Може да звучи по детски, корабът ми е Радецки

Киновечер с децата. Почва “Титаник”. Почват и те! Боримир:
– Тате, това Радецки ли е?
– Не!
– Защо?
– В смисъл?
– Защо не е Радецки?
– Ми, Титаник е!
Три секунди. Габриел:
– Какво е Радецки?
– Кораб – Боримир.
– Това Радецки ли е? – Габриел.
– Не знам, питай тате!
– Тате…
– Не, тате! Нито Радецки е, нито Аврора е, нито Наутилус е! ТИ – ТА – НИК!
– Какво е Авр…
– Млък, че гася телевизора!
Микаела:
– Това Дунав ли е?
– Не, защо пък Дунав?!
– Нали е Радецки?
– Ако още един път чуя Радецки, ще гледате конвектора! Атлантическият океан е!
– Как разбра?
– Ми, там потъва.
– Кой потъва?! – и тримата нещо се разтревожиха.
– Ъъъ, Титаник.
– Искаш да кажеш, че това се е случило наистина!
– Да.
Десет минути клетви, че повече никога няма да се качат на кораб, лодка, водно колело, дюшек, пояс …
Джак и Роуз се влюбват, на сцената, в която той я рисува се вижда дупето й (тройно “бляяяяякс”) и сега корабът започва за потъва. 1500 души умират и Габриел иска да е сигурен на какво точно е станал свидетел:
– Тате, тези хора умират, за да направят филма ли?
Не, че Холивуд не е пълен с поквара казан, в който се варят човешки души, но дори това е малко прекалено:
– Не, тате, това са каскадьори!
– Какв…
– Това са хора, които се правят, че умират, но то е само наужким!
– Като Исус ли?
– Не, като Роналдо!
Сиуууууу! Имам черен колан по родителство!

За голямата любов

Майка звъни на сина си в София:
– Митко маме, ти ли си чедо?
– Да кажи, аз съм!
– Тая дето я остави в къщи да те чака, голям зарар ми направи!
– Що?
– Втора седмица е тука, нема вече ракия и вино. Пие като змей… главата да ѝ отрежеш, нова ще ѝ поникне… въъ. Пък тютюна дет го сушим, всичкия отиде. От задника ѝ пушек излиза. Нема ти казвам, че метна лютеницата, туршии, сладка и други буркани… хубаво, че капачки не яде… Зелевата чорба от бидона я пие… по три литра… ши пресъхне зелето… Откъде я намери?!!… 120 килограма е!
– Мамоо, обичам по-пълни жени!
– Пълна ли?! Тоя бяс няма наяждане! Не знам как спите заедно… ще подсиля леглото с някоя летва допълнително. Иначе е бойна. Вчера с един удар събори магарето… беше почнало да рита… оффф не знам… става опасно!

– Една торта „Макрон“, моля!
– Нямаме. А каква е тя?
– Същата като „Наполеон“, само че без яйца.

Обажда се домоуправителят

Телефонът звъни:
– Здравейте, сеньор Роуд! Обажда се Ернесто, домоуправителят на Вашата селска резиденция.
– Да, Ернесто, какво се е случило?
– Просто исках да кажа, чеее… папагалът… той умря.
– Как умря?! Моят папагал?! Победител в международни състезания?!
– Да, сеньор.
– По дяволите! Похарчих толкова много пари за него. От какво умря?
– Яде развалено месо, сеньор.
– Моля?! Кой си позволи да го нахрани с развалено месо?
– Никой, сеньор. Самият той яде гадно месо от мъртвия Ви кон.
– Какъв кон?!
– Вашият арабски кон, сеньор.
– Как, моят расов жребец, също е мъртъв?!
– Да, сеньор. Той теглеше каруца, пълна с вода и не издържа, сеньор.
– Луд ли си?! Каква вода?! Защо сте впрягали коня в каруца? Той никога не е бил впряган!
– Водата бе нужна, за да угасим пожара, сеньор.
– Господи, пожар?!
– Да, сеньор, във Вашата къща стана пожар. Голям пожар, сеньор. Свещ запали завесата.
– Каква свещ, каква свещ, за Бога! Искаш да кажеш, че една свещ изгори имота ми?!
– Да, сеньор.
– Защо си палил свещ, Ернесто?
– За погребението, сеньор.
– Какво погребение?!
– Жена Ви, сеньор. Тя се прибра късно през нощта и помислих, че това са крадци, сеньор. Затова я ударих с новия Ви стик за голф, сеньор.
Дълго мълчание.
– Ернесто, ако си повредил новия ми стик за голф, ще ти еба майката, Ернесто! Язък за хубавата жена!

Семейство Петрови

Силно тропане по вратата в 7 сутринта в къщата на семейство Петрови. Става мъжът по боксерки, поглежда през шпионката и веднага хуква към спалнята и буди жена си:
– Сийкеее, Сийке, ма, ставай, ама веднага! Веднага ти казвам!
– Що, бе, к’во е станало?
– Ти знайш ли кой чука на вратата?
– Кой?
– Смъртта. Цялата в черно и с коса в ръце. Ко ши прайм ся? За кого е дошла – за мен ли, за теб ли? Въъ, ши откача!
– Ей сега виж кой ши я напрая аз тая!
И изскача по нощница навън. Чува се караница, рев и след това се започва бой. След двадесет минути:
– Иване,… Иване, бе, ела да пием по една ракия! Тая я нема вече.
– Замина ли си?
– Да.
– И за кого беше дошла?
– За теб.
– Е що за мен?
– Искала да те води в Ада.
– Ма аз съм добър човек. Що в Ада?
– Много тегаво ти било тука – тъй си бил разправял. Там си щял да бъдеш къде-къде по-добре.

Флирт

– Какви хубави очи имаш…
– Нося лещи!
– Усмивката ти е много хубава.
– Ченето ми е от керамика!
– Затова пък твоята коса…
– Перука е!
– А циците пък…
– Силикон!
– Бах мама му… Пешо, това ти ли си бе?

– Как са колегите в новата работа?
– Сферични идиоти!
– Идиоти – добре. А защо сферични?
– Защото откъдето и да ги погледнеш – все идиоти!

