задават въпрос:
– Как се казва солариум на пернишки?
– Кучкопек.
Ако чистачките говореха като политици:
– Кога ще измиеш стълбището?
– Благодаря за въпроса! Днес много хора ме питат за това, дали ще се справим с хигиенизацията. Разбирам причината за това и определено мога да Ви уверя, че можем да бъдем оптимисти. Да се съмняваме би било нелогично. Може би не се движим с нужното темпо, но измиването на стълбището е само въпрос на време. А днес времето – това е един много ценен ресурс. Съгласна съм, че способността ни да се разпределим между различни задачи – това е нещо, върху което всички ние трябва да работим и така да постигнем много по-добри резултати в измиването не само на Вашето, но и на много други стълбища. Като представител на гилдията мога да кажа, че сме обединени към тази цел и няма да спрем, докато не я постигнем!

Репортнах концерт на Веселин Маринов за сексуално съдържание. Сега служител на YouTube трябва да изгледа внимателно всичките 92 минути…

Първан, склададжията в магазина за гуми, бавно поливаше склада с бензин и си мърмореше:
– Сега ще видите вие ЧЕРЕН петък!

Св. Илон в България

След няколко дни на запой в Трансилвания Илон Мъск е набрал смелост и си е рекъл, догодина напролет ще минем Дунава, приятели, да разгледаме какво има отвъд хоризонта на царевиците.
Той подчерта намеренията си скромно, в две изречения, но това събитие вече събуди като спящ вулкан националното ни самочувствие, че сме в плановете и мислите на най-богатия човек на планетата.
Северозападът кипи в очакване.
Вчера на делничния пазар във Вършец хората измежду стотиците зелки сорт „Кьосе“ си шушукаха „Илон ке дое“. Кой? Илън! Илин? Не, Илон! Бега бе, да не е Илиян. Нее, мъндрамуняк, Илон, он с таралясника на ток.
Седя си аз на верандата на ул. „Стефан Караджа“, поглеждам към Тодорини кукли и вече ми е пред очите как Илон каца на летище София, което по нищо не отстъпва на замъка Бран.
Походът му към Белоградчик ще е по-паметен от това на героите на Толкин и по-незабравим от първия полет на СпейсХ, но той изглежда търси силни емоции. Ще туитне от кеф тук.
Самолетът каца, всички пляскат. На терминала си купува за кафе за 15 лв. от „Грийн Дели“.
След час лутане най-накрая намира служител, който случайно е бил на бригада в Англия и говори английски, за да го упъти към паркинга на летището.
Между две Мазератита, под вечно капещия покрив, в полунаводнения паркинг го очаква Тесла под наем.
Тръгва с приятели, кръстят се по местен обичай. Така са чели, че правят всички тук преди дълъг път.
Маршрутът им минава през живописната „Дружба“. Отляво и отдясно блъснати кучета берат душа. Засичат го столичани, свирят му на светофарите, един даже слиза да се разправят по мъжки.
От там минават през кв. „Христо Ботев“. Налага се да изчакат, защото има сватба в махалата и играят хоро на пътя. Булката влачи бялата си рокля в прахоляка, тъпаните бият, отстрани друг оркестър подхваща мелодия за кючек.
Сватбата се пренася в ресторанта до гумаджийницата. А Мъск замалко вместо към Околовръстния път да продължи направо към Малашевци.
На картата му излиза като парк. Не съвсем голям колкото Булонския лес, но го оставят за друг път, че бързат.
Решават да минат през Петрохан. Трипадвайзор дава препоръка за обяд на Малка Бързия.
Костинброд, Бучин проход, Историческия път, откъдето бяга Гошо Тарабата, тук-там паднали дървета, заблудени сърни. Един чакал замалко не влиза в купето.
В Гинци спират да си купят кисело мляко и малини.