Кое е най-главното

Вечер. Младеж се качва на влака. Намира спалното купе, там седи стар евреин.
Време е да спят. Лягат. Момчето пита:
– Кажете, ако обичате, колко е часа?
Евреинът мълчи.
Момчето отново:
– Извинете, колко е часа?
Евреинът отново мълчи.
Младежът си казал: ,,Майната ти!“ И легнал да спи.
Утро.
Последна спирка. Момчето пита евреина:
– Кажете ми, ако обичате, защо вчера не ми казахте колко е часа, след като много добре видях, че имате часовник?
Евреинът му отговорил:
– Разбирате ли, ако ви бях казал часа, вие щяхте да ми отговорите ,,благодаря“, аз щях да ви кажа ,,моля“, щяхме да започнем оживена беседа до 2 през нощта и нямаше да се наспя. Но не това е главното. Ще пристигнем в града, аз, както е редно при запознанство ще ви дам телефон и адрес, вие отивате в хотел, там места няма, звъните ми и аз, разбира се, ви каня у дома. Но и това не е най-главното.
Главното – аз имам красива дъщеря. Вие ще я съблазните, тя ще забременее, вие ще се скриете, аз трябва да ви търся по целия свят. Ще ви намеря – но не това е главното.
Главното – защо ми е на мен такъв зет, който даже часовник няма?!…

За примерните селски девойки

Млад ерген решил да се жени, но приятелите му го посъветвали да си намери жена от село, тъй като градските били много развратни. Тръгнал да обикаля из селата, но не си харесал никаква жена. Пообиколил доста села в околията и накрая в едно затънтено село видял една хубавица и решил да я изпита. Заговорил я за туй, онуй и приказката им потръгнала. Момата била прилично облечена, сговорчива и се държала прилично. Момъкът я попитал:
– Ти на колко си години?
– На 20.
– А гадже имаш ли си? Полов живот водите ли?
– МММММ… Какъв живот? – облещила се девойката.
– Секс. – уточнил младежът.
– ААА, аз това нито го знам какво е, нито го водя.
– Ами да те взема за моя невеста в града, ще си живеем заедно, ще водим полов живот, ще си народим деца!
– Ами добре, съгласна съм.
Младежът изгарящ от щастие, качил момата в колата и потеглили. На излизане от селото млад мъж орял нивата си в близост до пътя. Младата булка накарала годеника си да спре, излязла от колата и се провикнала силно:
– Тодореее, не ма търсете повече за кърско ебанье. Писна ми! Отивам у градо да водим полов живот! Кажи и на другите от селоооо…

Бал с маски

Съпруг и съпруга са поканени на бал с маски. Точно преди тръгването жената е повалена от силна мигрена и се налага да си остане у дома. Взема си едно болкоуспокоително и си ляга, а нейният мъж облича костюма си и отива на бала.
След един час жената е вече по-добре и решава с костюм, за който мъжът й не знае, да отиде и да види как ще се държи нейният съпруг на бала.
Вече на празненството, тя веднага го познава: той танцува с една непозната жена, после – с втора, с трета и така нататък. Тогава съпругата решава да провери докъде може да стигне нейният мъж. Кани го на танц (той не успява да я познае) и му прошепва в ухото:
– Хайде да отидем някъде, където няма да ни видят!
Той, разбира се, се съгласява. След като си свършват работата, жената веднага се прибира вкъщи. След известно време се връща и нейният съпруг. Тя подхваща деликатно темата:
– Е, как беше празникът?
– Знаеш ли, скъпа? Без теб ми беше много скучно.
– Скучно?! Струва ми се, че доста добре си си прекарал.
– Повярвай ми! Пристигам аз там и какво да видя – няма къде да стъпиш от народ. С моите приятели се завряхме в кухнята и докато си пийвахме, направихме едно покерче. Заложих костюма и го загубих. А аверът, който го спечели, веднага го облече и – на дансинга. Като почна да върти мадамите една след друга! Накрая даже някаква пияна взе, че му пусна. А аз – скука!…
Aтлетичен, добре изглеждащ млад мъж влиза късно през нощта в денонощна аптека.
– Седем презерватива! – поръчва той.
Младата аптекарка с две годишен стаж в Макдоналдс:
– За тук, или за вкъщи?

Математически метод

Трима математици и трима физици се канят да пътуват с влак от София до Бургас за годишната пролетна конференция. Срещат се пред касите на гарата. Първи на опашката застават физиците и те като всички нормални хора си купуват по един билет. Но математиците си купуват само един билет.
– Как така? – чудят се физиците. – Нали контрольорът ще ви свали без билети!
– Не се притеснявайте, – отговарят математиците – Ние имаме МЕТОД.
Физиците тръгват да се настаняват след математиците само за да видят загадъчния „метод“.
Математиците се напъхват в една тоалетна и когато контрольорът чука на вратата оттам се показва една ръка с билет. Контрольорът го взима, проверява и после всички без проблем стигат до Бургас.
След конференцията групата пак се среща на гарата. Физиците, въодушевени от примера на математиците, купуват един билет. Математиците не взимат нито един.
– Какво ще покажете на контрольора?
– Имаме си МЕТОД – отговарят те.
Във влака физиците се напъхват в тоалетната.
След тръгването на влака на вратата се чука. Подава се ръка с билет. Математикът взима билета и отишъл с колегите в другата тоалетна на влака…
ИЗВОД: Не ползвайте математически методи, без да ги разбирате…

Зимна любов

Наскоро моята приятелка се разведе и започна да си търси нов партньор, за да докаже, че все още може. Намери си един и се срещнаха, беше зима, вървели ръка за ръка и по едно време той казал, че е огладнял. Тя щастлива, че най-после ще отидат в ресторант на топличко, го последвала. Спрели се пред един блок, той се обърнал към нея и ѝ казал: „Аз живея тук, изчакай ме пред входа. Набързо ще вечерям и се връщам.“

Северозападно правосъдие

Съд. Гошо съди голема сладкарска фирма за нанесени телесни повреди, що техен камьон ги блъснал на едно кръстовище. Фирмата се представлява от нахакан адвокат, и он рипа:
– Господине, верно ли а, че сте казале на старшината, дека е дошъл на местопроишествието, че сте добре и нищо Ви нема?
Гошо почва:
– Значи тоа фтрорник я качих Цецка да а водим на пръч…
– Ква Цецка бе? – прекъсва го адвоката – Отговарай точно кво питам.
– Така де, значи Цецка ми е най-добрата коза, сеамска, с вити роги. Абе коза един път…
– Стига с таа коза бе! Казал ли си на полицая, че си добре или не?
– Начи товарим аз Цецка…
Адвоката па го прекъсва и се обръща към съдята:
– Господин Съдя, опитвам се да докажа, че на ищецо му не е имало нищо, а сеа съди клиенто ми, че уж имало. Тава е опит за измама.
Съдята зело да му дотега, ма му и станало интересно що оня се Цецка та Цецка. Обрънал се къде Гошо и му рекъл да продължи.
– Та натоварил съм Цецка и леко – полека тръгнааме. Спирам на расклона, гледам налево, гледам надесно… и като ме изющи тоа шашкънин с камьоно – направо ма прекина. Като са освесих манко – я съм у канафката и ме боли сичко, а кво ме не боли изтръпнало и го не усещам – дече ли не е мое. Не моем да мръднем ич. Цецка отфръкнала през улицата у другата канафка. Не моем да а видим, само а чуам къ мъца жално. Да ти скине сръцето. Ич не беше добре. Сигурен бех, че нема да а бъде. У тоа момент, гледам спира полицаю и слаза от колата. Он пръво чу Цецка… отиде, намери я… виде ква а работата… извади пищова и я гръмна да са не мъчи. Рипна после веднъга, иде къде мене, пищова още му дими у ръката и вика:
– А ти къ си? Добре ли си?
– Да му ебем макята гусин Съдя, ти да беше – къ би отговорил на тоа въпрос?

Северозападна идилия

Град Монтана. 17.06.2017 година. 21:17 ЕЕТ. Ж-к „Младост“. Квартал Дуе, не уно. Неустановен панелен блок. Дом на патриархално семейство от работническо-селски произход. Бако Илия Пръвкин са а прибрал дома си от акулуматорнеа (местен завод), съблекал са а по слипове, козиняко му стръчи из дупките на потнико (жарсе), чеша са поди мишниците (нема да са къпе, не а недиа), фули (псува) сичките си шефове на майкя (по-старите и на баба) и чека стрина Пенка Пръвкина (баковица така са казвала) да му притури рикия, сланина lights (summer edition, gastritis reserve), домате и крастовици (от село), овчо сиренье (power smell edition), пръжени яйца (от несвободни кокошки) и пръжен салам (тип хамбургерски). Загледал са у бележниците на децата нги и са изплънил с бащина гордост като дрът стругар с философски мисли – Майкъл (мининкио, 5 клас) имал само две двойки таа недиа (седмица), а Гордън (големио, 11 клас) имал три, тава била наистина добра недиа у учебен план, та он питал:
– Пенкееее, дека са ониа двамата обични синковци, нема ли да са довлачат да едеме?
– Па не знам, Илийчо! Они одат цел ден из градо като напратени (прогонени) шилета из текезесарски парцел, лазда секи момент ше си дойдат дечицата..
У тоа момент Майкъл са улетел като младо прасе у пресна тлъчница (тученица), оригнал са мощно (казал: Поп Петър пръчи Петровица на Петровден) и зинал колко моа къде техните, ма млого са бил развълнувал:
– Наштеееее, е..ло си а дреата (непреводим северозападен израз), ако знаате кво а станало, бати а станал дедо?!
Бако Илия са задавил с рикията, забравил да положи сино задвратно за псуваньето, уленало му и едно парче сиренье у кривото гръло и он като пръънал (кашлял, кихнал), та оно изфръчело и са лепнало на полилейо, а стринка Пенка (завалишката) сбрала горната и долната граница и са млецнала (паднала внезапно) по гъзере на паркето (ламине).
– Къ така а станал дедо? – едвам измъцала (промълвила) майката.
– Оооооо, па виа не знаате, он от лани са фръга на леля Кева (Параскева Цоцова) от тринайската (блок 13), па она днеска а станала баба..
Пламен Валентинов

Корабокрушенски драми

Корабокрушенец едва доплувал до брега на самотен остров и със сетни сили се проснал на пясъка. След няколко часа отворил очи и що да види: Над него наведени шест знойни красавици с изваяни тела. „Попаднах в Рая“ – казал си мъжът.
Само след няколко месеца по-късно вече не мислел така: не можел да смогне на сексуалните желания на всяка хубавица, коя от коя по-претенциозна! От Понеделник до Събота, горкият човек се „трудил“ неуморно… Накрая, след дълги преговори, се уговорили мъжът да почива в Неделя.
Та една неделя (единствения му почивен ден от седмицата), въпросният мъж стоял на брега, зареял поглед в безкрайната морска шир. По едно време що да види: Корабокрушенец на сал. Мъж!
„Ето го спасението!“ – помислил изтормозеният човечец, – „Ще си поделим дните от седмицата. И аз доволен, и той доволен, и жените доволни! А в Неделя ще ходим за риба с него…“
Издърпал сала на брега и погледнал към новия си другар. Мъжът отворил очи с пърхащи клепачи, и с нежна усмивка на уста прошепнал:
– Здрасти, хубавецооо…
– Айдеее, отиде ми и Неделята…

Писмо на пенсионерка до телевизионно кулинарно предаване

„Здравей, мили синко,
Аз съм баба Станка, живея на село и реших да приготвя манджа по рецепта, която ти показа в своето предаване. Когато в нашия селски магазин попитах за корен от новозеландски картоф, продавачът ме нарече „изкукуригала” и счупи очилата ми преди да ме изгони на улицата.
Тогава отидох в града на пазар да купя, както ти ме научи в своето предаване, пресен морски дявол. Продавачите ме пратиха по дяволите, счупиха вторият ми чифт очила и ме изгониха от пазара.
Ама аз да не съм вчерашна, все пак успях да приготвя нещо по твоя рецепта.
Вечерта, когато моят мъж, дядо ти Иван, седна на масата да вечеря, аз му поднесох печен охлюв, върху свежо листо от лозата на двора. Предположих, че с това той няма да се нахрани, затова сложих в чинията му два охлюва. Мъжът ми счупи моя трети чифт очила, на мястото на стъклата втъкна двата охлюва, а лозовото листо го залепи на челото ми. И написа върху него „за нищо не ставаш”.
Моят най-голям внук, Николай един ден ми се обади по телефона, че служебният стол бил затворен и ще дойде да обядва при мен. Доведе със себе си и неколцина колеги. Когато момчетата седнаха на масата, Никито вика: „Е, бабо, всичко, което имаш в печката и хладилника, вади и трупай тук, че умираме от глад!”. Аз им поднесох канапе – върху малки парченца хляб с клечка за зъби набучени фини резенчета гъбки. Всичките 45 клечки за зъби, момчетата ми ги забучиха в едно място, за което се знае, че не може да се види без помощта на огледало.
Ама аз да не съм вчерашна?! Продължих да обогатявам кулинарната култура на моето семейство. Една неделя при минусови температури моят мъж, с внуците заедно, нацепиха пет кубика дърва. И когато на обяд мъжете, премръзнали и уморени, влязоха кухнята да се сгреят, веднага се отправиха към печката, където аз винаги имам поне една пет литрова тенджера с вкусна супа от домашна кокошка. Но… тук ги очакваше голяма изненада – нежна портокалова крем супа, в изящна купичка с размера на половин яйце от гълъб, украсена с парченца марципан.
Предвкусвайки възторга на моите любими мъже, аз затворих очи. Когато ги отворих, очилата ми вече нямаха стъкла. Аз, кой знае защо, лежах в снега, по косите ми се стичаше портокалов мус, от носа ми стърчаха парченца марципан.
Ама аз не съм вчерашна, реших да изуча тайландската кухня. Защото много хубави хора са тези тайландци, ядат всичко, което мърда: хлебарки, червеи, паяци. Поглеждам към левия ъгъл над мивката и си мисля: „Господи, колко много продукти се похабяват тук!”. И тогава си спомних, че в твоето предаване ти спомена, че ястията с насекоми са много ефектни. Истина е. Ефектът от поднасянето им беше невероятен – три пукнати ребра, две насинени колена и една огнестрелна рана в тялото. Всичко се случи така.
Ден за жътва. Пратиха ме да нахраня жътварите. Те бяха станали в четири сутринта, бяха ожънали и вършели около 250 тона зърно. При това някъде към 9 часа ескалаторът се счупил и се наложило ръчно да товарят камионите, с лопати. Та, бригадирът ми вика: „Бабо Станке, толкова сме гладни, че стомасите ни са се свили на топка, сякаш сто мравки лазят вътре в нас.”. Той даже и не се досещаше колко е близо до истината. За обяд приготвих първо – супа от пържени мравки, за основно – панирани скакалци, а за десерт – руло от бръмбари, колорадски, защото съдържат повече захар.
Опънах бяла покривка, наредих блюдата и пожелах приятен апетит. После нищо не помня. Хората ми разказваха, че жътварите ме вързали за браната и овършали с мен 18 хектара. Освен това ме закарали до мелницата и искали да ме направят на брашно, но главата ми не минавала през бункера.
Виж, очилата ми станали на сол. А пъдарят стрелял в мен с винтовка, заредена с английска сол. Мисля, че в едно от твоите предавания чух, че няма нищо по-неприятно от пресолен бут. Сега вече съм сигурна, че е така.
Но това всичко са детски приказки в сравнение с това, което се случи на 24 май. Този ден винаги събира много гости у нас и разбира се, цялата подготовка за празненството ляга върху мен. А аз искам всичко да е цивилизовано, не като друга година – гостите хапнат, пийнат и се метнат да играят кючеци под звуци на чалга. Миналата година реших да поканя от града струнен квартет, за академична музика… Мир на праха им… А аз… аз вече почти се оправям, смених патериците с бастун и мястото на гърба, където бе втъкнат един лък от цигулка, почти заздравя. Единствено нещо, което все още ме тормози – не могат да измъкнат от главата ми контрабаса, защото не бива да го режат, бил много скъп…
И ето ме сега, седя с контрабас на главата и гледам предаването ти. Чакам нови рецепти. И даже не се сърдя на никого. Как да очаквам висока кулинарна култура от хора, чиято тоалетна е на двора, а асфалт виждат само по телевизията…?!
Прегръщам те с любов: баба Станка.”
Магазин за хранителни стоки. Жена на опашката говори на непознат език по телефона. Пред нея на опашката стои мъж. Когато жената приключва разговора, мъжът, който е пред нея, се обръща към нея със забележка:
– Не исках да ви прекъсвам, докато говорехте по телефона, но Вие се намирате в Америка и трябва да говорите на английски.
Жената:
– Моля?
Мъжът казва много бавно:
– Ако искате да говорите мексикански, върнете се в Мексико. В Америка ние говорим английски.
Жената:
– Говорих на езика на Навахо. Ако искате да говорите английски върнете се в Англия…