Петрохан постепенно ги обгръща в зелените си, омайни пейзажи. Навън от плюс 20 градуса става минус 15. Зимна виелица, мъгла, паднали дървета. Чертичките на Теслата започват бързо да свършват.
Колона от автомобили крета. В канавките няколко видински коли са паднали. Никой не спира. За Видин и жителите му отадвна няма смисъл да се прави каквото и да е. Обречена работа.
Най-отпред 10 камиона с летни гуми са решили да минат напряко за Хамбург. Последната кола на опашката вече е до разклона за Чибаовци.
От време на време някои монтанчанин с БМВ или Опел Зафира ще профучи край всички. Те му викат ластик на това упражнение. Целта е да набереш 150 км/ч по завоите, да изпънеш 5-6 шматки, които не могат да карат и да им покажеш силата на Северозапада като се прибереш точно преди завоя и идващия насреща бус с крави.
На Малка Бързия хапват пилешка супа със стърчащо нагоре краче. По препоръка на хората от съседните маси сипва повечко от лютия пипер.
Мъск е доволен, но нещо се случва със стомаха му. По пътя има спешна нужда да посети тоалетна. Такава няма. Един тираджия му обяснява – Тойлет евриуеъ, сочейки хоризонта и дърветата.
После си изхвърля насред Петрохан всичкия боклук, който е събрал от Иран до тук.
Някъде след Бързия Теслата дава признаци, че повече не може така. Налага се да заредят. Надясно Клисурски манастир – 5 км. Наляво – Берковица 3 км. Време за животоспасяващи решения няма.
За тяхна зла участ започва буря и цяла Северозападна България остава без ток. Дните с ток в Северозапада са равни на дните без ток. Тук Зелената сделка отдавна е в сила.
Местните му предлагат да си купи дърва за автомобила. Но Тесла все още не може да върви на дърва. Мъск започва да си обмисля бизнесниша за автомобили на дърва.
В България дървата са на голяма почит. Хората ги горят за отопление, консерви, като колят животно, да отопляват цели градове, като почине някой пак дърва се палят.
Използват ги да гласуват. Никой тук не вярва на тока, на прогреса. Дом без свещ и без дърва на Север е беден и обречен.
Канят го в Берковица да посети културната програма. Берковският духов оркестър свири „Рума мома“.
Жена от съседна Монтана е готова да му пристане, без да му иска пари. Десетки баби отстрани се усмихват изпод мустак. Чакат само да поеме с поглед към нея и да ги сватосат. Мъск това и прави. Не си е научил урока с жените.
Баце, може да си измислил фъркати работи и омнибуси, но жена от Монтана да си вземеш, те толко шашав не мое да си.
Напиват го с нещо, което му обясняват, че е блага ракия. Но всъщност е петорна преварка на компот от лански малини с 30 кила захар, за да преврат джбрите за четвърти път, в домашния казан на зам.-кмета.
За да не изпуснат високия гост му сипват и малко бел отел.
Гордо му цитират северняшки изрази и му се смеят, че нищо не вдява. А он се оцъклил кат сгруяк и яката го ударИл тОка.
Мъск се събужда в окръжната болница на Монтана. Нищо и никъде не го боли. Морфинът още работи. Санитарка от Враца му носи зелев сок. Той не иска, но врачанките са известни с неотстъпчивия си характер. За малко да погълне и чашата.
Закуската е филия хляб, парче опушена сланина и половинка праз по предписание на Здравния министър.
Пръв на Илон се обажда Бойко. Предлага правителствения самолет да го вземе. Само да почака малко партията му да построи новото летище на Монтана. Ако много бърза да си ходи, до месец-два ще вземат властта и като направят магистралата Видин-Ботевград с Тесличката ще си се прибЕре. Такова сложно съоръжение нЕма никъде в Европа. Кани го да срежат лентичката на завод на негов приятел в с. Георги Дамяново. Ако стане зет ще го направи общински съветник в Монтана. Но понеже е зает човек поне да даде поне нЕкой лев за кампания на партията, че пак ще ходим на избори.