Какви сме ние

– И какви сме ние сега?… – попита тя с наведена глава и ръце, стиснали коленете. – …Приятели? Любовници?
Той стоеше до прозореца и не обели и дума.
– Желязко, какъв искаш да бъдеш? – отново попита тя, настоятелно.
Той погледна през прозореца към звездното небе и каза замечтано:
– Космонавт…

Първото гадже на сина ми

Синът ми тогава беше на 6-7 години, аз млад красив татко. Жена ми от време навреме ме караше да извеждам детето, което аз правех с крайно нежелание, понеже ако трябва да сме честни, кое е по-приятно -да гледаш мача или през пет минути да ти мрънка невръстното ти съкровище. Обаче излизахме понякога, хем да събере наследника витамин Д, хем малко да си почина от семейно щастие. И ето ни в следната ситуация… Седях си аз до детската площадка и си четях вестник, още не се бях зомбирал по сайтовете. Малкият бе на пясъчника и се опитваше да изяде нещо, току що допълзяло до него. И тогава изневиделица изскочи малко ангелче – спретната, усмихната, видимо на неговата възраст и най важното руса:

 – Как се казваш, аз съм Нони, приятно ми е, искаш ли да сме гаджета?

Моят синковец загуби дар слово. Дотича при мен:

– Тате, искам ли да сме гаджета?

– Ми защо не, мойто момче, какво лошо може да стане?

Как може да съм толкова наивен… Защо казах на детето такава глупост? Кога НЕ е ставало нещо лошо? Както и да е, нека продължим историята. Хвана го тя за ръката, прасна му една целувка по бузата(нашият за малко да припадне) и го поведе към другия край на площадката. Да запознае жертвата с приятелките си:

– Това е новото ми гадже, не си казва името, вече е зает. Разбра ли Мария, зает, не го гледай!

Явно Мария още на тази крехка възраст имаше завоевателски наклонности. И ако младежът, на който тя по принцип не би обърнала внимание е зает, още по-добре. Забранения плод казват, е много по-сладък. Но аз пак се отплеснах, да се върнем към младите влюбени. Те бяха на нов етап от връзката си, доста по-напреднал, етапът в който младият джентълмен вече е дал съгласието си и оттам автоматично е станал собственост. И като се почна:

– Ела тук, иди там, не там, другото там, няма да говориш с тази, мама каза че майка ѝ е проста. Не я гледай! Този какъв е? Не може да ти е приятел, сега си с мене. Вземи ми нещата и ги носи. Не знам на къде, просто ги носи. Не ми суркай якето. Мама каза, че е от Дубай. Ходил ли си в Дубай? Мен кога ще ме заведеш? Мама каза, че ако обичаш жена си я водиш в Дубай. Как така нямаш пари? Какво гадже си? Напълни тази кофичка с пясък, сега го изсипи, не не ми харесва, пак я напълни, този път внимавай!

Моят син се щураше насам-натам, спираше се за малко объркан от новите заповеди и коментари, после пак хукваше да изпълнява. И най-вече да не гледа. Понеже Мария дебне.

– Ох ужасен си, мама каза, че всички мъже са долни животни… Ти долно животно ли си? Не ми приличаш на животно, обаче мама винаги е права.

И пак ей така от никъде се яви мама. На пръв поглед всичко ОК – деколте, къса пола, ток, цици, и най-важното руса. От самолет ако я гледаш – перфектна. На втори поглед-отмъщението на доктор Енчев. Циците несъразмерно големи и гледащи в различни посоки, едната наляво, другата нагоре. Джуките криви, сякаш взети от чуждо лице. По скулите пипал пиян дървар. Веждите, начертани с химически молив от Пикасо, придаваха страшно учудено изражение на разпадащото се лице. Братовчедка на Донатела Версаче. И адски крива:

– Нони, къде ходиш ма, патко заспала?

– Мамо, това е новото ми гадже…

– Тоз ли ма? – защо МА на всяко изречение така и не разбрах. Донатела Енчева ме погледна погнусено, не ме хареса, понеже не бях с анцуг за хилядарка, по-известен като анцуга за сватби, и уж тихо каза на отрочето си:

– Нали съм ти казала да не говориш с ТАКИВА хора? Търси си хора като нас, не ТАКИВА…… И пак ми хвърли поглед, пълен с презрение, и леко учуден, от веждите. Заприлича ми на пенсионирана преди тридесет години порно актриса.

– Ама аз го обичам…

– Айде тръгвай да не ни бие пак баща ти!