Обещава му да не купува гласове.
Мъск не може да „напусне“ болницата, докато не изтече пътеката по здравна каса. Той казва, че желае да си плати и да си тръгне от ВИП-стаята на старшата сестра, където го настаниха, за да не е сред още 4 човека от околията с гастропроблеми, защото очевидно не му е по вкуса русенското легло, олющената мазилка и подлогата.
Уви, плащания към държавата не са позволени щом е пусната пътеката, но ако иска може да остави дарение за положените грижи.
Един санитар го взема със себе си да си убие малко времето с риболов на яз. Огоста. „Илъне, ти може да работиш с ток, но и я знам некои работи.“ После пали акумулаторО, вкарва два шиша в язовиро и целата риба на Севера започва да ври и играе на повърхността. Мъск го гледа все едно е на една лодка с Мойсей.
Докато е за риба има 40 пропуснати повиквания от новата си изгора. Она сака да го запознае с техните и е бясна, че не си вдига телефона. Праща му съобщения с намеци, въпросителни, емотикони, съскащи думи.
Милата и топла женица, която беше готова на всичко, за да го направи щастлив в нощта на запознанството им май има особен характер. Това му харесва. Обича жени с характер. Не е подозирал какви жени с характер пази Северозапада. Едно Ел Дорадо на емоции.
На вечерята в скромния монтански дом, на ъгъла на бул. „Парта“ и паметника на ген. Арнолди Мъск забелязва, че това наистина е скромен монтански дом. Покривка от миналата Коледа, един комплект чаши, в които се сипва последователно ракия, вино, бира, Кока-Кола, вода, още вино и накрая лимонада. На стените няма картини, но са събрани всички образи на Богородица изрязани от вестници. Греят кандила. Крушката е енергоспестяваща и едва се виждат в сумрака.
Няма ги онези изтънчени ритуали на които е свикнал на други частни приеми.
Събрана е родата на девойката. Нищо не си казват, защото никой не говори английски, включително възлюбената. Наблягат на жестовия език.
Тя още е сърдита и ще мине поне година, докато си оправи настроението. То обикновено се оправя по-бързо с домашно насилие, брадва, камък в ръка, стол, голи ръки, но Мъск откъде да ги знае тия работи.
Опитват се да го придумат колко е хубаво на Север и да се премести да живее за постоянно. Ще му дадат стая на приземния етаж като умрат старите. Те гледат с влажни очи на по 85 години, по-жилави от най-коравия му кон в частното имение. Личи, че ще има да почака за настаняването.
Развеждат го из къщата. Гордо показват новата тоалетна вътре. Вече няма нужда да ходи в двора.
Булката е нетърпелива да си легнат. Няма търпение и сестра й. Братовчедката също точи ножовете. Която превари.
Мъск е в най-коварния капан на Северозапада – жените. Пътища, ток, бедност, лошо време – как да е оцелява се. Но трезвен, красив, богат, работлив мъж там е като военнопленник в затвора „Чанги“.
Северът с времето ще поправи тези неща и след 10-тина години брак ще е пиещ, беден, угрижен и не особено разтропан, но до тогава има много бой и леб да изяде.
На сутринта напуска Монтанско без да се сбогува. Тая нощ ще я помни като ергенско на Вегас.
Набръже с компанията правят снимки от колата в движение на Белоградчишките скали и вместо по обратния път за София, който навигацията дава през Враца, продължават направо по Дунав мост към летището в Букурещ, за да си оберат час по-скоро партакешите от Балканите.
Габровче пита баща си:
– Тате, какво е любовта?
– Любовта е светлината на живота!
– Ами бракът?
– Бракът е сметката за тока, сине!