И изчезнаха. Разбиха сърцето на сина ми. Първата му раздяла. Мен ако питате, леко се отърва…

По действителен случай

Като добър съпруг, всяка сутрин Кире люби Ленчето. Един ден му направило впечатление, че тя след това, пише нещо в тефтерчето си.
– Ленче ма, к’во си пишеш там?!
– Оценявам те! – вика му Ленчето. – Като любовник!
– Ехааа, и как бях днеска?
– Писах ти 2!
Много го жегнало това и на другата сутрин Кире вложил цялото си старание, но като погледнал в тефтерчето на Ленчето – едва 3+. По това време – тъщата легнала болна и Ленчето отишла да я гледа на село. Много се ядосал Кире и отишъл във фитнеса! Вдигал тежести, бягал, правил физически упражнения… И така цял месец лял мъжка пот. След това отишъл при Ленчето – пухтящ, като испански бик на корида! И… правили 2 часа любов, без прекъсване, а бе – луда я направил! По-късно леко разгърнал тефтерчето и – и кво да види – 5-ца! Сутринта не закачил Ленчето. Три седмици си правил пас! Една сутрин Ленчето, притеснена го попитала:
– Какво става бе ,Кире, защо не искаш да правим любов вече?!
– Да, бе, да не съм луд, да си развалям успеха…

Дедукция и още нещо

Доктор Уотсън се тревожеше, че Шерлок Холмс пуши твърде много и искаше да го откаже от вредния навик.
Една сутрин той гледаше омразната лула, когато внезапно го осени прозрение. Взе любимата лула на Холмс и си завря мундщука дълбоко отзад.
– Ето, това е решението! Няма начин да не подейства!
Холмс така и не се отучи да пуши, но пък доктор Уотсън вече не можеше без сутрешната си лулa…

Търпение му е майката

Във влака пътува млад и хубав мъж Чете вестник и не се интересува какво става около него. В купето се настанява добре облечена, атрактивна млада жена, обаче мъжът не и обръща никакво внимание. След малко тя го заговаря, предлагайки му бисквитки. Мъжът любезно и отказва и продължава да си чете вестника. Жената се опитва отново да привлече вниманието му, предлагайки му и чай. Отново отказ и никакво внимание от страна на мъжа Тя се вбесява, набързо се съблича в „удобни за пътуване одежди“ и наметната само с халат, отворен където трябва за да разкрива каквото трябва, ляга на отсрещната кушетка. Минават 10 минути, а онзи все така си чете вестника… Накрая тя не издържа и вече много възмутена се обръща към мъжа:
– Ама Вие наред ли сте?! Млад сте, хубав сте… Нима аз не съм привлекателна и не Ви привличам като жена?
Той бавно сгъва вестника и поглежда към жената.
– Мдааа. Още веднъж се убеждавам, че татко беше прав. По-добре 20 минути да потърпиш, отколкото 2 часа да уговаряш…

Женски семинар

Женски семинар на тема:
„Как да живеем в любов и разбирателство с мъжа си”.
Говорителката пита присъстващите дами:
– Коя от вас обича своя мъж?
Всички вдигат ръце.
…- А кога за последен път сте му казали това?
Някои отговарят, че днес, други – вчера, трети не помнят.
Тогава говорителката помолила жените да вземат телефоните си и да пратят на своя любим SMS с текст „Скъпи, обичам те!”.
След това дамите трябвало да разменят телефоните си и да прочетат на глас получените в отговор съобщения.
Ето и някои от тях:
„Кой е?”
„Да не си болна, ма?”
„И аз те обичам, муцко, но за жалост съм женен.”
„Какво пак е станало с колата?”
„Не разбирам какво искаш.”
„Какво пак си направила?! Този път няма да ти простя!”
„?!?”
„Не увъртай, а кажи колко ти трябват.”
„Да бе, да?”
„Ако не ми кажеш на кого всъщност си искала да пратиш това съобщение, ще те убия!”
„Молил съм те да не пиеш.”
„Каквото и да искаш, отговорът е НЕ!”…

Секс кукла от Microsoft

Един мъж си купил от сексшопа супер функционална надуваема кукла с вграден компютър и с програмно оборудване от Майкрософт.

Наточил се мъжът. Съблякъл се, приготвил се да използва момичето по предназначение.

Изведнъж се чул глас:

„За най-добра адаптация на момичето към вас е необходимо да се извърши конфигуриране“.

За малко да свърши от нетърпение, мъжът чул следващата команда: „Поставете устройството си“.

Мъжът нерешително го поставил.

Глас:

„Грешка, устройството не е открито, повторете опита. За тази цел извадете и поставете устройството наново“.

Мъжът последвал съвета.

Глас:

„Открито е ново устройство, извършва се търсене на най-подходящия драйвер. А дотогава изслушайте информацията за най-новото и най-мощно програмно оборудване на Майкрософт. Сега ще можете още повече да ………………… и още по добре да ………………………….“

След 10 минути глас:

„За съжаление, не е открит драйвер за вашето устройство, за търсене не необходимия драйвер включете момичето през USB към компютъра и се свържете със сайта на Майкрософт“.

Мъжът:

„Вие съвсем сте се побъркали, къде ще намеря компютър, а и члена си не мога да извадя – заклещи се“.

Глас:

„Внимание, не се опитвайте да извадите устройството си преди края на конфигурирането. Искате ли да продължите инсталацията, въпреки отсъствието на най-добрия драйвер?“

Мъжът:

„Даааа, Даааа“.

Глас след час:

„Внимание критическа грешка, установено е нестандартно устройство, което може да доведе до повреда в оборудването”.

Мъжът, който не знае вече на кой свят се намира, се опитва да извади члена си.

Глас:

„Внимание, не е възможно отделянето на устройството, за решаването на този проблем се обърнете задължително към сертифициран от Майкрософт специалист на следния телефон в Америка или по интернет.

И не забравяйте, че до активирането на програмното оборудване ви остават 30 дни, след което всички входове ще бъдат затворени”.

Завръщане в миналото

Една млада жена си вървяла и изведнъж се озовала назад във времето – далеч в каменната епоха. Гледа планини, гори, и други диви и не толкова животни… Много се уплашила. Тръгнала покрай един поток да търси хора. Вървяла няколко дни, а нощите прекарвала завита с листа и клони. Една сутрин забелязала пушек до някаква пещера. Гладна и премръзнала се затътрила с последни сили към мястото. На входа седял първият праисторически човек. Приличал на бизон – едър мъж, брадат, с дълга гъста коса… Чоплел кокали пред огъня. Като видял момичето, скочил с каменната си брадва в ръка:
– К’ва си ти, ма?
– Изгубих се, господине. Моля те, вземи ме да живея в твоята пещера – примолила му се девойката.
– Мах’са от тука, ма – отвърнал грубо ловецът с тежкия си глас.
– Моля те, моля те – ще се грижа за теб, ще пера кожите, ще ти чистя, ще ти готвя, ще поддържам огъня… само ми позволи да остана при теб.
– Не, разкарай се. Не ми трябваш.
– Много те моля, гладна съм и ми е студено. Страх ме е от дивите зверове, не ме оставяй сама!
Праисторическият човек я съжалил и пуснал девойката вътре. Взел си копието, лъка, стрелите и поел на лов. Обърнал се назад, а тя весело му махала. Вечерта се прибрал, носейки на рамо убита сърна. Пещерата била подредена, кожите изпрани, огнището преместено на по-уютно място, така че да се виждат рисунките на стопанина… женската ръка личала навсякъде. В каменната тенджера къкрела ароматна чорба, а в дървената паница имало сок от ферментирали круши. Първобитният човек отрязал единия бут на животното, а тя опекла месото с набрани по-рано подправки и грудки. Пийнали, хапнали (тя му направила забележка да не мляска като свиня). Поговорили си. Гледали с усмивка все още младото рохко небе. Станало късно. Легнали завити под новия козешки юрган. Той захъркал, тя го прегърнала, той се обърнал, тя го целунала. Последвало сношение с мозъчни изригвания. На сутринта ловецът станал рано. Замислен седнал до димящото огнище. Погледнал надолу и си казал: „За това ли си служила, кожена пръчице?! А аз цял живот да чупя костенурки с тебе!”.

Как се готви шкембе чорба

Попитали един лайф коуч как се готви шкембе чорба и той отговорил:
– Всеки може да сготви шкембе. Трябва само да излезете от зоната си на комфорт, да включите котлона и да започнете.
– Какви продукти са ни необходими?
– За всяка шкембе чорба продуктите са различни и индивидуални. Просто изберете тези продукти, които най-добре ви подхождат и започнете!
– Опишете ни стъпките при приготвянето на шкембето!
– Няма готови шаблони. Трябва да си кажете: “Да, аз ще успея да сготвя най-вкусното шкембе на света.” И да започнете стъпка по стъпка да осъществявате целите си. Помнете, че и най-дългият път започва с първата крачка!
– И все пак с какво да започнем?
– Всяко начало започва с вземането на решение и поставянето на цели. Трябва ясно да си зададете целта: “Шкембе чорбата трябва да бъде сготвена!” А уменията и навиците сами ще дойдат при вас.
– Все пак не е съвсем ясно, какви действия трябва да предприемем, за да си направим шкембе чорба.
– Вижте, няма вълшебна пръчка за това! Просто се изправете пред печката и не се страхувайте да експериментирате! Вие сами трябва да намерите решението.
– Какво бихте пожелали на начинаещите готвачи?
– Да вярват в себе си. Това е най-важното…

Ода за бахура

Покрай сьомги и гурмета,
крем брюлета и суфлета,
бри, прошуто и филета,
и какви ли не мезета,
дето са модерни много
и се хвалим с тях редовно,
аз се чувствам малко жегнат –
бахура е пренебрегнат!
Бахура си е традиция,
той си няма опозиция!
Няма аналог, патент
тоз’ световен прецедент!
Всеки тайно хапва бахур!
Дори светския оратор!
Но защо ни хваща срам
с този нашенски салам?
–
Казах си „тук има драма,
бахура е без реклама!“
И говорих с копирайтър
да напише некой тайтъл.
Бахура го заслужава,
щото сила притежава!
С бахур имаш сила мъжка,
с него грипът те не тръшка,
лоша клетва те не хваща,
злите хора той отпраща.
Само истинските дами
падат си по тез салами!
–
Сноб и интелектуалец,
богаташ или страдалец –
вси пред бахура са равни
и във подвизите – славни!
За поета той не струва
‘щото трудно се римува,
ала всеки си го тачи –
бахура, туй много значи!
–
И туй нещо уникално
според мен е най-реално
да е гордост национална
и на герба да се барне!
Бахур не разочарова
както, видиш ли, отбора.
Той не предизвиква свади,
само носи ти облаги!
БеГе афродизиака
и мечта на всяка кака!
–
Бахура е институция!
Бахура е революци!
Бахура е еманация
на нашата администрация!
По-скъп е от биткойн,
по-голям от всеки войн!
Той ще покори планетата!
той е Шекспир на мезетата!
( автор неизвестен )

Европейските нормативи

Една баба отишла да пазарува. От щанда за котешки храни взела най-скъпата консерва. На касата казала:
– За моето коте купувам най-хубавата храна.
Но касиерката казала:
– Много се извинявам госпожо, но според европейските нормативи, трябва да докажете че имате котка. Защото много често възрастни дами купуват храна за котки, а после те я ядат. Имате ли ли някакъв документ?
Бабата оставила покупката, отишла до вкъщи, сложила котката в клетката за домашни животни и отишла с нея в магазина. След което платила и си тръгнала. На другия ден отишла в магазина и купила кучешки салам. Пак от най-скъпия. Но на касата касиерката пак започнала:
– Много се извинявам госпожо, но според европейските нормативи трябва да докажете че имате куче. Защото много често възрастни дами купуват кучешка храна, а после те я ядат. Имате ли някакъв документ?
Бабата отново оставила покупката, отишла до своя дом, сложила намордника на кучето, след това го вързала с каиша и отишла с кучето в магазина. Платила на касата и си взела покупката. На третия ден бабата директно отишла на касата с една кутия, на която на капака имало една малка дупчица. И казала на касиерката:
– Бръкни с пръста вътре чедо.
А касиерката казала:
– А, ами ако има някоя змия и ме ухапе?
След няколко изрични обещания от страна на бабата, че вътре няма живо същество или нещо което да я нарани, касиерката бръкнала. Само след секунди извадила пръста и изкрещяла:
– Бабоооо, ма това са лайнааа!!!
А бабата най-спокойно казала:
– Правилно бабе, така е. А сега мога ли да си купя един пакет тоалетна хартия, след като ти донесох доказателство, както е според европейските нормативи?

Тежка сватба

Да ви са оплача, как ма ожени дядо!!!
Значи, я зор да са женя немàх, ма он даваше такъв зор, що сакаше да види праунуци… Мани че даваше зор, ми и мома ми беше избрал! Кака Рени на комшиите! Она беше народна мома… средно телосложенее около 120 кг! Не беше по мой вкус, ма я немàх избор, що они направо додоа да ма земат една вечер. Застанаа на външната вратница на кухнята и Рени вика: „Яла да та прегърна ,мъжо“… И я, у тоа момент са сетих, как лани Рени отвинти на дедо гумите на каруцата само с два пръста… как рони летото по два кочана кукуруз у една ръка… И как нокаутира на леля ми магарето с един удар! Обаче, точно у тоа момент, я разбрах че Рени прегърне ли ма, нема да има нужда от доктор за запека ми!!! Гледах само да излезна, ма она така беше завардила вратата, че комар не моеше да мине! Немах избор… Щем не щем… шъ съ прегръщаме! Сграбчи ме онà, а я ми излезнаа очите кът на стар зил фаровете баце, и разбрах че нема мръданьеее! Викам: Ша а удуша, еб@л съм и мамата… Таман да а фана за гушата… и разбрах, че ръцете ми немоат да я обгърнат! Драпах баце, като мачка по стените, ма файда никаква! Рени обичаше и кекс да праиме (оф не знам от къде да почна)… Пиеше три ракии, ставаше и ма изфръгаше, (буквално) на кревата и са почваше! Така са гнясаше, майкооо, че след акто (ако тва въобще е акт) я три часа са чудех таа сеги еба ли ма… би ли ма… не знам! Най ма бе страх, коги пие и тича да ма прегръща… и са сещах… Как коги одимé на рекътъ да переме килимете, оня големия, де бабичката го постилаше у спалната – персийския… го изтискваше на ръка… и почвах да ревà, ама ма беше страх да кажа, що она щеше па да ма прегръща да ма успокоява, мое да ма убий! Тежка сватба… Тежка съдбъ… Тежка женъ! А я… 78 кила с дрейте! И те така… мъкааа…

Професионални лъжи

Обущар: С времето ще се отпуснат.
Брокер: На 10 мин. от центъра е.
Учител: Умен е, но не учи.
Автотърговец: Тази е само за приятели.
Мениджър човешки ресурси: Ще ви се обадим.
Държавен служител: Спря интернета.
Политик: Излъгаха ни!
Проститутка: Ох, по-леко, много ти е голям!