– По какво се отличава солариума от грила?
– По кокошката…

Центъра на Перник. Кафе на 2 нива – на долното седят двама на по кафенце и скучаят… на бара седи човек и чете сутрешния вестник…
Първия от двамата се обръща към втория:
– абе…
– оу…
– а на бас, че не моеш са да идеш и да му плеснеш на тоя един зад врата…
– … на кво?
– ми… петарка!
– готооо!
Отива тоя и пляяяссс:
– еееей Пешоооо, къде одиш бе, шо стаа – не съм те виждал 100 години, загуби се…
Човека само дето не си пробил дупка във вестника:
– Господине, имате грешка, аз не съм Пешо, припознали сте се!
– аууууу, човек, верно ли – извиняай! Ма приличаш… извиняай!
Сяда си и авера вади петарка…
Минало се, не минало – втория пак:
– абе…
– мм…?
– десет, ако идеш да му отвъртиш още един…
– нема яд!
Пак се вдига и отива до бара – пляяяясссс…:
– Пешо! Глей са! Праиш се че не ме познаваш, ма те гледам: ти си бе! Аз съм, не ме ли позна!?!
– …!?! Господине! Не съм Пешо! Ето ви лична карта! Спрете вече с тия грубиянщини!
– Ееее, човеек… мноу съжаляам, ма само ако знаеш колко приличаш – одрал си му кожата! А не сме се виждали от много време – у казарма бееме заедно – домъчнело ми е… бееме си много дружки…извиняай!
На човека му писнало да го пердашат и се качил на второто ниво.
Долу, тоя си сяда, другия му вади десет и му вика:
– Слушай! Двайска веднага изскачам, ако идеш пак да го положиш тоя…
– … ма немаш грижа!
Качва се горе – пляяяяяссссс!
– Абе Пешо! …бе те къде си бил бе, а аз доле един го утепах от бой заради тебе…
– Ти си семеен!? На пръста ти има пръстен!!!
– Изслушай ме, моля те! Това е ужасна история… Когато бях малък ме хванаха орнитолози…

Селянинът с колелото

Селянин кара колело в жегата нагоре по стръмния планински път към селото си. На моста решил да си почине. Гледа – на моста някакъв с въдица вперил поглед в плувката във водата. Приближава го и пита:
– Рибка ловим, а?
Мълчание.
– Риба ловим, казвам!
Отново мълчание.
– Да не си глух, бе?! Питам, риба ли ловим?
Онзи все в плувката гледа. Селянинът се изплюл, качил се на колелото и се заизкачвал по баира, обливайки се в пот. Отдалечил се доста, на един завой се обърнал и гледа – рибарят му маха с всички сили, демек „Бързо се връщай“. Извъртял велосипеда, върнал се бързо, а рибарят му подвикнал:
– Колело караме, а?

Завръщане в миналото

Рут Колева, Бойко Борисов и Стефан Янев ги извикали за да тестват новата машина на времето, построена от БАН.
Поставили машината на времето пред тримата и попитали всеки един от тях коя историческа личност искат да срещнат, за да бъдат пратени при нея.
– При Винету – казал Бойко, превърнал се в 2D образ и влязъл в първия том на Карл Май, като книгата моментално станала 2 пъти по-дебела.
– При Дж. Ф. Кенеди – казал Янев и почнал пламенно да рецитира цитати на бившия американски президент, поради което операторите на машината побързали да го пратят в началото на 60-те.
Само Рут Колева мълчала, свалила си гащите и се разкрачила.
Операторите се сопнали, след което ѝ казали:
– Рут, Рут, това не е камера, не снимаме, това е машина на времето…
– Офф, добре деее. Пратете ме при Мерилин Монро.
При което я пратили при Стефан Янев.
– Носиш ли очила?
– Не, защо?
– Имаш белег на носа.
– А, той е от халбите…

Най-хубав Хелоуин си изкарва Гошко от 7-ия етаж, който се маскира на домоуправител и обиколи блока за месечната такса…

У наше село има един, дето се казва Съботин Неделев, ама всички му викаме „Уикенда“…

Из американски учебник по история:
„До идването на Колумб, американците били принудени да живеят в Европа“.