Кръговрати

30-те години. Сурова съветска действителност. В тясно дворче банда дечурулиги играя футбол. Хряссс! Топката се врязва в мръсен прозорец. От къщата изскача небръснато мъжище: дочените панталони се държат на протрито въженце, жилави черни косми пронизват кирливия потник, кървясалите очи святкат злобно, в ръката размахва отчупен крак от маса. Той хуква напосоки след първото попаднало момче. Момчето, бледен юноша с интелигентни меланхолични очи под високото чело, бяга колкото му крака държат и си мисли „Ех, защо ли ми трябваше да ритам топка тука, можеше да си седя вкъщи и да чета любимия Хемингуей.“
В това време в Куба, в разкошна вила с изглед към океана се е разположил Хемингуей. Той пие отлежал ром, пуши хавански пури, беседва със знойна мулатка и си мисли „За кой дявол си губя времето с тая тъпоумница, можеше да си седя вкъщи и да си чета любимия Мороа.“
В това време в Париж, в треторазрядно капанче, скрит зад гъста мъгла от лютив дим, се е разплул Андре Мороа. Пиян от гадно кисело вино, той пуши поредната безфилтърна цигара. На коленете му хърка проститутка грозна като смъртта, а той си мисли „Защо са ми тия запои, сега можеше да си седя вкъщи и да си чета любимия Набоков.“
В това време в Москва Набоков се носи по улицата, стиснал крака от маса като бейзболна бухалка, и си мисли „Ей, хулиганче такова! Само да те гепя и мамицата ш’ти разкатая!“

Полицейска академия

Групово обучение на полицейски служители. Офицерът по обучението задава следните въпроси:
– Kой ще ми каже какъв цвят е синята полицейска униформа?
Гора от ръце:
– Черен!
– Червен!
– Бял!
Леко изнервен офицерът забелязва срамежливо вдигната ръка и казва:
– Е, може би Вие, да, Вие отзад.
Срамежливият полицай тихо отговаря:
– Синьо.
– Чудесно! – Офицерът е доволен – И сега следващият въпрос: Какъв цвят е синята полицейска кола?
И отново гора от ръце и отговори:
– Червен!
-Бял!
-Зелен!
Офицерът, нервен, казва:
– Е, може би нашият мъдър колега?
Същият срамежлив полицай тихо отговаря:
– Синьо.
– Чудесно! Чудесно! – Офицерът е щастлив.
– И сега последния въпрос:
– Колко цилиндъра има една четирицилиндрова полицейска кола?
И отново гора от ръце и отговори:
– Пет!
– Две!
– Шест!
Много изнервен офицерът поглежда с надежда срамежливия, но интелигентен полицай и го моли за отговор.
Срамежливият полицай се изправя и тихо отговаря:
– Синьо.

Изповед

– Отче?
– Кажи, сине мой!
– Намирам се в много затруднено положение. Не съм сигурен дали съм извършил грях или не.
– Разкажи ми подробно за какво става дума. Аз ще преценя най-добре.
– Такааа… От една седмица в нашия блок дойде нова съседка. Младо и красиво момиче. Аз пък живея сам. Та снощи към полунощ ми позвъни на вратата. Каза ми,че си е загубила ключа. И понеже също живее сама – няма кой да ѝ отвори! Та можела ли да преспи у нас? Пък утре щяла да реши проблема. Отговорих ѝ, че разполагам само с едно легло. Красавицата заяви, че ще се сместим някак си двамата. Изтъкнах, че не мога да ѝ услужа с нощница. Тя се усмихна и подхвърли, че обича да спи гола. И преди да кажа гък, тя се разхвърля, както майка я е родила. И се сгуши до мен в леглото. Признавам, че през ума ми преминаха някои греховни помисли. Но с пръст не съм я докоснал! Кълна се! С пръст! Е,кажи сега – извършил ли съм нещо нередно?
– Какво да ти кажа, сине мой… Като се прибереш вкъщи – напълни една кофа със студена вода. И я изпий наведнъж!
– Какво говориш отче!? Цяла кофа вода – наведнъж? Толкова ли тежък грях съм сторил?
– Не, чадо мое! Просто – по толкова вода пият говедата…

Коледна история

Коледа. Звъни се на вратата. Отваря мъж. Отсреща Дядо Коледа:
– Казвай три желания, веднага ти ги изпълнявам.
– Искам Мерцедес, къща в Бояна и един милион в зелено!
– Хоп, готово е, имаш ги! – казал Дядо Коледа. – Обаче, в замяна искам и ти да ми изпълниш едно.
– Става, разбира се!
– Ами, аз понеже си падам по мъже, ако може, нали, сега тука…
Залогът бил голям, та нашия човек веднага се съгласил.
Клати го Дядо Коледа и го пита:
– Абе братле, ти на колко години си, бе?
– Ами на 42…
– Е добре сега, може ли толкова голям човек и още да вярва в Дядо Коледа…

Двама адвокати влизат в ресторант за бързо хранене, сядат на масата и изваждат от чантите си сандвичи. Точно преди да започнат да ядат, сервитьорът им прави забележка, че не може да ядат собствена храна в ресторанта.
Двамата адвокати се споглеждат, разменят си сандвичите и започват да ги ядат.

Ценен житейски съвет

Жена ми предложи да назовем по 5 души, с които бихме спали, ако ни се удаде възможност.
Тя: Кристиано Роналдо, Джейсън Момоа, Брад Пит, Малума (и аз не знам кой е), Джони Деп на младини.
Аз: сестра ѝ, готината колежка от нейния офис, най-добрата ѝ приятелка, класната на малката, касиерката от супера (оная с големите пъпеши, нищо че не била естествено руса).
Втора седмица жена ми не ми говори и съска като змия, НООО сестра ѝ не е стъпвала у нас, не се налага постоянно да я взимам от работата, води и взима малката от училище, пазарува сама и не е вечно на кафе с най-добрата си приятелка, „щот била курва“…
След смъртта си доктор Фройд попаднал на Олимп и пита Зевс:
– Винаги съм искал да знам, кажете, боговете акат ли?
– В ред ли си? Как ще акат? ТЕ са БОГОВЕ!
– А как тогава те решават своите психологически проблеми, причинената фрустрация, свързана с ранните пубертетни анални комплекси?

Интервю

Мъж с тик на окото, кандидатства за работа. След продължително интервю, служителят от „човешки ресурси“ му казва:
– Вие сте подходящ, но този тик, който имате и съответно постоянно намигате, е крайно неуместен за длъжността, предвид това, че работите с клиенти…
– Това не е проблем – оправя се с аспирин!
– Наистина ли ?! – със смес от радост и недоверие отвърнал ЧР.
В отговор, кандидатът започнал да си рови из джоба и да вади от там презервативи. Малки, големи, цветни, релефни… и най-накрая извадил опаковка аспирин. Изпил една таблетка и тикът изчезнал.
– Чудесно е, че няма тик – започнал провлачено ЧР, но не мога да допусна женкар във фирмата – ще съсипете отношенията !
– Нищо подобно – отвърнал кандидатът – аз съм щастливо женен !
– Обяснете тогава – казал ЧР и посочил неловко купчинката консумативи…
– Да – кимнал кандидатът – Случвало ли Ви се е да влезете в аптека и постоянно намигайки, да поискате опаковка „Аспирин“?

Момче към момиче:
– Дължиш ми пари. Може и в натура.
На сутринта след бурна нощ, момичето се обръща към него си и казва:
– Дължиш ми оргазъм. Може и в пари…

За областните центрове

Тъй като живеем в една особено разноцветна и пъстра страна, е важно да знаем и разпознаваме за различните свойства на нейните обитатели, като за целта е добре да създадем подходящ наръчник. За да не ставаме прекалено обстойни, се фокусираме върху областните центрове с население от над 100 000 души. Това са:
Софийско
Говори на „копеле“, „пич“ или „брат/ле“. Презира всичко провинциално, но отиде ли на село вика: „Абе, това било живот!“ и после с огромно нежелание се връща кисел в града. Най-много се дразни от: перничани (къде караш, маааа…). Не харесва и почти всички други софиянци, защото не са истински кореняци. Затова постоянно ги праща там, откъдето са дошли. Най-много се възхищава от: варненци (но тайно, не им казвайте, моля ви!).
Пловдивско
Говори на „майна“, „айляк“ и „пижужия“. Мисли, че няма по-хубав град от неговия и вероятно е прав. Гордее се много с местната култура и градските зевзеци. Лятото каталясва от жега, но зиме се смее на зъзнещите софиянци и гледа да ходи по къси гащи. Най-малко харесва: софиянци (все идват, бе) Най-много се възхищава от: варненци (защото са единствените, които ги бият по самочувствие).
Бургаско
Говори на „чуек“, „аланкат“, и „въй“, но е много книжовен и настоява да натъртва силно: „Ще спЯ“, „Ще ядА“, „Ще разберА“ . Що-годе харесва варненци, но само защото ги разглежда като по-малко готините съседи, които има да му дишат прахта. Най-малко харесва: ямболчани, които пък много обичат Бургас (били големи селяни).
Варненско
Говори на „авер“, „гевезе“ и „льохман“. Подрежда зимнината в мазАта. Мисли, че цялата останала страна трябва да се закрие и да остане само Варна. Настоява, че НЕ говори на меко, но после ти казва, че идеш от дальеко. Не е ходил в София от години и не иска. Грижи се усилено за външния си вид с всевъзможни аксесоари и процедури. Най-много харесва: само и единствено варненци. Най-малко харесва: софиянци (АМА МНОГО СА ВАЖНИ, БЕ).
Старозагорско
Говори на „гад“, „гриб“ и „д*уч“, но е много добродушен. Няма особени претенции, че идва от най-готиния град, но тайно го мисли за най-хубавото място. Има няколко каузи – Берое да побеждава ФК “Ботев” Пловдив, да си слуша музика на поляната на фестивала „Бедечка“ и хората от време на време да слушат Керанов.
Най-много харесва: всички, най-малко: никого.
Русенско
Говори на „Руси“, „хаяр“ и „бауш“. И той си реди бурканите в мазата. Настоява на титлата „Малката Виена“ и се чувства като един от „аристократите“ на България. Вечер може да бъде забелязан как ходи достолепно с кожено палто из центъра, като сегиз-тогиз сяда да пие кафе с виенска торта някъде и да хвърля неодобрителни погледи на минаващите бауши. Най-много харесва: румънците, които поддържат икономиката на града. Най-малко харесва: Дунав мост и вятъра. По разбираеми причини.
  • Наръчникът е разработен с чисто хумористични цели и не претендира да описва точно характера на различните граждани, а само да забавлява с евентуални попадения

Завряния зет

На един заврян зет му омръзнало постоянното пилене на тъщата и решил да и скрои номер.
Използвайки времето, когато тъщата била на пазар, той прорязал отвор в масата в кухнята. Пропълзял под нея и си пъхнал главата в отвора. Покривката висяла до пода и скривала тялото му. Той предварително подготвил още няколко нещица-предварително облял с кетчуп всичко около главата си.
Сега си представете какво е видяла заядливата старица при влизането си в кухнята след пазара.На покривката локва кръв, а сред нея главата на зетя, с изплезен език и притворени очи.
Тъщата завила с такъв глас, че от тавана се сурнал лошо поставеният полилей и цапнал по тиквата любителя на живи сцени. Зетят, в интерес на истината, не припаднал, но започнал силно да крещи и псува. Тъщата, като чула как отрязаната глава на зетя псува на майка съвсем изперкала и метнала в главата току-що купеният трилитров буркан с доматено пюре. Естествено, бурканът попаднал право в челото на шегаджията, което явно е било със здравината на бетонна плоча, защото бурканът се счупил и съдържанието се разпръснало наоколо, добавяйки допълнително цвят в картината. Зетят загубил съзнание и останал да си стои под масата, този път наистина приличайки на труп. Бабата, с вой, който прилича на воят на запушена кафемелачка се спуснала към полицейското управление, което било в съседна сграда. На пристигналите ченгата им станало лошо от апокалиптичната картина и дори се втурнали към вратата, когато главата, страшна и цялата в съсиреци си повдигнала клепачите, завъртяла очи и закрещяла :
-Мамо! Ваш`та мама! Мамка ви! Мамо!
Тъщата припада, а заедно с нея припада и едното от ченгетата, с по-слаба психика. Другият се оказал по-як и започнал да пелтечи към главата:
-Вие..Вие, значи такова, покажете си личната карта!
-Ей сега ще ти я покажа-прошепнала главата
-Изчакай малко, да изляза и ще ти я покажа!
Очевидно възможността да види летяща из кухнята глава, която си търси личната карта, доста е впечатлила ченгето, защото той се спуснал към вратата с викове „Помощ! Вампири” за подкрепление. Когато цяло отделение полицаи, с приготвени за стрелба оръжие се втурнали в апартамента зетят, все още цял облян в кетчуп, вече звънял в „Спешна помощ”.
Резултатът от това:
Тъщата получила хипертонична криза и повече не го закачала, той прекарал няколко денонощия в ареста за хулиганство. Единият полицай започнал да заеква, а другият да се усмихва глуповато ,когато види бутилки с кетчуп…